Какво като съм толкова добър,
щом чувствам в себе си така умора,
от добротата ме боли до смърт,
в мен раните чрез кръв говорят.
Но защото съм в душа и плът, ...

За обичта възкръснала - прераждаща и чиста...
Отиваш си… И не очаквах друго…
Веднъж ли с мене тъй си се прощавал?
Сълзи аз нямам – правя ти услуга:
държа се, както ти си се надявал. ...

АДВОКАТСКИ НЕВОЛИ
В адвокатската кантора цареше хаос. Четири или пет класьора лежаха на земята, а между кориците им небрежно бяха напъхани малки папки с различни цветове и някакви найлонови джобове, от които се подаваха полусмачкани листа. Кламери и малки листчета за бележки, десетина телбода и още ...

Доче, гълъбче!
Вярно е, че съм умрял, душице моя, ама като те знам каква си притеснителна и стеснителна, и реших да ти драсна два-три реда, че да не се тровиш за мене. От Пъклото ти пиша, слънце, да ти кажа, че тук е рахат и половина. Не само защото тебе те няма, скъпа моя, да ми трополиш на главата ...

Поетът-Музикант
\06.04.2015 г.\
Безмълвен музикантът в нотите прикрива
болка от неизживяното си детство,
и в личност той да се превърне, ...

Наближава Великден -
светъл празник за теб и мен.
Но много от нашите дядовци и баби
са тъжни, онеправдани, социално слаби.
Как ще усетят те на празника светлината, ...

МАЙЧИНА ОТМЯНА
Мъничката Гичка
много е добричка.
На мама помага
много ù приляга. ...

ЗА НЯКОГА
За някога сега си спомням...
За хубавите детски дни.
Щаастлив съм щом си ги припомням,
а с тях и първите мечти. ...

Живота мъката ни дава
да си пречистваме душата.
И радостта след туй подава
да я ценим, като машата.
Със нея мъката да хвърлим ...

От безкрая на каменистите надежди
полъхва пеперуден бриз на нямо откровение
и свива предсърдията на недоспалите ни нощи
във трепетен копнеж за близост…
Една развързала се от дома на делника, ...

Обреченост. Без право на помилване.
Без нощи, недорасли за сънуване.
Умора, натежала от стерилната
усмивка, с гол инат за съществуване.
Разкъсване. Без право на изричане. ...

Беше петък - 12 декември 1986г. Късно вечерта, изчаквайки всички да заспят, той си легна и започна да прави дълбоката савасана. Беше умъртвил /чрез редуване/ пръстите на двата си крака и пълзеше постепенно все по-нагоре по тялото си, умъртвявайки всяка негова част. Неусетно достигна до кръста. Това ...

Благословена Седмицата Страстна,
с оловни облаци и зимен мраз започна.
Душа и тяло, слети в сплав нарочна,
на Бога болката усещат съпричастно.
Че греховете людски Младенецът ...

Сутрин
Всяка сутрин с теб се събуждам,
а ти си все тъй надалеч,
всяка сутрин в небето се взирам
и примирам в болезнен копнеж. ...

Розата навсякъде е роза
/може басня да се нарече/
Позавехнала, на бунището захвърлена е роза -
наднича сред боклука и се намества под капчука,
оглежда се и се отърсва, и гневна тя се позабърсва ...

В собствените си сълзи се давя, едвам успявам аз да дишам
и живея в мрак и в тъга от момента в който ти си тръгна....
Не мога вечер да заспя, защото само ти си в моите мисли,
и всеки път когато плача, пак си ти причината за моите сълзи....
Не ми остава въздух и може би, скъпа няма дълго да живея, ...

Пристигай, зови ме, вземи ме
Аз знам, че на моето рамо
някой ръката си слага
тогава, когато гневлива
думата не ми приляга. ...

СМС-но
Спиш ли? Аз не мога да мигна!
Щом затворя очи и очите ти виждам.
Красиви. Големи. Като индиански огньове.
И пълни с живот. И с любов пълни. ...

Не бях пропускал паметните дати
на дългия, съвместен жизнен път
до вметвне: "Навярно паметта ти
на ангели дочула е зовът.”
Припомняхме ги с подарено цвете, ...

В една въздишка от съня
звезда откъснах от всемира,
с очи ме гледа на жена
и в длани някак я побирам.
Забърках шепа чудеса, ...

Когато публиката влезе,
гонете темпото от днес.
Успеете ли, ще излезе
с разбор за истина и чест.
Конкретни нямам забележки. ...

* * *
Отгатни, дали ЧОВЕЧЕН
има нещо общо с... ВЕЧЕН.
Помисли, дали ПИТОН
може да се свърже с... ТОН. ...

Далечен бряг и мирис на море,
отиде си поредното ни лято.
От него малко топлина си взех
и сили да започна отначало.
Не беше лято като другите лета - ...

Къде са ни мечтите!?
Къде изчезнаха не знам...
Къде отиде гордостта ни?
И величието на един народ.
Къде е нашето обичам те? ...

Обляна в гланц от лунния прашец,
непосвенùл се щедро да се сипе
връз тялото ù, струна за ветрец -
жена; среднощния разпалва ритъм.
Лежи; бедрата, спускащи се плавно ...

Запалих огън - така да си гори. Душата ми е пак гореща.
Поспри до мен - до ранните зори. Искам да ти кажа нещо.
Сънувах Бог... сред Райските треви. В нозете му за прошка молих.
Той ми прости... с любов прости. Видях го в милосърдния му поглед.
Сетне в миг - от мен се скри. Изчезна с огнената същност. ...

Етика
Дали да правиш добро е похвално,
поради страха, че инак ще отидеш в Ада?
Не ми се вижда особено морално
добрини да вършиш заради награда. ...

Подир чашка-две и ето,
почва в кръчмата дебат:
по закон ли тричим псета,
или пак ще ни глобят?!
Първо се изказва кмета, ...

Осъден
Осъден, даже осквернен,
затварям се в делата си,
посърнал, мрачен, опетнен,
отричам аз съдбата си. ...

В мисъл тук съм.
И там.
И съм вик.
И съм ням
вятър стиснал гласеца на сушата. ...

Майки се гонят с децата си.
Бащи глезят любовници.
Леки жени с тежки парфюми.
Носталгия капе от покривите.
Обикновен ден в мола.

Косата ми разроши, така както най-мразя,
дрехите ми съблечи, така както най не ми харесва
разпръсни всичките ми вещи по пода и целувай цялото ми тяло,
хапи там, където най-боли...
Блъсни ме към стената и косата ми дръпни, ...

Едно написано писмо -
преди години.
Говори за раздяла.
След прочета боли
и оживяват чувства. ...

За да живееш в морски град през есента,
би трябвало да си поет или художник.
Събаря вятърът една скала
на хълма във соленото подножие.
Изстиват младите прииждащи вълни - ...

НА ОПАШКАТА
Внушително едър мъж на средна възраст чоплеше тиквени семки и наблюдаваше опашката пред хлебарницата. Правеше го спокойно, уравновесено и някак съсредоточено, сякаш очакваше изведнъж да се случи нещо необичайно.
Но нищо не се случваше.
По това време хората идваха да си купят топъл хляб о ...