Светът не свършва
с нашите изневери...
Светът не свършва
с нашите лъжи.
Но той загубва любовта която ...

Традицията повелява всеки средновековен замък да си има кула, която да е обитавана от поне едно привидение. Средновековни замъци у нас доказано няма. За привиденията не е много ясно, имаме ли, нямаме ли. Със сигурност обаче, си имаме други странни същества, с други не по-малко странни местообитания. ...

Това е историята на една песен, която правихме повече от две години. За текста бях предизвикана от един конкурс. Ловчалията Иван Михайлов - музикант, който живее в чужбина, направил английска песен за Ловеч. Търсеше български текст. Участвах в конкурса, но честно казано ми се искаше текстът ми да не ...

Добрият човек
Познавах един добър човек. “Добър”, но не в смисъла на съвременното общество, според което човек е добър и благороден, ако има шест милиона долара и даде от тях две хиляди лева за благотворителност. Става въпрос за истински добър човек!
Какво прави човекът истински добър тогава?
За доб ...

-Госпожице, Андрей ме бутна…
-Госпожице, развали ми се прическата…
-Госпожице, мама нали ще дойде?...
Призивите ми за малко тишина и спокойствие са с необходимия според педагогиката интимно-доверителен тон, затова и нечути потъват в гълчавата като котешко мяукане сред лъвски прайд. Децата са превъзб ...

Горà се от свян
изчервѝ... Заглèжда я
èсенен Слънчо!...

Час минава, втори, трети,
но признавам без борба,
работата не спори ми
и така ми се доспа...
Бих подремнала за малко, ...

По красота само със рая
мога ази тебе да сравня.
Все такава ще си в безкрая,
кога те гледам - сякаш летя.
Че топлиш нашите сърца - ...

Не пробуждай другото ми "Аз",
че може да се влюбиш безтегловно.
Жените като мен не хвърлят прах,
в очите ти мъжествени, Любовнико!
Те просто те обичат ... на мига ...

В такава есен искам да сме заедно, потънали във ,,златното“ на дните,
задъхани от нежност и от тайни, грижливо под калпачето й скрити.
Такава есен броди във душите, умът ни оцветява във ,,червено“,
забулва и сърцето, и очите, а устните изгарят подмладени.
Такава есен на любов ухае, когото парне – в ...

Зимни дрехи
Дърветата в градска среда
са като хората в града.
Ако хората се огледат в тях,
ще видят ...

Карай да върви
Едно семейство се разхожда в парка.
На средна възраст, не във младостта,
другар от миналото и другарка,
държащи се по навик, под ръка. ...

Отново ще напусна този бряг.
Във нощ от летен зной земята бяга.
Аз спомени загърбвам. С експрес влак
на отпуск и почивка точка слагам.
Под пълнолунен диск, усамотен, ...

Ръцете вече не ме слушат.
Краката пък не ме държат,
но думи благи в мен се гушат
и ангели над мен кръжат.
И бели снегове над мене ...

В какво се превърнахме, хора?...
Такива ли бяхме, такива ли станахме-
да бъдем, не чужда опора,
а просто - сеир наблюдатели.
Къде ни отидоха чувствата ...

Искам
Да те целувам постоянно -
задъхващо и безумно.
Да ме зовеш примамно,
да крещиш без думи. ...

след трите дни на радост и празнуване
морето знае кой не притежава колене
със него всички мълчаливо се сбогуват
и само смелите крещят: “довиждане море!”
признават сушата и в пясъците ѝ отплуват ...

несбъднатостта
на любовта живее
в стих или (в) мечта

Аз чакам те в съня ми да ми дойдеш,
да ме прегърнеш задушаващо дори,
сърцето си във мойто да разтвориш,
душата си да слееш с мойте дни.
Прекрасно се усмихвай със очите, ...

Всичко в живота ми си ти!...
Като че пролетта ражда смисъла на сутринта?!
Тази красота притежава и любовта ни вечна...
Като че нощта ни съблича и ни носи радостта?!
Тази ария е възхвала на живота ни-романтична... ...

Позвъни се. Спиридон потропваше нервно пред вратата. Забеляза, че тя все още не беше сменила скъсаната изтривалка.
Соня се спотайваше зад шпионката.
- Пфууу, пак тоя Спири.
Виктория отвори и видя огромен букет цветя. Зад него се показа Спиридон. Тя се смути и му каза, че Соня я няма.
- Как, нали дне ...

На баба ми мекиците бяха весели слънца,
неомърсени от агресията на днешната суета,
недокоснати от манията за непържена храна,
бабините ми мекици бяха усмихнати деца.
На баба ми мекиците миришеха на доброта, ...

Егото
Ех, това величествено его!
В нас забито здраво, като клин.
Всички ние сме родени с него
и не можем да се разделим. ...

Нощта беше дълга. Вълнението беше взело превес и безсънието надвиваше умората от цялата трескава подготовка. „Дали прибрах всичко? Да не забравя личната карта. Дано няма задръстване. Ами ако закъснея?“ Не е за вярване как всичките ти страхове могат да ескалират със скоростта на светлината само за ня ...

Две петлета все намират
време за да се препират.
Скачат двете и се перят
силите да си премерят.
"Нека да ти е пределно ясно, ...

Жар, жарава, чувства, плен...
Изгонени от храма бяха!?
Изгонени дори без свян,
добрите, тихите, смирени хора.
Изхвърлени със грубост ...

Бабъ Ели мъ извикъ
в Бъкингамския двурец
и зъ тебе мъ ръзпитвъ.
Аз зънесух и винец.
Мислих си, чи ши си оди ...

Студено ми е - огън запали
и сгрей лицето ми със топла длан.
Магьосник си - магия изречи,
не са ти нужни кремък и прахан.
В душата ми пристъпва тъмнина, ...

Моторите ли? – те са във кръвта ми!
Израснах с тях в масла, бензин и дим
под покрива на техникума „Сталин”
и спомените от класа любим.
Прибрал под мишка шапката с кокарда, ...

Студът приятел, щипе по лицето
висулки от кристал по стрехите реди
засипва с бяла пелена полето
със снежинки нежната елха краси
Студът намръщен, през заледеното стъкло поглежда ...

Пулсира още градската легенда
разпиляла се по улиците като нар.
А ние с тебе в мързеливата неделя
крояхме планове за бъдещия свят.
Чаят с дъхавата мента, ...

Забравих устните си...
в мисълта ти,
за да те топлят
и изпиват през нощите,
когато ме няма.... ...

Всеки човек има нужда от рамо, на което да се опре в труден момент, от добра и насърчителна дума, от разбиране, нежност и любов. И истинските приятели са хората, които удовлетворяват тези наши нужди. Приятелят е като дъгата. Озарява живота ти, докато минаваш през бурята. Приятелят те кара да се чувс ...