В предчувствия тъгувам обезлистен,
от сбъднати тревоги уморен.
И късна есен вее поривисто
прощалната си изповед за мен.
“Отивам си. След мене идва зима. ...

Спомням „лошото” ни време
днес, като минавам тук,
а край улицата дреме
цял завод. И нито звук
от просторните му зали ...

Анелия и Емилия
Глава пета
Архитект Анелия Тимева паркира колата си на площадчето пред кооперацията с паметна плоча на голямия български актьор Константин Кисимов, който беше живял тук. Днес тя беше с друга кола. Ярко червеното спортно “Алфа Ромео” се открояваше на фона на другите коли. Когато врата ...

Бурята отмина.
Вятърът утихна. Отнесе със себе си и последната прашинка красота.
Остана само празнотата върху опустошената земя.
Слънцето напече. Жарко. И изгори и последната тревичка, последната капка живот. Остана само самота.
Дъждът го няма вече цяла вечност. Сякаш със бурята реши и той завеки да ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 13-та част
Взех телефона си в ръце и влезнах в последно набраните номера. Избрах желания номер и се спрях. Чудех се дали да му звънна или да изчакам. Избрах второто. Оставих апарата на масата и се отпуснах назад към леглото. Започнах да мисля. Колкото п ...

Сама до болка наранена,
вината носеща за грешките на някой друг,
живях до този миг смирена
изгаряща от плам и студ.
Но стига вече! ...

Прочети ме, любов, прочети ме
като спиращ дъха ти роман,
всяка страница - с моето име,
всеки ред да е с трепет желан.
И изпей, любов - като песен, ...

Като вятъра — с дяволи в пръстите — рошещ
всички плитки на морските вихри солени.
Мятам лунен прашец в звездни ириси нощем,
астматично издишам небесни полени...
Аз съм вятър, драпиращ стърнищата тайно ...

По истински случай
Какво ли трябва да се случи,
в училището да се учи?
Това тук май не е за вяра,
на даскала да викат ,,Звяра"! ...

От Слънцето силно се будя,
От плясъка на вълните мечтая
И сякаш животът минава
в една пълна заблуда.
От мрак и тишина, ...

Няма я къщата. И няма минало.
Гледа с око укорително яма.
И с нас е същото. Вчера ни имало,
а днес, уви, вече ни няма.
Остават мислите. И тихи спомени ...

От звездното небе
на Дора
Наранена
от своите предатели
ти откри ...

Освен студът и вятърът навън,
освен реката от тегла човешки
през мен минава – сякаш е насън
и образът ти – близък и далечен.
Събужда нежност, лирика, любов, ...

Маркирани са следите, които водят натам,
а връщане назад няма или оставаш сам.
Рискуваме всичко в името на любовта
и забравяме, че победител е само тя!
Ясни са постъпките – хората избързват, ...

Страх и малко тъга.
Стоя.
Сам.
В една тъмна стая.
Седя и сълзи стичат се от моите очи. ...

Парадокс
Печелиш ден,
печелиш два,
седмица, дори година.
Откриваш нов идеал. ...

Как само ме прегръщаш!
Като подарък от твоето детство,
като клонче, като птица.
Като едно единствено наследство
сред тези камъни и жици. ...

Воля на духа
Подсъзнателна пустош
в мен все цари,
извиквам понякога спомените,
а душата ми от тях се гневи. ...

Много отдавна
и много назад
кръвта ми замръзна
като луната
В дългата нощ ...

1.
Вятърът караше платното на сенника да се гъне като живо. Микропластовите нишки не пропускаха прахта и жегата, но аромата на пустинята нямаше как да задържат и Алтар можеше да вдъхне от мириса ѝ когато пожелае. В тези най-горещи часове пясъците така се нагряваха, че кристалите им започваха да пищя ...

В мисли съм потънала и не виждам накъде вървя.
Празни погледи и уморени лица
гледат през мен, вървя.
И като муха на стената се въртя.
Улица след улица минавам и шептя ...

Аз не обичам да празнувам
Аз не обичам да празнувам въобще рождения си ден,
доколкото изобщо помня, съвет не чакали от мен
дали съгласен съм да дойда на този свят несъвършен,
но щом очите си отворих, разбрах, в света съм въдворен. ...

Прегърнал самотата си
като любима,
препускаше през дните си
небрежно,
а в нощите ...

Ще ти дойда на гости с южния вятър,
тихо ще вляза през портата бяла.
Ще се сгуша до теб, под звездния шатър
на нощта тиха, от любов онемяла!
Ще дойда отново с луната презряла, ...

Всеки поглед е малко ограбващ,
всяка ласка е малко лъжлива.
Всяка дума се шумно прозява,
всяко слънце мечтае за зима.
Като спомен и лист отшумяващ, ...

О, ако ти не посадиш
поне едно дърво,
напразно си прекарал
дните,
и ако всеки ден ...

Пак идва зима. Лятото е спомен.
На есента листата са в земята.
Дървото без листа е - аз без корен.
И аз съм есен, щом не съм в страната.
Да, идва зима. Казват, ще е люта. ...

Мимолетно
Животът е като искра,
лети
и може пожар да направи,
но скоро гасне, ...

СКАНДАЛ С ТИЙНЕЙДЖЪР
Знаете ли? Понякога стават такива неща.
Душата ми се прибра поокъсняла, след дългото скитане, и ми даде да разбера, че е срещнала сродна душа. Зле запомнила уроците, които съм й дала, разубедена във всичко, на което съм я учила, настоява, че вече е пораснала и искала да поеме по ...

УСЕЩАНЕ
Навдига се в душата вик
бушуващ, силен и метежен,
след туй, като китара на Армик
приливащ от любов и нежност. ...

Имам нужда... направо говоря,
за да не ме обвиниш в безучастност,
имам нужда от няколко погледа
и прегръдка една (плюс безкрайност)...
Имам нужда от две стихоплетства ...

Колко е страшно! Знаеш ли?
Ако Да, значи ме разбира и съчувстваш, но какво от това когато не помага! Нищо не помага! Нищо!
Колко е страшно положението в България.
Колко е страшно да имаш образование и да няма работа.
Колко е страшно да имаш таланти и занаят и те да нямат приложение. Колко е страшно ...

Рисувал съм насън цветя. И синьото небе - картина.
А знаеш ли каква е тя? Описвал съм я даже с рими.
Сънувал съм я с две лица. Сънувал съм я тази лудост.
Блещукат си дори слънца. И си мислиш, че си някак влюбен.
Танцувал съм край нея тук. В онази - нашата фалшива къща. ...