Сред гората, в планината
белокаменна чешма,
със любов е съградена,
майсторлъшки, от душа.
Два чучура струйки вият. ...

БЪЛГАРИЙО!
Българийо, във тебе ще остана,
защото ти си моята страна,
защото като мен си жива рана,
и като всяка майка си една! ...

Това е една идея за песен по текст на Вяра Иванова.Мисля да запишем слайд(добро) китара и малко барабанки, но ако имате идейки казвайте.

Дъждовно
усещам жаждата ти за живот
(по право тя ти се полага)
нима те плаши този епизод
(сюжетът помни как вървяхме двама) ...

Любовта измива много грехове,
през кални и трънливите пътеки ни извежда.
С нея забравим ледените студове,
любовта, любовта топли нашата одежда.
Под стряхата ще останем насаме с нея, ...

Разхождам се край близката горичка.
Разходка ли? Това си е паркур
и след минутка, виж - излита птичка,
от блатото обрасло със папур.
И в мен се ражда плахата надежда, ...

Нашата любов побеждава всичко...
„Любовта е дълготърпелива,
благодатна,
любовта не завижда,
не се превъзнася, ...

Речта не бѝва
да напряга, а да те
пленѝ веднàга...

Кой създаде толкова крехък света?
Без надежда - да се разпада
на ударни дози недостиг на кръв,
на огнища от гняв и омраза,
на стъклена вата в безцветни очи, ...

Оглушали от моторния бяс,
задушени в бензинови пàри,
неусетно се изтъркалят край нас
дните ни, като сън преживяни -
в усилие, в любов, във омраза, ...

ЖИВОТ
„Само един живот
не е достатъчен…“
Кръстьо Станишев
Животът е урок преди смъртта, ...

Столове. Хора. И маси.
Красива сервитьорка. Сръчна.
Музика. И звън на чаши.
Казано накратко- кръчма.
Бидони. Туби. Химикали. ...

Господи, в душата си се вричам,
нека доживея сутринта.
Нека си остана пак момичето,
вярващо в щастливата съдба.
Нека със усмивка да посрещам ...

Не искам подаръци от непознати,
купени набързо и защото...
И усмивки не искам наготово-
дъвки разтегнати под моето стъпало.
Не искам нощта, ...

Радостта залага капани,
там където най-малко очакваш.
Сиренцето- желание,
огладнял и уверен сладко,
сладко си хапваш... ...

Нашата малка планета
На внука ми
Като полъх на вятър, като ромон на дъжд
са твоите песни, закачки и смях.
От динозаври ме пазиш - истински мъж, ...

Не заплювайте Юда! ( Той предаде и себе си).
А без злото светът не разбира доброто.
И за кръста не би съчинявал легенди,
с дитирамби не би възхвалявал Голгота...
Взел е трийсет монети... И какво си е купил? ...

Ти си несъществуващият
(кога ли съм те измислила),
някак странно изгубен в мен
(нито чужд, нито родственик).
Не изчезваш при новолуние ...

Тази вечер бе последна...
Свърши вече моето търпение!
Всичко скъпи, бе прекрасно,
но приключвай с твойто представление...
Ролята ми бе ужасна ...

" ...Какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг! "
Д. Дамянов
Заклевам те ...

Late in Autumn - there's no hope...
Death is over there.
And you shouldn't even stop
although trees are bare.
Walk in forest, cry with rain, ...

Кой е Вазов, Ботев и Йовков?
Мълчание, сълзи, за бога!
Започват проклетите дни!
Учителката сърдито потропва с крак,
детето мълчи, започва поредния мрак! ...

НЕСБЪДВАНЕ
Любов ли е – за теб да мисля?
Да не минава ден дори
без мислите си да прелистя,
а в мен сърцето да кърви? ...

Изпод пръстите му дълги извираше живот.
С длетото си трескаво оформяше дървото,
разстилаше драперии - лъчи, жажда, мечти,
преплетени между птици, цветя и лозници…
Рукваше пенливо вино и песен на кавал. ...

Звездоброец
рече вещо
по въпросче
свръхгорещо:
„Непонятно е ...

Капки тъжен дъжд
ще разпилеят късния следобед
по раменете на прегърбения град.
Ще пръсне влага тъмен облак
по ръба на кихащите сгради. ...

Съществото подскочи и пак писна. Дребното тяло за кратко литна, но големите крила не се разтвориха.
Повече пространство трябваше, а на тоя тесен ръб няма как да се засили. И то изпищя, започваше да разбира.
- Много тъжно п-п-п-плаче, к-к-като дете – прошепна Станой, като се развълнуваше, по-явно ста ...

Фалшива надежда
Океана пресушете
и Слънцето махнете.
Жестоко ме поробете
и всяко щастие ми вземете. ...

Гората разроши на вятъра гривата
и хукна след него със всичките си дъги.
Дали като мен просто бяга от зимата
с надеждата пак онзи топъл дъжд да вали...

Два хляба...
Вървеше Човекът,прегърнал два хляба...
Облечен в старо палто и вехти обувки.
Вятър го брулеше,без капка пощада.
На лицето се стапяха бели, студени целувки. ...

Играя шах със Путин
и дружно се присмиваме на Меркел.
Тя канеше народите на Африка, арабите и тях,
"Елате в Германия, спасете се при нас"
И орди хукнаха, с коранче под ръка, ...