Явно с мен жестока е съдбата и обречен съм на самота,
защото не спрях да търся аз любов, но не намерих истинска жена....
Може би Господ ме наказва или наистина това заслужавам
и понякога си мисля, че вината не е в мен, просто те не знаят как да ме обичат....
Намерих много хубави жени, но те не погле ...

тази рима
мòли се
да бъде
чута
тази рима ...

Болят ме костите. Кожата ми изгаря. Сякаш някой троши всяка една костица в мен, след това пробива мускулите и кожата ми със счупените частици, докато не излязат извън тялото ми. Едва стоя на краката си. Нямам усещане за време и място. Будя се и навън е тъмно. Заспивам. Отварям очи и навън отново е т ...

Харесвам я. Не съм сигурен дали мога да определя чувството към нея с онази, силната дума, която започва с „о” и завършва на „бич”, но определено симпатиите ми към нея са повече отколкото към всяко друго същество от женски пол. Една такава зеленоока и чернокоса – рядка биологична комбинация. Бе почти ...

Подхлъзнах се… и даже паднах
наивно, семпло, близо до шега
забързаното с бавно се разменяше,
а календарът търсеше стена
и улици улици срещаха ...

Земята е земя, защото се върти.
Върти се в космоса безкраен!
И в този свят и ние се въртим.
Макар че търсим своят път потаен...
Защо не спрем себе си да мразим!? ...

Аз живея и пея
и стихове пиша
тъй както умея.
Животът за нас
всичко бих дала ...

Има дни, които се помнят.
Дни, с огромна бяла следа,
рисуващи в бъдното спомен
за решения с дъх на роса.
Този ден наречен от Бога, ...

Музика: Геновева Цандева
Текст: Венета Арахангелова.
Аранжимент: Хитър Петър и Ме6
Вокал: Геновева Цандева

Утринно море
Морето цяла нощ вилня
(мен също ме не хвана сън),
но то е бодро в утринта,
а аз- защо разнищен съм... ...

Липсват ми годините, когато ви целувах всеки ден. След поредна пакост гушкахте се в мен. Когато боледувахте онези нощи в съня си очичките отваряхте и безсилни гледайки ме проговаряхте: "Мамо много те обичам" И сълзите ми с вашите се сливаха в една прегръдка толкоз силна.. Вярата ви беше в мен Макар ...

От всички оръжия
във арсенала ти,
най-пагубна е тишината.

Една почти измислена история
от ReмаТе
Беше прекрасен ден! Облякох черния фрак с блестящи ревери, а Адриан - ми сложи папионката. Изхвърчах буквално от гримьорната, но в коридора забелязах две малки усмихнати очи. Странно е сред толкова много деца да усетиш, че едно от тях те наблюдава и не те изпус ...

Усмивката, която ти ми подари,
по детски прекрасна е и чиста,
аз я нося, да ме пази от беди...
и тя огрява лицето ми лъчисто!
Усмивката ми прави ме красива, ...

Какво е тя
Любов! Какво е тя?
Кой ти я изпраща?
Ти ли безнадеждно я търсиш?
Не, не искам аз да прося. ...

Прогоних те. Виновна бях,
че не дочаках
към себе си да се завърнеш.
Прогоних те. Виновна бях.
А после тичах като вятърът до вкъщи, ...

Боли ме за участта на днешния ден,
от злобата приютена в сърцата,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца, ...

ПРИТИХНАЛА ЛУНА
поетичен диалог
Пламена Владимирова
poetry-as-song
СТЕФАН ...

В милионния град
хора гинат от глад.
Първи май празнува някой,
ала не е тъй със всякой.
На улицата пенсионер ...

Не искам да светя над синевата,
не искам ореоли и крила,
не искам да съм звезден отпечатък,
не искам да раздирам небеса.
Не искам скиптър и корона, ...

Вглеждане
Тъжиш. И става страшна тишината.
Светът за нас така е сътворен.
Когато гасне паметта в душата -
угасват чувства ден след ден. ...

Бесеница
Издигам бесилки отколе.
Не смея да беся мечти -
Депеша чакам Отгоре
и отлагам бесило със дни.. ...

Това се случва тогава, когато налееш толкова много чиста отрова директно в душата си, че всички брони, черупки, обелки и обвивки ужасено се евакуират в краката ти и започнеш да ги настъпваш и подритваш. Когато първо тихо, неусетно, почти приятно, а после с вик на кристално чиста болка, осъзнаеш течн ...

Вълча кръв
Този свят полудява, няма вълци почти.
Има само хиени - по-страхливи и зли.
Да си вълк става бреме. Сред различни роден,
Единак си оставаш и се чувстваш пленен. ...

Родината мирише на кюфтета.
Родината е земният ни Рай.
Трудът е спомен, който ярко свети
и споменава се на първи май.
Навикът да гони петилетки ...

При залеза морето утихнало сияе.
Препускат тук-таме изгубени лъчи.
Като въздишка лека вятърът повее.
Аз чакам с радост романтичните звезди...
И в този полумрак брега усамотява. ...

„Аз никого не съм обичала така...”
... и аз така, но ми се случи,
не знам защо и докога,
но те обикнах до полуда.
А никога не съм обичала така... ...

Да се усещаш
заобиколен
от празнота ...
Да няма на какво
да се подпреш, ...

П Р Е З М Ъ Д Р О С Т Т А
Един до друг на празнична трапеза –
взаимният копнеж неизживян.
Сърцето ми дълбоко го извеза.
Преде да бъде – беше пропилян. ...

Море в косите, трева под нозете,
звезди са очите, душата е цвете;
В корона Луната, сияйна искрица,
броди по земята горската царица;
Сребърна премяна, огнено сърце, ...

Ако можех с четка да я нарисувам –
в косите ѝ бих сплел аз буен огън;
в очите ѝ щях аз да сътворя
тайнствените дълбини на океана;
устните ѝ – тях с пръсти щях да начертая – ...