Гласът на совата – отправна точка
на моето пътуване в нощта...
Между звездите лъкатуша
и само дрезгавият вик на нощен влак
ме връща на земята. ...

Дишаш като вятъра - непостоянно.
Вода си и обливаш ме всестранно.
Върховете ти изкачвам, слизам.
Пещери и извори у теб откривам.
Листа ме галят и бодли ме драскат, ...

Над гъстата тълпа се издигаше невидима сила, която набираше големина с нарастващите викове. Настроението беше апокалиптично вместо революционно. Масите хора прииждаха с пълна сила и помитаха всичко по пътя си, включително и нископлатената жандармерия, чийто щитове се огъваха под многоцветните ботуши ...

Болката е страдание, а страданието е отрова.
Но не е ли сладост, когато болката е пожелана,
а душата за ново опияняващо страдание е готова?
Времето ме прониза и отново отвори се старата рана.
* * * ...

В мраморно спокойствие луната
приспива светлината си последна,
пътуват рибите към своя бряг от злато
за щастието траен цвят да вземат...

Пък една циганка - чистачката на офиса ми - днес ми вика:
- Бате! Помогни! Синът ми, е много работлив и свестен, ама работа не може да си намери. Дай, нещо да го уредим, за общак! Чувам, че ще вземете работа в топлофикация, следващия месец. Дай, помогни!
Циганката , честно казано ми е много симпатич ...

За нивата изписано е много:
от пещерните каменни платна
с рисунки на оралата край слога,
до хляба наш на кръглата софра.
Прекръствахме се мълком в поза строга ...

Върви, народе заблудени,
към урните и днес върви,
там депутати, мутри, бизнесмени,
се надяват на твоите пари!
Идват нови политици, ...

Когато дългът стане призвание, е добре да няма отчаяние.
Когато музиката е "сляпа" и душата "няма", тогава има страдание.
Когато знанието е умение, тогава идва ново поколение.

Питат ме защо?
За мъка и тъга аз пиша.
А не пиша аз за любовта.
Отвръщам им със думи прости.
Аз пиша само за любов... ...

Разделения
Често хората обичаме да се разделяме
на силни и слаби, бедни и богати.
И според това решаваме и определяме
кои да бъдат всред нашите познати. ...

В красиво мълчание бавно се скривам.
За всичко говорят без думи очите.
В безмълвния свят тиха радост откривам.
На нямото слънце прегръщам лъчите.
Едничък жест често е цяла поема. ...

Мислено ровя
в плявата на младостта,
търся късчета памет,
оцелели след много
изгубени години.

-
Празник е, а моят дом е сив.
Пази го светец, но неуспешно.
Даже по сърдечния курсив
има белег от печатна грешка. ...

Обичам те, завинаги!
Обичам те, завинаги
и винаги ще е така,
но ти нарочно не ме разбираш ли
и мислиш зарязвам те току-така. ...

Утрото беше прохладно, имаше лек вятър. През отворения прозорец в стаята на Леа влезе мушица, която кацна на носа ù. Това я събуди и рязко се изправи. Огледа се и видя следите от снощното приключение – кал, мръсотия, листа и отворен прозорец. Беше забравила ключовете и ако не беше дървото до прозоре ...

Все будя се с отрязани криле,
не трябва вече да сънувам,
щом не искам да е толкоз зле,
а скъпо всичкото да струва.
Как в съня ми някой ме зове, ...

Дишам те… издъхвам… непрестаннораждам се в очите ти… сама -толкова ли привикнах да съм жадназа следващата капчица сълза? Спирам се… отричам… разрушавам,дращя по залостени врати.Някъде в душата ти изгарямв прегръдката на стъклени стени. Тихо е... задушно... заглушено,няма те... сама съм във праха.Нек ...

Не идвай тук, щом всичко ти е радост
и щом е пълен с песни всеки ден.
Не идвай, щом животът ти е сладост
и нужда нямаш никаква от мен.
Когато ти е леко, ти празнувай! ...

Когато ме любиш при изгрев на утрото,
ревнува ме слънцето и от себе си. Знам,
когато целуваш косата ми бухнала,
луната се скрива, изчервена от срам.
Когато ръцете ти докосват се с моите, ...

ХЕНДС ФРИ
Като видиш някой, че върви, ръкомаха и си говори сам, не се оглеждай за кукувиче гнездо, а да знаеш, че е с хендс фри, демек, със свободни ръце: затова и ръкомаха.
Сега със свободни ръце е три/четвърти от българското население, щото е безработица. Човек, като е безработен, няма пари и с ни ...

Диамантена воля
се таи във графита!
Който иска и може -
с помощта му полита...

Случвало ли ви се е да имате усещането, че съдбата ви е направила подарък? Че в живота ви нещата са се подредили в някакъв чудесен пъзел, в който всичко си е на мястото?
Е, аз напоследък често си го мисля. Все още съм сравнително млада, имам време за всичко, което обичам да правя, но най-вече, омъже ...

"Датският" принц на колене
"Да открадна или да не открадна? Да остана ли в жалката стаичка на театъра и да продължа да продавам билети? И с всеки билет да продавам бъдещето си? Нямам ли и аз право...? Нямам ли? Имам радостта, имам желанието имам сцената. Сутрин, когато театърът не се е събудил още и ...

Мразя ви, господа Управляващи,
дето разделяте млади от стари!
Дето родината накарахте ме да мразя
и да търся късмета си в чужда държава!
Мразя ви, господа Управляващи, ...

Стопявам се,
зад завоя на рамото ти,
зад прегръдка
пропусната,
стопявам се - ...

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324942
Линк към началото - Част 1
Целувката на ангела срещу Ин витрото
(Един достатъчно измислен сюжет по един достатъчно действителен случай)
( Част 1а ) ...

Доброто у нас често куца.
Не можем с него да се спрем!
И с нашта счупена каруца,
напъваме дорде умрем...
От люлката вървим до гроба, ...

Дъх…
Носен
в пасата
митичен връх
покорил горе, ...

Не бях за теб
Не бях за теб, каквато искаш и често спорех до зори.
Не бях дори добра и нежна - целях да те боли.
Не бях несъществуващата буква и виках през сълзи.
Не бях и твоята утеха за мъжките ти суетни. ...

Сбогом
Един миг на безумие! Едно подхлъзване и цялата сграда се срути, а върху нея безутешно се свлякоха мечтите ти. После... нещо разтърси земята. Тя се разтвори от болка и те потънаха безвъзвратно.
- Сбогом! - извика ти и се опита да изтриеш миналото си, но
някаква нестихваща болка те загложде отв ...

Свещичка в ръцете гори
зарад отминалите дни
и онез човешки грехове,
които Бог на плещите си взе.
За миг да се покаем, хора - ...

И сякаш всичко тръгва отначало,
керванът на нощта когато спре.
Разбунено катранено море
започва да бучи освирепяло
дълбоко във кръвта. И прималяло, ...