Имало едно време един болярин. Млад и хубав бил. Снажната му осанка внушавала преклонение. Острият му взор пронизвал загадъчните воали на далечината . Точният му лък можел да уцели желъд от хиляда аршина. Просторният му дом сякаш бил изваян от морската пяна, в която се разбивали вълните пред него. З ...

Домът ми се превърна в гара,
а моите обувки - влакове -
насрещни, заминаващи и идващи отнякъде.
Домът ми се превърна в перон -
случайни пътници - децата ми. ...

Съвестта ми мъртва я видях,
просната и бездиханна,
обгърната в настъпващия грях,
надвесен върху стъпките и – пролет ранна…
Поискала бе повече във черно време, ...

Аз ще бъда за тебе
тихата утрин на юли
в снежната нощ на декември,
на прага, когато се будим
и сънуваме в бъдеще време.

Страховете пируват с моето минало
впили зъби до кръв и не пускащи нищо
зле нахранени с мрачни предчувствия
сякаш искат да бъдат признати за "нещо".
Страховете пируват с моето бъдеще ...

Когато искаш да почувстваш топлина,
но не от чиято и да е ръка,
ти препускаш и не спираш,
усещаш нужда да събираш,
погледи, усмивки, гласове, ...

Аз не живея,
аз съществувам
и не помня довчера коя съм била
и няма смях и почивка, дори чума,
която да разпали моите сетива ...

За съжаление през последните години за българската действителност е факт следното: Наблюдаваме два процеса, два лъча на дехуманизация на обществото - чалгаризирането, от една страна, и псевдодуховността, от друга. За мен вторият процес е много по-опасен и страшен, защото трудно намира алтернатива. Т ...

Бяла лодка
плава през света.
Носи и утеха,
и тъга.
Две лица са ...

КОНСТАТАЦИИ
Недоцъфтели кактуси -
Разпятие.
Бездомен дъжд -
смирено песнопение. ...

Най-тежкият ти дълг е към дете..
щом мечтите му жестоко си ограбил..
и разкъсал си света му ти на две,
отрязвайки крилете му на ангел.
Най-тежкият ти дълг е към дете.. ...

Не бързай! И не се гневи!
Смъртта ще дойде да ни вземе.
Сред уморените треви
ще легне друго, прашно време.
В прахта ще са заспали, знам ...

Пред мен беше Тя - прекрасна във формата си, с нежни, натурални извивки, свежа като утрото, млада като пролетта, в уникален бледорозов цвят, с дребни капчици по нея. Розата. Твоята роза! Която не взе, защото не можеше, не че не искаше. Която носеше моето послание, моят съкровен изказ, нежността ми, ...

Животът с мен шега си прави и смее се от все сърце
Отне създателя ми набързо за година, две
остави ме да се грижа и за още едно творение
Не знам, необяснимо е, намерих сили някак
Бях майка и баща, за мен, за него ...

Пенсионер социално слаб
няма пари за хляб,
а депутатите като него не гладуват,
затова и толкова за него умуват.
Когато е за техните интереси - плам, ...

Моите корени още са жилави –
от дълбокото сокове черпят
и противят се на силите хилави
да ги изтръгнат, да ги зачеркнат.
Моите корени – древни и шипести, ...

Не вярвай във Ада.
Във рая пък - хич.
Душата - награда,
но тя е и бич.
Във тебе е Ада ...

душата ми
е
там
където си
и ...

Отзоваване на Принца
Принце мой, сто години те чаках,
та живота ми малко да живне.
Но привърши в мазето коняка,
изтрезнях и не мисля наивно. ...

Все още слънцето във двора се е спряло.
От запад, черен облак си тълпи.
О, сякаш всичко е наоколо горяло...
И огъня на лятото край мен дими.
С конете си в небето е Свети Илия... ...

От тихото изплува самота –
прозя се, поразходи се и седна…
обърна в ежедневие деня
и кръсти светлината непрогледна.
Опита се във вечност да пребъде, ...

Искам те
Искам те, жадувам те
ела, остани и узнай,
сърцето странен пътник е,
мисълта отлита в рай. ...

Аз все съм преизпълнена с разбиране.
(Кога ли, някой мен ще разбере?)
Светът ми се мени с нереагиране,
а аз стърча сред него като свещ.
Надеждите ми – капки восък слизат ...

Избор
Получи покана в дворец да гостуваш.
Реши да приемеш.
Приятно ти беше дори.
Изостави малката къща. ...

Още инструментали тук: https://soundcloud.com/dub-k-beatz

Навярно ще съм много надалеч...
Със скоростта на светлината
ще се превърна в малко топче глеч,
закръглено от топлината
при пробива на атмосферен слой ...

Бяха бирите три.
Двете бири изпих.
А пък третата бира -
тя е само за стих!
Аз посягам към нея ...

Мъдростта е морга за душата.
Развратник - мъдрият и точен ум.
Едно дете живее на Луната
и без да знае що е космодрум.

Подай ръка. Не се страхувай!
Заедно ще повървим.
Подай ръка.
Така ще ме усетиш,
дори по пътя да мълчим. ...

Не ми трябват крила* – всяка нощ съм небе
и надничам в очите ти с вятъра
спи градът уморен и тепетата спят
само ние будуваме някъде...
... ти безпътно желан аз безплътно сама – ...

Има една приказка, че разграден двор никой не може да го опази. Особено в поганско време, когато ни към живите има почит, ни към мъртвите. Затова и в гробището вършеят всякакви – от кльощави наркоманчета с глави като гумени топки до най-обикновени келеши, плъзнали на лов за духове. Но най-страшни са ...