синее дъждът
през очите ти тъжни
и сливат се болка и нежност в сълза
а далечните пътища в сън
се превръщат ...

ИСТОРИИ С МАРИАНКА
I
ВЕЛИКДЕНСКИ КУРАБИИ
Марианка беше пъргаво осемгодишно момиченце, второкласничка и отличничка. Живееше с майка си и баща си в малка къща с голям двор. В другия край на двора беше къщата на баба й и дядо й. Всички по цял ден бяха на работа и в свободното си време Марианчето се зан ...

Духът ми принизен
от нивото на своето
бедно невежество
няма чувство
за блаженост. ...

Аз съм стар глупак - олицетворено грозен,
мършав съм, и глух, и от живота изтормозен,
но дълбоко в мен се крие радостта
и дните ми минават без дори една сълза.
Напук на всичко, душата ми е млада, ...

УСЕЩАНЕ ЗА ЛЯТО
Усещам те как тихичко пристигаш,
в ръцете си събрало светлина!
С усмивка от лъчи леда повдигаш
и правиш да е по-добър света! ...

Душата ми се къпе в лунните лъчи,
опръскана със светлина, заключена в печал.
Не дишам въздух – забравих го с дните,
отредени ми да страдам без да знам.
Гледам себе си във огледалото насреща ...

Знам, че те побърквам
и целия ти свят обърквам.
Знам, че понякога те наранявам
и след себе си следи оставям.
Знам, че не е лесно с мен да спориш ...

Мария Събева
07.03.2015
Живот човешки
Създал ни е Творецът на Вселената
за да живеем в труд, любов, в радост и веселие. ...

А вчера каза ми: Ела да видиш,
красиви, бели рози посадих,
среднощен звън - глас: Сале си отиде...
Душа примряла във юмруче свих.
Приятелите казах не умират, ...

Сърце намига
на мига, а сетне миг
не можеш мигна...

Като глухарче искам да съм лека
и вятърът далеч да ме отвее.
Да падна на полянка много мека
и в свят зелен сама да заживея.
Роса да пия в слънчевата чаша ...

Когато слънцето изгрее
с безброй танцуващи лъчи,
аз сякаш виждам в небосвода
усмивката на твоите очи.
Запяват в мене весели капчуци, ...

Тази светла пътека
всеки ден,
тъй полека,
чисти
вятъра в мен, ...

Плаче столицата ни морска -
загина един благороден човек.
В душата му - мъката хорска
от бедност абсурдна за 21 век.
Потресени бяхме от тая драма, ...

Моят дом
Моят дом не прилича на крепост,
в него няма пазачи - стени.
Непристъпни огради не пречат -
не се плаша от злобни очи. ...

Аз се моля
Моята изповед е моята силна молитва
за приятелство като въздух необходимо
топлина като птица кръжи, да литва
да сме щастливи във времето любимо. ...

РАЗРАВЯНЕ СЪС БОЛКА
Аз често съм изправен до стената
и се опитвам сметка да си дам,
с какво ли не си пълних аз главата,
без смисъла му истински да знам. ...

Ти можеш ли да ми опишеш любовта?
Нали все казват "Любовта дарява."
Тогава не разбирам всеки път
онази ярост да се притежаваме.
Да се разграбим - устни и ръце, и сън. ...

Ти
Дойде, приседна безпардонно -
в ръка с бутилка вино.
Замахна в зрелостта ми безсезонно
и присвои си обичта ми най-невинно. ...

за страха ме питат
той вече не живее тук
премести се отдавна
изпари се без капчица вина
за невидимите си щети ...

В мъгла
Някой, набор те нарича,
друг пък казва, че те обича,
трети там, звезди ти сваля,
а четвърти те - проваля... ...

Дишам бавно и броя наум до Десет.
Искам да намеря вътрешен баланс.
Искам дотогава ти да си изчезнал,
барабар със диалектния си глас.
Дишам бавно. И броя. Наум. До Девет. ...

Запей ми, циганино, песен за душата!
Разпъни акордеона!
Клавишите под пръстите да плачат!
И перли по земята да се ронят!
Като зърна на броеница ще ги нижа ...

Времето
Времето свършва, когато не спира,
за нашите сърца и мечти зове,
като нас се мъчи, страда, умира,
и секундите превръща в часове. ...

БЕЗСМЪРТИЕТО
До мене винаги си бил.
Не си поставял Ти прегради,
защото си ме сътворил
и любовта на мене даде. ...

За последно.
Твърде много пъти, за последно произнасях.
Недостатъчно до днес.
Недостатъчно ще бъде утре също.
В дните след това отново. ...

Има сянка във небето.
Има сянка и във мен.
Сянка на забравена усмивка,
сянка на
отминал ...

Един залез над Мисисипи...
Денят допиваше последната си глътка
от виното разискрено на Светлината,
когато Облак-змей със мечешка прегръдка
го блъсна та порозовя Реката... ...

Дали умрях?
Родих се в сън прекрасен, лек, игрив.
Живях събуден, тревожен и сърдит.
Родих се в топъл юнски ден.
Живях намусен с поглед студен. ...

Мария Събева
07. 03. 2015
Време в галоп
Времето все бърза, галопира,
бърза тъй, че чак дъхът ни спира. ...

На теб мълча, не ме ли чуваш -
гласът ми в шепа прах се стрива
под тежестта да се преструва,
че не боли да си отиваш,
че не трепери като куче, ...

Обещавам
на Стефани
Колко искам да изтрия в теб горчивите сълзи.
С тях и болката, която тоз живот ти причини.
Болката от загубата, болката от самотата, ...

По струните на някакво пиано
в последния акорд на слънчев ден
в съня на следващото лято
по изгрева тръгни към мен...
Всяка есен вплитай думи ...

Живот без корен е моята съдба,
уви къде, защо и как останах сам,
аз исках само малко топлина,
сред хора аз да бъда.
Живот без обич и без теб, ...

Понякога
се чувствам толкова малка,
нищожна, дори непотребна.
И това е толкова жалко,
и някак си, дори и нередно. ...

"Откога"
Откога дърветата пущат листа
за да покажат русата коса на есента,
а вятър събира я набърже в ръка
за да постели зимата своята брада. ...