Аз ще мина накратко през теб.
/Не, не бързам, само минавам/
Като мъничко кубче от лед,
ще се разлея във твоите длани.
Ще опитам вкуса на дъжда, ...

С контура на виолончело
светлее тялото ти бяло
и аз на него свиря смело
симфония за голо тяло.
По струните на сетивата ...

Оставяш спомени на детската пътека -
с лица мъгляви, махат ти нестройно.
В сърцето глухо и безсмилостно отекват
тимпаните на бъдеще пробойно...
Студена вечер. И самотно крачиш ...

Да, безразсъдна съм. И уязвима.
Сбирам трошици от чужди трапези.
Но в неуюта на дългата зима,
даже най-дребният жест е полезен:
песничка в утрото - да ме разсъни, ...

Неочаквана
Бъдещето е незнайно,
настоящето – нехайно,
дай да ти гледам на ръка,
ще ти река много неща. ...

Луната във сияние блести,
посипва лунен прах върху тревата
и тази нощ на мен не ми се спи
усещам как върти се в кръг земята.
Вятърът във стаята ми влиза, ...

Потъваш...
Отново в сянката
на своя стар, меланхоличен свят.
Оплиташ в тъмните си къдри
безброй моменти. ...

"Молитвата чува я и Дяволът "
Проклетнико, продължаваш да извиваш ръце,
само да чуеш някой от мъка да шепне на Божието уше.
Подло е дори за теб опашати, от глина подобието ми да майсториш
и с ноктите ти гноясали да ме ровиш. ...

„На ти – злорадо мислеше Райна, докато се носеше по улиците стремително като СУ – 35, острият й нос пореше напористия майски вятър. В ръката стискаше своето ново Аз – бледосиния лист хартия, който й даваше правомощия на квалифицирана масажистка. – Ако ме вземат, довечера ще му сложа тапията в чиния ...

ГЕВРЕК С ОТСТЪПКА
Жената стоеше в началото на стълбите, беше се увила с нещо като шал, продърпан и стар, големият амбалажен чувал, пълен с горещи гевреци, издишаше бял аромат в зимното утро, а хората купуваха и продължаваха да бързат – всеки по пътя си.
- Седемдесет стотинки с отстъпката, левче без ...

Българска земя
В земите български ела,
да видиш хубава страна.
Тя е земен рай,
от който ще си запленен докрай. ...

Моля се с горещи думи
На този образ замъглил ума ми
Моля се с последни сили
Без да знам дори боли ли
Моля се и пак, отново ...

След мен
И в сетния си дъх ще нося
любов, извираща от вечността.
И кротичко ще си изпрося
една усмивка от безкрайността. ...

Глава 10
Лиса беше облечена само в някаква бяла ношница и беше в безсъзнание в ръцете на Рин, но не изглеждаше сякаш й бяха причинили страдание. Рин поведе по коридора, а аз хвърлих тревожен поглед към Те-хьон. За мой ужас той се беше подпрял на стената с една ръка и продължаваше да диша дълбоко.
-Б ...

Как стана ли? Ами имаше грип, KFC, бинго и ангели.
Тъкмо бях решила да се връщам вкъщи. Не виждах смисъл да опитвам повече. Да, имаше пари в града и не бяха трудни за изкарване. Имаше и преживявания, за които никога нямаше да съжалявам. Имаше много хубави хора, с чисти сърца смели и готови да се бия ...

Аз пак съм седнал на чардака.
Земята тъне в летен зной...
Аз Музата си пак очаквам,
ще дойде ли тя, Боже мой!?
Очаквам я при мен да дойде ...

Живеем - хората - по двойки
на този свят в различни кройки
и мачка ни живота кратък
до края - писан - без остатък.
Камарим дните на години ...

ПО БУЛЕВАРДИТЕ НА НАШИТЕ ЖИВОТИ
Бродиш ли ти нощем още
по булевардите на нашите животи?
Или сега рисуваш ноще
онези наши приказни животи. ...

МИЖИ ДА СЕ ЛАЖЕМ
Дадохме си прошка и какво -
нищо не е било все едно...

Н Е М О Ж Е Ш Д А Я У Л О В И Ш
Без цвят, без мирис, без форма,
често безвкусна, без норма,
във всяко кътче навлиза,
не търси повод, ни виза. ...

Зимного слънце усмихнато надникна през прозореца:
Събудих се,
усмихнах се,
облегнах се на гърдите му
и се вслушах в сърцето му. ...

Този свят е на страха.
Този свят е тъй прогнил.
Свят на алчност, мъст и суета.
Свят отдавна надеждата изтрил.
Гнева е висши добродетел. ...

Тичат във тъмното два чифта очички,
на масата греят две малки свещички.
В чашките светят мехурчета весели,
дечицата спят, носленца увесили.
Кой на училище днес не е бил, ...

Като много токива любови
и тази преданна и красива,
много бурна, страстна и силна
внезапно отнесена, изгубена.
Ти просто я предаде така ...

Не ми се плаче вече.
Пред теб... дори не ми се мълчи.
Дадох ти всичко,
в замяна получих лъжи.
Как да го кажа не зная, ...

Отпивах глътка уиски.
Ледът подрънкваше в чашата.
С нежния звук на стотинки,
захвърлени за ресто на масата.
Уредбите водеха някаква битка. ...

ЩЕ СЕ СЪНУВАМ
Тази нощ ще се сънувам,
ще се сънувам - хубаво и чисто,
облечен ще съм в бяла риза,
в очите ми - небесносиньо, ...

заглъхва пирът
щом тя се яви
и жадно следят я
хищни очи
и е толкова тихо ...

Ако пак някога плачеш за нещо
и вътре във теб тъга те гори.
Ако сълзи напират и болка се тежка
слонила в гърдите и бди.
И сякаш цял свят на раменете стоварил се - ...

Красива като нощ пълна със звезди,
Ведра като полъх от слънчеви лъчи.
Това е "тя".
–Коя?
Онази с блесналите големи очи, ...

Басня за светулката
Мушиците край лампата кръжат...
Жужат си дребнотемно
и превъзнасят матовия кръг.
Наричат го Вселена. ...

Прощавам на сърцето ти,
че не ме обича!
Все на другиго се врича.
Прощавам на устата ти,
че ме лъже. ...

Над нас разпери се съюзът НАТО,
със мрачна сянка ни покри,
кой ли дявол ни го прати,
та армията бързо ни закри?!
Какъв е този отбранителен съюз, ...

ЗАЩО СЪМ НА СВЕТА
Защо съм се родила на света –
аз все по-често, Господи, се питам…
Защо съм му? Това ли е целта –
бездомна под небетата да скитам!? ...

Просто приятели
- Какво е живота, ако не го изживееш като мъж? Поеми риска. Преследвай. Изпитай го. Поеми боя заради приятел, не се оплаквай.
- Амин.
Стояхме, взирахме се в чашите с уиски и мълчахме. Наслаждавахме се на тишината и на мъдростите, които от време на време алкохолът ни диктуваше.
Беше ч ...

С теб сме заедно вървим напред,
пред бури и мъгли не ще се спрем,
повярвай в душата си завинаги ще моля,
да ме обичаш ти дори и след смъртта.
Не вярвам някога но може да се уморим, ...

Аз съм Българче обичам,
като чета да сричам.
Книгите разлиствам
и нищо не разбирам.
Българче да се наричам ...

След галещия допир на плътта
душите търсят извора небесен –
с тях литва върху ангелски крила
вълшебен стих от Яворова песен!
Гърдите ти отронват нежен стон – ...

Върви си реката
ей тъй извива снага,
а слънчо я люби
като млада "мома"
С лъчите я гали, ...

Сърцето издържа и този път
(от бавното умиране ми втръсна).
Какво пък, та нали е шепа плът -
все някога, навярно, ще се пръсне.
Защо да ме търпи!? И точно мен - ...