Вървях през слънцето,
през черната му грива.
То нямаше да знае
накъде отивам.
Наоколо бе разпиляна ...

Прав, сит и измит
е днешният лимит
за хигиена
душата
може да се отлее ...

Уморих се от безброй илюзии красиви
и на тръните безочливи да прощавам,
уморих се от приятели фалшиви
и на мрака зъл светлина да дарявам.
Уморих се от черни ветрове звънливи ...

2
– Трябва да я преместим ей там на онази маса – каза Пранчев на сестрата.
В ъгъла имаше ниска маса за медицински манипулации. Галя се огледа, очевидно се чудеше какво ще последва. Опитах се да срещна погледа й, но тя сякаш нарочно ме отбягваше. Калина, сестрата, избута носилката близо до масата и м ...

Аз съм Тракиец...!
И гордост за мен е,
такъв да се чувствам.
Защото и аз като тях,
обичам земята ,земята- ...

13.04.2015
Мария Събева
Първият ден на Мира
Първият ден на мира – една мечта,
изстрадана и извоювана с цената ...

Акростих
Роден край, красив и свиден!
Обичам твоите гори,
дъхави цветя омайни,
езера с води кристални, ...

Тъгата си побрах в една сълза,
забравих я, дори не я потърсих!
Отрони се внезапно и сама,
реалността отново ме разтърси!
- Защо си тук? Учудено попитах! ...

Една сълза -
прашинка болка,
пълзи по скулите.
Изтри ù я с устни.
Вкусът солен остава спомен. ...

Сребърни мисли
на чаша обич с парфе
Сребърни нишки
изплитат в листата
сянка на мисъл и нежна печал, ...

Жадни устни, хладна чаша
палещо те питие.
Жена, сама във здрача.
Парфюм,
изящни колене. ...

.txt
Коремът ми се подува. Извънземното отвътре иска да излезе. Хм, ще почака. Още не съм узрял за тая работа.
Имам три неща, които да свърша преди зеления гном да ме взриви.
Трябва да любя Яя. Да кача мамонтовия връх и още едно. Непременно трябва да ...
- Днес си по-добре - пискливия ѝ глас идва от ...

Дойдох на този свят
избран от висша сила
по неин образ и подобие,
в душата със искрица
от светия дух, да видя ...

Беше вчера.
Анонимна гара се прозя,
влаковете заспаха,
рибите ме помолиха да ги завия
с вълнено одеяло, ...

За тебе пиша, победителю на змея,
пазител - страж на българския род,
носител на победи, на идея,
закрилник и баща на цял народ.
Под твоите крила сме победили ...

Във двор случаен агънце видях -
пасеше си кротко и полека.
Не знаеше, горкото, що е страх.
Не знаеше какъв е звяр човека.
Как утре ще замахне с остър нож, ...

Луната, натежала от желание,
докосва с лъч горещите ми устни.
Нашепва мракът огнени признания
и властно иска в мен да го допусна.
Покоят зареден е с напрежение - ...

Колко те обичам
Дали, когато слънцето целува,
преди залеза си синьото небе,
макар само То да се сбогува,
казва му: "Вярвай ми обичам те"? ...

„И все ме питат къде съм аз.
Ще ми се да съм в Бургас…“
- Митко Таралежков
Драги човече, който четеш този текст, ако очакваш в следващите редове да ти бъде обяснявано подробно колко красиво е морето, колко величествени са улиците, какво райско кътче е Бургас през лятото или пък колко точно известни ...

Топъл Сън
Моя храм се рее горе на небесата,
насред милион и едно съзвездие и луната.
Дъгите са мостове между световете,
цветовете са образ на детската ми душа. ...

Билет за представление... Спектакъл?
Дали пиесата съм сбъркал? Ролята ли?
Или избързах със фанфарите, с цветята...
И не е важно тръгвайки си аз дали съм плакал,
а пътя, който съм поел пред тривиата... ...

Шах и мат
Черно-бяла е дъската,
има само две страни!
От едната е живота,
а от другата си ти! ...

Да се разтворя - свобода
Водата е вода, за да се плиска,
да се разлива и вали.
Водата е вода и тя не иска
сама със себе си да постои. ...

Тишина, болна и тежка тишина -
решението е сега това:
Да си мълчим един на друг
и да изпитваме вътрешно студ.
Като призраци вечни, ...

Жадни за живот
Защо светът е объркан и луд
без пари човека полага усилен труд.
Захвърлихме старите шинели,
а земята тръпне от ракети и шрапнели. ...

ПРИЯТНО МИ Е
Когато седя в градинката, наслаждавам се на пролетното слънце, на глухарчетата и на жълтите цветенца, впили се в живата зеленина наоколо – тогава съм толкова щастлив, че остарявам, почернявам и мога спокойно да се радвам на всичко. Да се радвам, че не се налага да градя кариера. Да съм ...

ИЗГРЕВИ НА МОЙТО УТРО
С тъга и радост детството си спомням,
онези мои първи времена,
но с чувството, че пак съм счупил стомна
но не признавам моята вина. ...

КОЛКО
Колко много минати пътеки,
колко много хора без очи,
колко много детски плач далечен,
колко много изоставени мечти... ...

Песничка нощем
славеят пее.
Пее и чака
самка едничка -
да се покаже, ...

На мама
Моя вечна опора - паметта на дедите ми.
Неподкупна и вярна - на душата ми птицата.
Безрезервна утеха – светлината на храма.
Две ръце уморени – за детето в мен, Рая. ...

Сляпа зеница
Причуква тояжка в улица сляпа – безкраен сокак.
И в ритъма стъпва втренчен гледец.
А нейде е светло – шепне Овчар със кривак.
И с горест разказва, как стана Агнец. ...

Ръцете ти, очите ти, чертите -
накъдето погледна.
Вземи ме, на небето запрати ме,
но не на първото...
На седмото. ...

Хей, мило братче,
я кажи ми ти
колко ме обичаш,
но недей мисли,
а бързо ми кажи. ...

С Ъ Б И Р А Й И С Е Я Ч И, И Ж Е Т В А Р И
Ето, ида скоро; и Моята награда е с Мен,
И ще отплатя на Всекиму според делата му.
Аз съм Алфа и Омега. Първият и Последният.
Началото и Краят. ...

В дните ти
тънко огорчение
плете мрежата на похлупак,
неприятно, но си подсвиркваш –
знаеш какво е ...

каза да те чакам в края на дъгата
от тогава се въртя
не спирам
пътувам
очите ми претърсват всяко ъгълче ...