Подтиснати изригват цветовете.
Засъхнала, палитрата умря.
Навън танцуват страховете.
Сълзи цъфтят като цветя.
Така прекрасно е да чувствам. ...

Безмълвието видимо започва
в сезона, който чаках - есента.
Билетът е сега еднопосочен.
А гарата се казва - Самота.
Безмълвен, но щастлив, защото мога ...

Аз пак ще пиша за морала...
Човекът без морал е звяр.
Човещината щом е спряла,
за него вече няма цяр!
У нас съсипахме морала, ...

Изтегляли сте някога лоша карта? Ако сте, добре дошли на борда.
Беше четвъртък. Един обикновен четвъртък, след срядата и преди петъка, в който, както обикновено, в пет следобед си постилах карираното одеяло в парка и сядах на пикник. Съблякох карираното си сако и отворих кошничката. Наредих една кар ...

Тъй както се върти земята
една любов е завъртяла
душата, обладана цяла,
възвишена и по-богата.
И не от днес, а от Адама ...

Далече - през девет царства, та в десетото,
в замък сред гъсти и мрачни гори,
живеела, скрита от всички, принцесата -
онази, със двете незрящи очи.
За тази принцеса, наричана Сляпата, ...

Съблякох старата си дреха.
На умората и своя страх.
Облякох новите надежди.
Животът грабнах в бързия му бяг.
Загърбих всичко - и обиди стари. ...

В харемът на дните
танцуват мечтите.
Под тюлени нощи
се свирят съдбите.
Над призрачно було ...

Дребният и влажен пясък се набиваше в обувките му и хрущеше под белите му чорапи. Защо изобщо беше тръгнал по плажа? Странно, че точно днес токът по крайбрежната беше спрял, но все пак може би щеше да е по-добре ако беше поел покрай павилиончетата? Едва ли някой все още работеше в четири през нощта, ...

Кажи ми как да спра да те обичам?
Опитвам се от толкова години.
От утре - няма! - често се заричам,
до седмица, до месец ще ми мине,
до зима, до година ще забравя ...

Стоиш до мен. Дъхът ти пари...
Потръпва сякаш Пролетта.
А лятото идва с пожари...
И тича пак пясъкът бос под дъжда.
Снега по устните ти сякаш пари. ...

Бездушието ме мори...
Нима там само за едни трохи е всичкото това..
Нима желаят хората пари?
За тях ли се върти света?
И някак алчни са, дори... ...

на моите внуци
Посрещат ме внуците мили
и гледат ме право в очи.
Питат дали сме роднини,
отворили леко врати!? ...

Небето сякаш се отвори,
В прегръдките ни приюти.
Изкъпа ни в сълзи
Проляти от мъки и тревоги
По отминалите дни. ...

Епизод*
било какво било
изрече хубавото плачейки и тръгна
преди да хлопне входната врата
пресегна самотата ...

"Нова телевизия не е моя вече."
Бойко, не се изцепвай, човече!
Знаем и без туй, че са под контрол,
съвсем ясно е вече, че царят е гол!
www.silnabulgaria.com/борисов-се-изложи-в-ефир-видео/

Ах, мило либе – росна майска китка!
От как те срещнах, под лазурното небе –
на моето сърце си фаворитка
и някак си, от теб ми се...
Не подозираш ти, когато след разходка, ...

ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ...
Valentin Jeliazkov /Napolitano/©
-----------------------------
Правата на произведението "ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ… "
принадлежат на "Valentin Jeliazkov Napolitano/ ©" ...

ана F 63.9 F 63.9
Ще ти мине, my love, ще ти мине.
Казват - болест била любовта,
казват - траела към три години.
После пак си нормален и здрав. ...

ПОДАЙ НА СЕБЕ СИ РЪКА
Таиш тишината дълбоко,
където и птици мълчат…
Вълните безшумно с прибоя
прегръщат живот в кръговрат. ...

Нощна, тихичка усмивка.
Мило за ръка ме хвана.
Сънища в една завивка
трепват и споделят двама.
Будя ли се, си до мене, ...

Животът откъси от песен е,
животът учи на това
да обичаме друг друга,
дори и след смъртта.
Животът ни е даден, ...

Небето беше перфектно синьо, с малки пухести мързеливи облачета. Беше толкова... естествено. Краткият миг, през който погледът му обходи небосклона, му се видя като цяла вечност. Блажено спокойствие. И свърши. Притокът на адреналин изтласка всяко чувство за сигурност и го замени със страх – паническ ...

Пак сама в нощната тъма,
а до преди час бях нечия звезда…
Бродят из душата неизказани слова,
защото бях безмълвна, утринна роса.
Океанът гледа ме през мрака, ...

Майски дъжд е превалявал
цяла нощ в съня ми скрито.
Слънце в капки е изгряло
в билки, в локви от копита.
И нагазил рано, рано ...

Сто години ще пътувам към тебе.
Плевели, избуяли от предателства,
злоба и завист, ме спъват...
Плевели отвсякъде никнат
и покълват. ...

Сякаш те познавам хиляди години.
Сякаш сме се срещали в минали животи.
Всеки ден се будя и те преоткривам
в чашката на цвете, в славееви ноти.
Преоткривам с устни гънките на устните. ...

Докосвайки внезапно мисълта си,
за забравената пролет сетих се аз,
не беше отдавна, но чух този глас
и лицето започна да прави гримаси.
Страх ли е или душевно сътресение ...

Почерк
Разсъдък почнеш ли да губиш, провери
дали останал ти е почерк.
Ръката гладко по листа все още ли върви,
без думи ритъмът диктува ли ти своя прочит. ...