Маргарет беше уличница. Но знаеше как да се продава. Особено в света на киното. Холивуд обичаше разлаялите се блудници. И разкаялите се блудници обичаха Холивуд. Не беше красива. Никак. Но за сметка на това имаше кръгъл задник и алчна майка. Баща ѝ не беше известен, всъщност беше неизвестен. Майка ѝ ...

Наблюдавам синевата
как танцуват облаците
Мисля за вратите
отключени с грешен ключ
Косите си отрязах ...

Бледа
Безцветна
Безкръвна
Луната
Е пълна ...

Бездънното, вечно око на небето
е вперило поглед във хората-мравки.
Роди се човекът, старее и ето,
на гроба му никнат сълзи-незабравки.
************* ...

Глава 1: Историята на моя живот
Стоя пред кафявата врата потънал в мислите си. Дали не трябва просто да си тръгна? Аз знам какъв съм, нямам нужда от това да ми го каже някой друг. Искам ли да се излекувам? Въобще има ли начин? Е, винаги мога да излъжа и нея, нека видим какво ще стане. Три почуквания ...

Във времето преплетени са всички
красиви и болезнени дела,
подобно пеперудените нишки
изграждат ни, превръщат ни в съдба!
Из многото възможности злощастни, ...

Малка птичка лекокрила
в храстчето гнездо си свила,
не се чува птича песен
дошла бе златна есен.
Към простора отлетели ...

Шейтан змия
змия
в пазва
пълзи...
................ ...

1.
Искам обратно земята на моето детство –
приказка тайнствена, пълна със синьо вълшебство.
Искам без страх да замръквам, спокойно да спя, да се будя.
Кротко да ходя на работа, със много любов да се трудя. ...

Той не рони солени сълзи
нито смее се с живa усмивкa,
ни сърце му в гърдите тупти
и не сгърчвa се в робскa извивкa.
Той е ведър и по-рядко - вял, ...

Поредният
В сумрачната стая за видеоконтрол на банката, мониторът прожектираше светлинния си пачуърк върху длъгнестото лице на Тренера. То пак беше познатото на всички - невъзмутимо и леко намусено. Kато ноемврийско небе с две дупки в сивото облачно наметало, от които сега надзъртаха отенъци, дето н ...

Налей си любов
Дъх, в очите звук от пиано,
пропукана младост във рамка,
натрошена, излишна, свободна,
отхапах, бях разтворена книга, ...

Денят си беше съвсем безличен – времето навън, както обикновено, беше „бързам от климатика в офиса към климатика в колата”. Помня, обаче, че докато чаках на светофарите, слагаха коледни украси по витрините на магазините, така че сигурно е било студено. Беше петък. Това помня. Изнервен, напрегнат, пр ...

В очите на хората
RеmaTe
... странни падения
и странни възходи
a слънце едно ...

Тук всеки втори е поет,
а всеки първи – мъж и половина.
За някого и ред е вид куплет,
за някого пък, зимата е зима.
Аз крача между постове и шарж. ...

Една звезда над мене свети
и праща някакъв сигнал.
Поръсва ме сега с конфети
преди към ней да съм тръгнàл.
Така тя даже ме целува ...

Избори
Напоследък само това чуваме
и да гласуваме - и да не гласуваме
пак ще гладуваме!
Е.Г.Н. ...

Българийо, моя родино
Българийо, моя родино,
една си за мен на света.
В теб родният въздух е вино
И топла погача пръстта. ...

„Ще разбера, все някога ще разбера къде е връзката!” – мислеше си гневно Пако наум, докато за хиляден път прелистваше и препрочиташе копията от писмата между Карлос и Таня. Може да се каже, че ги бе научил наизуст, но ги беше взел със себе си дори сега, в самолета към София. Самолета скоро щеше да к ...

ОРИЕНТАЛСКА ЛЮБОВ
Разказ от Анна Вакарелова
Семейството на Лейла Фатих се премести от Истанбул в Лос Анжелиис когато тя беше на пет години, а брат й – Мурад на десет.
Родителите им – Осман и Медиха Фатих отвориха там малък магазин за хранителни стоки.
Минаха години и Лейла беше станала красива 20 – ...

Ти ли разплака небето ми пак?
Тъй нелепо – насред януари.
Уж цяла есен те молих за сняг,
а дъждовно в очите ми пари;
а душата ми гола до кости, ...

Не! Жената не знае да обича!
Душата и не позволява.
Като сърп смъртоносно те посича
и победата си възхвалява!
Не! Жената не обича! ...

... И тук, където приказката на "днес" завършва,
там прелестите най-велики ще те приспят,
и там, където нечий живот като клон се прекършва,
ще заспи денят и към сън всички ще вървят.
Ала знай, че утро ново ще настъпи там, ...

Прибираме се с леля Мита от репетиция.Отскоро тя е режисьор,а аз съм помощник-режисьор на театрална банда от пенсионери в кварталния им клуб.Подготвяме комедията „Ромео и Жулиета над седемдесет” създадена талантливо от местен автор.Тя е негов дебют в сатиричния жанр и това от километри си личи.Артис ...

Моят блян
Съзнанието ми в Смъртта се е взряло,
виждам го, че тайно за нея си мечтае,
кара ме да я обичам – нея душата да желае,
да я прегърна ми се иска, да погаля лицето ѝ студено. ...

Ръцете ти са толкова студени,
обичаш с тях безкръвно да мълчиш,
дори и греховете споделени
не са като предчувствие за стих.
И тялото ти - нямо и безмълвно, ...

Колко пъти се огледа небето в сълзите ми?
Колко пъти прошепнах аз твоето име?
Кой събуди ме от вълшебната приказка
И изтръгна във миг любовта ми?
Оттогава живея във мрак, без утеха, ...

Душата в черно оцветена е обречена на глад,
Душата мрачна и студена няма кой да стопли пак,
Всички хулят срещу нея, „нека да пребъде в мрак”,
И с нови кални стъпки скачат , тъпчат я към този Ад.
И с последен писък на надежда, всичко вече се подрежда , ...

Елегия...
... и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
Д. Дебелянов
на Марина... ...

Като ми влезе някоя песен в главата, не мога я махна от там, докато не я направя.
Тъй, че ....
ЛЕЙЛА
Kaкво ли щеше да направиш,
сама съвсем ако останеш? ...

Уморих се - Джина и Мартина Иванови
Музика: Мартина Иванова
Текст: Христина Радомирова
Аранжимент: Йордан Каменов

I.
Денят ни става равен на нощта.
Денят зелената прозирна тога
ще замени с онази пъстрота,
която сетивата ни възторгва. ...

В тази наша модерна епоха
с всички притурки на деня
компютри, лаптопи, i-телефони,
Какво ще кажат нашите предци?
Тези нови неща са добре, ...

*мое*
моето
нищо
и никакво
нищо ...

Когато много ти е тъжно
когато много те боли...
Тогава сам не стой на тъмно.
Приятелите свой потърси.
Те винаги ще ти помогнат. ...

3
Паула знаеше, че е все още жива. Усещането подухването на хладен ветрец и чуваше звук, наподобяващ говор. Обаче не можеше да долови отделните думи, те като че ли идваха от много далеч. След няколко неуспешни опита все пак успя да отвори очите си.
Към лявата й ръка бе прикрепена интравенозна тръбич ...