Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Посока
Една трайна посока, един вечен покров –
неизменно вградени в моя вътришен зов.
Една луда вихрушка все препуска в галоп.
Ту извие над пътя, ту се свие във сноп. ...
Следи от лапички в задния двор
Имам милиони
Скрити. Мои. И народни...
Стари здания в Страдания...
Чудни спомени в Забравия...
Знания. Идеи плодни. ...
Самодива
И погледът ми докъдето стига,
дълбоки сенки, стелят се пред мен.
О, знайте всички вий,
любими хора, ...
Семейна сага глава 19
Новото училище беше съвсем друг калибър. Имаше 80 годишна история, бе възпитавало поколения от техническия елит на страната. Тук преподаваха всички учители,чиито имена знаехме като автори на съответните учебници- Димитьр Стойков-Маршала, синът му Сотир Стойков-Сотето, Димитър Йоц ...
Иманe (Мубера Исанович, Сараево, Б и Х) 🌐
(превод от босненски)
Имам цифром и словом
двадесет и три бръчки
и това е моето имане… ...
Няма кой
- Няма страшно, не се безпокой. Ще те оправим. Дошла си ...
Достоен наследник
Той ли правила да спазва?
Дядовия си показва,
че отроче е на Батето!
Ако не размаха „патето“ ...
Извечно пладне
Понякога се мярка същността ти
сред поривите на вълните жизнени.
Тогава се разливам безостатъчно
в чертите между твоите пространства. ...
Простички мисли на един обикновен човек - 6
Хората непрекъснато се променят. Някои дотолкова, че един ловец спокойно може да ги сбърка с опасни хищници и да им тегли куршума...
Ако непрекъснато се обръщаш към миналото, постепенно ще изо ...
Тук съм, мамо
Кой така виртуозно засвири?
Може би от далечна звезда
ангел бял долетял е ефирен
да изпее ми сам песента - ...
,,Я" или пък ,, ЯТ"- много ме е яд
но не мога да членувам!
Много, много ме е яд
и кошмари все сънувам!
А колежката Ирен ...
По целия свят
нима животът някога ми ги е дал,
където и да бъдеш ще те открия,
с моята целувка ще те осеня.
По тръни и бодли коварни ще походя, ...
От висока гледна точка
Дори и ветрец нямаше, само една-две звезди се мъчеха да надникнат иззад сивата, тежка и плътна мъгла покрила града.
Нито звук.
От време на време проскърцваше някое желязо или прошумоляваше някой кабел.
Намираше се на покрива, стоеше загледан в един от редицата сиви и невзрачни, дори грозн ...