Какво съм аз
Сърцето ми е свито и наранено и въпроси ме връхлитат безброй.
Колко бързо живота излетя...
Обръщам се назад и се питам какво бях аз през тези години?
Дете, бродещо по прашния път с напукани крачета от селската ...

Събирам кръпки,
увехтели са съшитите ми истини
две три пробойни зеят и запълват
стихийните ми недомислия.
По ръбовете съм отворена ...

Разпиляна стомна
На дребни късове умира,
стомна разпиляна във всемира,
ръка немощна на старица,
дръжката крепи като свещица. ...

Недей да плачеш, че ще си замина,
ти не заслужаваш да живееш във тъга....
Усмихни се, скъпа, без да поглеждаш назад,
защото знам, че можеш да продължиш и сама!
Не искам да страдаш, не се наказвай заради мен! ...

Роден два пъти бял.
Израснал, като индиго.
Животът - дявол с черен шал
прегърна ме като витилиго.
Не исках, но станах черен, ...

Настъпи и жътвата. Туй време, когато маранята се спусна по равното златно поле, а слънцето забиваше иглите си в класовете и ранените селски души. Полето сякаш нямаше край и бедните селяни седяха като малки мравчици, хванали сърп в ръка... изгорели от жарта, която се сипеше от небето. Пот капеше от ч ...

Спрях да вярвам в любовта, откакто ти си тръгна
и все по-често пиша и за теб през сълзи аз творя,
но, скъпа, колкото и да ми се иска, не мога да те върна
защото не аз, а ти реши да сложиш край на любовта!
Сега живея безразлично, въпреки, че съм още много млад ...

Н А З А Л Е З
Път нямаш ли? Не можеш ли сега?
На залез ще те чакам на брега...
Съвсем е тих, безлюден и красив,
а някой би възкликнал – просто сив. ...

Искаш ли да
потанцуваме?
Ще ме хванеш
за ръката,
аз пък теб - ...

Online живот
Хиляди хора със скрити сърца.
Хиляди думи без послание.
Хора зад тъмни стъкла.
Играещи с нечия чужда съдба. ...

Лоши деца -
непокълнали семена
на доброто,
прегърнали скуката,
далеч от науката, ...

Обичам вечерната цветна сюита,
когато слънцето кротко си отива,
а небето сменя цветовете си
през златно, вихрено червено
до приспивно лилаво. ...

Всичко започна преди много години, когато той беше още малко момче, живеещо в кофти квартал. Често уличното осветление не работеше, нямаше редовен градски транспорт. Тези, които имаха телевизор или телефон вкъщи се смятаха за големци, а тези които имаха и двете… Имаше и години с режим на тока и вода ...

Нежна меланхолия.
Проста, но така обширна.
Понякога я търся,
но сама обикновено ме намира.
Всичко е забавено, ...

Опитвам се да намеря в себе си поне една причина
поради която по-рано пишех стихове на мъжете.
Възхвалявах цвета на очите им - зелените, сините...
По каква причина съм влюбена в тях? Кажете!
Как въобще съм могла да обикна някого, ...

ЧИКО ЧИКОВ ПЪТУВА
Човекът е човек, когато е на път. Чико беше прочел тази мисъл в училищния стенвестник, редактиран от класната. Беше запомнил тази гениална мисъл за вечни времена. Той обичаше да прави нещата за вечни времена. Така навремето беше станал човек за вечни времена и сега съжаляваше за пр ...

В един сайт, литературен,
особени откровения се разменят.
Забравен е езикът културен,
поздравите, с псувни се заменят.

Имам си
жена със òчи сини.
В къщи се разхожда по бикини.
Аз я гледам,
пък като я хвана, ...

Понякога и приказките оживяват
стегнати от своите истории.
На нови случки просто се надяват
и почват да се борят
с рамката, в която са затворени. ...

Не го желаеш вече?
Не си привързана към него и света му?
Не виждаш бъдещето Ви?
Жестовете са загубили стойността си?
Тогава си тръгни. ...

Моята история започва в момент, в който реших да се самоубия. Нямаше защо. Всички провали, съмнение, болки, разочарования, малшансове и какво ли още не, ме докараха до категоричност. Край. Въпросът беше как. Не ми се искаше да цапам много. Няколко чашки кораж и таблетка две троазин и бях готов. Но п ...

От истини е глуха тишината,
макар че свиря на безпътни струни…
Косите ти са с дъх на южен вятър
в оазис, сред мисловни дюни…
Камилите са гърбави от чакане, ...

Живеем в земите на траките!
Дедите наши са те!
Живота си дали да можем,
да имаме чисто небе.
С история славна дарили ни! ...

Аз имах другар,
добър другар,
но беше той болен.
Аз помня очите
на този другар ...

синее дъждът
през очите ти тъжни
и сливат се болка и нежност в сълза
а далечните пътища в сън
се превръщат ...

ИСТОРИИ С МАРИАНКА
I
ВЕЛИКДЕНСКИ КУРАБИИ
Марианка беше пъргаво осемгодишно момиченце, второкласничка и отличничка. Живееше с майка си и баща си в малка къща с голям двор. В другия край на двора беше къщата на баба й и дядо й. Всички по цял ден бяха на работа и в свободното си време Марианчето се зан ...

Духът ми принизен
от нивото на своето
бедно невежество
няма чувство
за блаженост. ...

Аз съм стар глупак - олицетворено грозен,
мършав съм, и глух, и от живота изтормозен,
но дълбоко в мен се крие радостта
и дните ми минават без дори една сълза.
Напук на всичко, душата ми е млада, ...

УСЕЩАНЕ ЗА ЛЯТО
Усещам те как тихичко пристигаш,
в ръцете си събрало светлина!
С усмивка от лъчи леда повдигаш
и правиш да е по-добър света! ...