Наздраве, Куш! Я, изтрий сълзите!
Погледни се, още имаш време,
преди да тръгнеш в оня път последен,
покрит обилно с жълти хризантеми!
Какво ти има? Още караш с двеста ...

Светулка
В тъмното просветна,
една светулка трепна,
какво ли ще ми каже,
за бъдещето Наше... ...

Не съм сама
Сама на дъното на самотата
и нито брод, ни нещо да се хванеш,
да се опиташ крачка да направиш.
Дори ги няма корените на тревата. ...

И лъжецът знае се ще си измили,
друга приказка подобничка на тая.
Толкоз много дами и принцеси,
лъжеца лесничко извая.
А ти нещастната девойка ще се мръщиш, ...

Вечер край морето....4
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират- карат се, вървят...
Съвсем типична за живота двойка
във търсене на своя, собствен свят... ...

Каква поанта само – аромат! –
жужащо медено прозрение
и ти се струва, че самият свят
е липово стихотворение!
А приливът му с адска мощ ...

Изгарям в пламъци усещам, че посрещам
болката зловеща, а от среща ми се хилят леща..
Гледат ме с очи зелени, кафяви и пъстри
и във всички бъркам с пръсти..
Да се свърши мърши, всеки простотии върши ...

Целунати от слънцето притихват ветровете
и крият се зад хълмовете там далеч,
загръщат се в пурпурно обляни върховете,
а някъде над тях чертае диря самолет.
Позакъснели птици помахват със крилете ...

"Обич" - дума незнайна, чудата.
Дума внедрена в на човека главата.
Дума разбирана от всеки различно.
Дума описваща нещо епично.
Дума причинявала войни, ...

Една... две... три... години отлетяха,
а есените още са си същите.
Под думите листата пожълтяха.
Заключихме сърцата си във къщите.
Намразихме си всичките вини, ...

Ще те намеря в края на света,
заключена в дворец със седем ключа,
зад седмата врата на любовта,
която с любовта си ще отключа.
Ще сипеш недопития коняк ...

Утрин - с болезнени прозрения,
в които съзнанието се пречиства
с първия вик на истината...
А в косите на реалността
грейват с оневиняваща красота ...

Някъде в тъмното,
там в тишината...
в бъдеще незнайно
чакаш ме ти.
Чакаш ме, търсиш ме ...

Уморих се вече от чувства и мечти
и от безобразните ви сплетни.
Тъгата своя няма аз на кого да споделя
на тишината мога само спокойно да се насладя.
През нощта не мога от мисли лесно да заспя, ...

Здравей, приятелко, сама ли си, кажи?
От очите ти вали ли дъжд отново?
По пътя трънен тежко се върви,
когато нямаш броня... Нищо ново !
Ти знаеш, често хлябът е корав, ...

Дали е сън
това че те познавам!
Или просто е игра.
Не знам!
Но истински оставам!? ...

Aко знаеше,
че може
да ме загубиш,
може би нямаше
да пропиляваш ...

Дни, луни и време -
разтапящо, безумно-сладко,
проникващо до костите ми даже,
до всяка фибра на душата.
Време, което искам да затворя - ...

Не си от знатните ми гости!”-каза съдбата
и ми поднесе в елегантна щастиелера
нищожно щастие, увито в проста книжка.
Бяха празни гнездата на щастията шоколадени.
Очите ми просмукващи подводна сол от кладенци ...

Лъжа ли беше, когато каза че ме обичаш.
Лъжа ли беше, когато ме прегърна и целуна от любов.
Лъжа ли беше, когато и двамата бяхме на вълната на любовта.
За тебе Да.
За мене Не. ...

Не питай дали те обичам, не питай!
Нима аз самата разбирам защо,
когато си близо, духът ми политва,
когато те няма, съм сухо листо.
Не зная защо те обичам, не зная! ...

Хората започват да пишат дневник тогава, когато няма на кой да споделят болката си. Тогава, когато болката и проблемите са толкова големи, че ще ти трябват дни и месеци, за да успееш да ги кажеш на някого. И дори и след като им разкажеш какво би направил този човек!? Как би ти помогнал!? Затова няко ...

Вината - бяла или черна,
несъразмерна -
голяма ми е,
знам,
но друга няма. ...

Понякога съм тъжно нелогична,
а цъфтят във есента ми маргарити
и споря с вятъра, но нищо лично,
пък той фучи, разпорвайки мъглите.
Понякога съм просто тънка струна ...

Мария Събева
Поетично пълноводие
Ценя безкрайно многословието
на дългите стихотворения.
Приличат те на пълноводието – ...

Загубих те, любов!
Загубих!
Махна с ръка за сбогом
и си тръгна!
С наведена глава да ме ...