Доброто у нас често куца.
Не можем с него да се спрем!
И с нашта счупена каруца,
напъваме дорде умрем...
От люлката вървим до гроба, ...

Дъх…
Носен
в пасата
митичен връх
покорил горе, ...

Не бях за теб
Не бях за теб, каквато искаш и често спорех до зори.
Не бях дори добра и нежна - целях да те боли.
Не бях несъществуващата буква и виках през сълзи.
Не бях и твоята утеха за мъжките ти суетни. ...

Сбогом
Един миг на безумие! Едно подхлъзване и цялата сграда се срути, а върху нея безутешно се свлякоха мечтите ти. После... нещо разтърси земята. Тя се разтвори от болка и те потънаха безвъзвратно.
- Сбогом! - извика ти и се опита да изтриеш миналото си, но
някаква нестихваща болка те загложде отв ...

Свещичка в ръцете гори
зарад отминалите дни
и онез човешки грехове,
които Бог на плещите си взе.
За миг да се покаем, хора - ...

И сякаш всичко тръгва отначало,
керванът на нощта когато спре.
Разбунено катранено море
започва да бучи освирепяло
дълбоко във кръвта. И прималяло, ...

Денят издишва светлината
луната отразява тъмнината
и някъде по склоновете на планината
гарвани чертаят с грак мъглата.
Някога опитвал ли си вкуса на плодове под лунна светлина? ...

Останах като непрочетена любов -
до тебе точно, отстрани,
в лъч, косите ти заобиколил,
в изпаднал от гласа ти зов -
витаещ между четири стени, ...

Петдесет години! Какво ли значат?
Понявга смеят се, понявга плачат,
понявга гледат те с очи сурови,
тежат понякога като олово.
Петдесет години - разделно време, ...

След трудния ден и умора.
Откъснато мисля, нямам упора.
С мене върви и бедата, затова
ще гледам новините от по средата.
За цветето израсло в гората, ...

Ако можех да те върна
Ако можех с думи да те прегърна,
по-нежни от най-нежните щях да сътворя.
Ако можех със сълзи да те върна -
цял океан ще изплача, сълза по сълза. ...

Дочаках - самотата да ме вземе,
Съперница жестока през деня.
С огромни лапи плашейки ме през нощта!
Дочаках - ближните ми хора да ме мрази
Измисляйки, за мен какви ли не слова ...

Препусках през годините и разпилявах
на дните си най-ценното живота.
И някак си не осъзнавах
че безвъзвратно е веднъж се дава.
Отсея ли най-стойностното ...

Потопи, свлачища, порои
се вихрят в грешния ни свят
поглъщат суетата ни с камари
градена от измамна благодат.
Земята се тресе от възмущение, ...

В родината великият Цветан се подвизаваше,
беше верен пудел на пожарникаря мафиот,
всеки нормално мислещ му се подиграваше,
че той подслушваше половината народ*!
Осъден на две инстанции, освободен на трета, ...

Баба и внуче
На теб напомням, бабо -
усмивка на Джоконда,
грижовна до досада,
ранима, старомодна... ...

Върви човекът прегърбен.
Детето в чужбина лети.
Мъчат го мисли тревожни.
И тялото сякаш тъжи.
Сълзи прикрива, преглъща. ...

Днес не искам купидонова стрела,
щом сърцето ми отново ще прониже,
а само нашите подпламнали тела
да се докосват и да има близост.
Нали не вярвам в гръмките слова, ...

3.
Откакто го изписаха, Морис Форд беше почти неотклонно с Бу. Тъй като лекциите му бяха отложени до края на месеца, той гледаше през всяка нейна свободна минута да бъдат заедно. Вече наближаваше средната възраст и въпреки че винаги беше обграден от женско внимание – никоя не беше успяла да го задър ...

Седеше на бара и бавно отпиваше от уискито си. Това беше любимото му заведение - тиха музика, шепа хора, вглъбени в своите разговори или мисли, и по някоя и друга самотна жена, на която да се опита да вземе телефона. Дори барманът му беше приятел. А и беше добър слушател. Точно от това се нуждаеше.
...

МАЙСКИ МЕД
Разпука се небето - късна слива,
и в клоните му рой пчели жужат.
В питите си майски мед налива.
И ставаш с две мечти и две пчели богат...

Спомени малки, горещи, тъжни и тежки
събираме всички в кутия с капак.
Държим я високо и тайно поглеждаме,
сякаш е нашият спасителен бряг.
Преглеждаме само от време на време, ...

Самотен той на масата седеше!
И тъжно гледаше навън...
А мислите му тъй далече,
отлетели като в сън.
Сигурно отново пак я вижда... ...

Не се влюбих - заслепен бях от лъчите на слънцето, отразени от косите ти.
Не се влюбих - окъпах се в морската вода, оцветила очите ти.
Не се влюбих - стоплих се от тялото ти, сляло се с моето.
Не се влюбих - аз вече бях влюбен от първия миг, в който те видях.

И ето, пак е месец май,
разцъфва родният ни край
и идва най-светлият ден,
на Кирил и Методий отреден.
Славянските братя създали ...

Това стихотворно творение, е следствие на една поетична гаргара във форума, която си правехме с няколко стихоплетещи съидейници и съидейнички! Правата на всеки стих са си на автора, чието име е написано над него. Ако някой от авторите пожелае да не присъства стихът му в тази публикация, може да ми о ...

Не ми изпраща никой знак,
че пролетта ни си отива
и идва топъл летен ад
на дяволи и самодиви.
Най сетне кишавият дъжд ...

Защотото оставих гласа си да скита -
бездомник, от гладните глутници хапан,
пропуснах мига да им видя следите -
две стъпки на мъж и четири лапи.
Брега си, премръзнал, прегръщах до бяло ...

Художникът не беше забелязал
сестрата на красивата брюнетка.
Когато я видя, се изненада
и нещо го пристегна за сърцето.
Всевишният бе почнал да извайва ...

"По-страшна от самата самота
е само споделената такава"
К. Кондова
И споделих си самотата с теб,
прибрах си я на топло - да не зъзне, ...