Пролет чудна си отива,
моята роза-самодива
в знойното лято
ще дойде в слънчеви лъчи излята.
И ще дойде тя от рая, ...

Какво пожънах в тази жътва?
Посърнала и бледа ръж...
Зад сянката си тихо стъпвам,
не я надскочих ни веднъж.
Съмненията изкласиха, ...

Пътник съм аз !
Пътник си и ти.
Хвани ме за ръка,
и далек (поне за малко) от тук ме отведи!
Сам да пътувам ...

Страхувам се, че може да си тръгнеш
и да ме оставиш да се боря сам срещу света....
Страхувам се, че може да ми кажеш "сбогом"
и да си тръгнеш, без причина, просто ей така....
Не бих могъл без теб аз да живея, ...

Божествен танц.
Небесен нестинар.
Властелин на кървав огън.
Влизам в теб.
Влизам... не, потъвам... ...

Помня онзи ден
като наказание,
като присъда...
Премина покрай мен
като сияние, ...

Душата си неистово си дал,
подал ръка - а той предал.
Чувства си разпръсквал надлъж и шир,
а той, горкият търсил келепир.
Как е възможно да дадеш, ...

ТОЛУМБИ
Сладкарница „Восък” произвеждаше най-невероятните толумбички на света. Бяха така невероятни, че никой не искаше да ги купува, толкова красиви бяха. Чак на човек да му домилее да ги яде – оформени като зайчета, като охлюви или като обикновени прасенца, те подкупваха с вида си и макар да изгле ...

Нещо хубаво ни се случва.
Това е намеса на съдбата,
предопределение свише
или защото го желаем силно
и сме го заслужили. ...

Изплаши се, нали? Не съм жена, а хала.
Гореща съм, нали? Кристално огледало.
Уплаши се ужасно от моята сърдечност,
стъписа се безкрайно, че съм самата вечност.
Не се плаши... стопли ме, със твойта мъжка сила, ...

Обърках пътя, заблудих се в мрака.
Посоката поисках да намеря сам.
Не вярвах, че и мен добро ме чака
в света объркващо голям.
На утешителните думи не повярвах, ...

Люта съм.
И грешна съм...
Като змия.
Не със ябълка,
а с тяло прелъстявам... ...

Неизвървяни друми
Песента ми – онази неизпятата,
нея кой ще я допее!?
Нивата – онази незасятата
нея кой ще я засее!? ...

Пясък. Безумно много пясък. Влиза в очите ми, в носа и в устата ми. Намирам се по средата на пясъчна буря. Не знам кога е започнала, нито от колко време стоя в нея. Само знам, че не съм сама. Има някой до мен, но не мога да си позволя да си отворя очите изцяло и да проверя кой е, защото рискувам да ...

Блясва сълза.
Път се събужда,
спомен в вода
се оглежда,
по мост вървя. ...

Моят свят е любов
Моят свят е любов. Извоювах го с вяра.
И не съм богослов, но раздавам без мяра.
Имам птичи криле, ако искаш вземи ги.
И босяк, и крале във небето въздигат. ...

Беше ти моя млада Любов
в жестове, в думи, в делничен зов.
Пълни със Обич, пълни със страст
правехме, мила, всичко от раз.
Минаха дните - век ли станá? ...

България – земя благословена!
От две страни изгрява в нея слънцето.
От четири - я грее месечината.
Тревите пеят,
а звездите им пригласят … ...

Оригинал: https://www.youtube.com/watch?v=iRYjj2HgxC4
За още инструментали тук: https://soundcloud.com/dub-k-beatz

Тук са описани разсъжденията на човек с инженерно образование, който не знае как по друг начин да изрази чувствата си и го прави по този начин, а именно с уравнение.
Първо трябва да се напрегнеш и да преброиш колко са всички звезди, виждащи се на нощното небе, после трябва да измериш интензитета на ...

четката
в платното
своя дом
намира
затова ...

Апостолите – неродени начала
във сляпо време,
искрите сътворили факли
във безкраен мрак,
светове в света готови да поемат ...

Защо шепнеш? Вземи ме тишина.
Тялото на гаргите оставям.
Мълчиш като другите, но ме обичаш.
Думите ти на червеите завещавам.
Искаш ме, но коя сте, Вие Госпожо? ...

Боли ме, толкова много ме боли...
от тишината, която е обгърнала душата ми!
Страхувам се! Страхувам се от това,
че изтъкан от отхвърляне е моят свят.
Ако се разкрия, ако маската сваля, ...

След поредната сляпа надежда,
която тихо на пода разби,
след тежката черна одежда,
с която облече ме ти,
нещо в мен се пречупи, ...

Извиках клошар, да почисти тавана.
Да изхвърли всички боклуци от там.
Дойде. И за главата се хвана.
А аз потънах в земята от срам.
Какво е туй тука бе, бате? ...

Младата жена вървеше през големия град. Беше оставила автомобилa си на платен паркинг и крачеше към непознато място. Беше лято! Прохладно Варненско лято. Спря се пред един павилион и си купи билет от играта „Мега милиони”. Вярваше в късмета си. Та нали само вярата, надеждата и любовта нямат граници, ...

Генка Богданова
ОТВЛЕЧЕН
Една мразовита ранна утрин, уличното коте Мър се събуди от ужасен шум. Нещо грубо разтърси кашона с вестници, в който се беше свило на завет през нощта, повдигна го и го захвърли сред купища боклуци в едно огромно, ръмжащо чудовище, което го понесе, незнайно накъде. Замаян и ...

"Уж съм вещ във българското слово,
а не мога да усетя сам,
как се ражда този странен говор
на човек, от щастие люлян."
Павел Матев ...

Времето днес безвъзвратно отмина
в пъстрия свят на човешки манеж,
спомени ваят лета и години,
със полети, рани, победи, копнеж.
От лентата спускат се скъпи минути, ...

Познавам вече тази извървяна тишина
с пътеки от прегракнали възможности.
Светът отново се пропука и над мен валя
пресипнал дъжд от спомени тревожни...
Препускат закъснели ветрове, ...

Открехната врата
и непознати стаи –
влизаш и оставаш там.
Сред тишината
навсякъде запетаи, ...

Петнадесет хиляди ослепени войници
вече десет столетия път през мрака намират
към сърцата ни. Българи, тези кухи зеници
в съвестта ни, в дългът ни синовен се взират.
И ни питат дали тази съвест е будна, ...

И в зимата на моето недоволство,
очаквах лято – ласкаво и живо,
врата залостих пред покорство,
зарекох се да бъда аз щастлива!
Поръчах на съдбата добродетел ...

Градчето бе притихнало, повечето магазини бяха затворени, по–улиците нямаше жива душа. Почти цялото население се бе стекло на малкото кокетно стадионче, където се провеждаше важната футболна среща. Бойкот на събитието правеха само неколцина немощни старци, групичка феминистично настроени жени и двам ...