Търсиш я отново там, където я изгуби миналия път. Пристъпваш бавно през мрака, разперил ръце, сякаш почти можеш да усетиш лепкавата тъма, полепваща по пръстите ти. Нощта се увива около тялото ти като гъста мъгла. Тежкият оловен въздух те задушава. Тишината никога не е била толкова плашеща. Чуваш сам ...

Изморена безумно от неправилни хора
продължавам напред тиха, кротка и гола!
Не желая назад да доказвам неправди
и не искам да помня думи груби, брутални!
От неистински хора уморих се до смърт ...

Отказвам се от думата „обичам”.
По-малка е от скут, сълза и рамо,
по-малка и от изгрева надничащ
между усмивките на стари рани.
Когато и във мене ми е тясно, ...

Да върна времето назад
Ако можех поне насън,
да върна времето назад.
Като кратък камбанен звън
да премина през нов кръговрат. ...

Седях си кротко във фотьойла, чатих си, надниквах по форумите, нормално прекарване на времето на човек от 21 в., на който приятелите му са основно виртуални. Тъпеех и завиждах. Завиждах на 99% от човечеството, че може да си легне и да заспи, просто така опирайки глава във възглавницата. За да съм че ...

Ей го този дето Бога мрази.
По Него хули и не ще да чуе,
че е обичан и че Той го пази,
а в яростта си злобно плюе...
Познал доброто, но не го възхвалил. ...

Ние
Щастлива ли си? Не криеш.
Нещастна ли си? Не криеш.
Красива ли си? Не криеш.
Нежна ли си? Не криеш. ...

Душата ми е пеперуда -
пъстроцветна, с пъргави крила.
И не лети тя по принуда.
Недей! – тя диша свобода.
Не си проси робиня в мене. ...

Завиждам на зимата! Толкова е бяла и крещи от чистота. Опакова всичката мръсотия с белите си воали, като Кристо Явашев Райхстага и предизвиква уважение. А в мен едни мъгли се стелят, една сивота... Клокочат песимизъм и отчаяние като в отходен канал. Завиждам и на пролетта! Как може да е толкова опти ...

Не ми се влачи този тежък кръст.
Изгърбих се от възвишени цели.
Животът ми показа среден пръст
и често разговарям със умрели.
Не ми се ходи през трънака бос. ...

Всичко започна така -
в експреса София - Варна,
аз ù подадох ръка,
тя грейна пред мен лъчезарна.
Със усмивка ми каза - мерси ...

Докато бягах през гората, се зачудих сама на себе си защо си навлякох поредната беля на главата.
Вярно, че „имението“, в което баща ми ме беше пратил, защото вече не можеше да понесе външния ми вид, не беше ЧАК толкова зле, но се чувствах като в кафез. Нека ви обясня какво представляваше „имението“, ...

Ослепях от сълзи.Оскотях без мечти.Без вина, без пари.Оглушах от лъжи.
Аз живея с глупци.Боже, знаеш, нали?Намразих се дори.И те моля, прости!
Ослепях от сълзи.
Оскотях без мечти.Без вина, без пари.Оглушах от лъжи.
25.01.2014 г. ...

Като са малки всички момиченца, на принцески си играят, но аз раста и пак за принцеса се мисля. Чакам принца, чакам, все се оглеждам за него, а го няма. Изморих се да го чакам и реших една вечер да помоля Бог да го намери и да ми го прати. Аз много не вярвам, ама нищо не губя. Виждала съм хората да ...

Нещо сякаш се обърка с времето на пролетта.
Вместо да си спи дълбоко, тя надзърна вън в нощта.
Сънено премига с топли, слънчеви очи...
Стреснатата зима, смаяно се сви.
Дръпна се дълбоко в сенките... ...

"Цианкалият може да убие стотици хора, омразата - цели нации"
Куш
Не ща да съм от мразещите хора,
омразата е враг на интелекта,
тя, иначе наглед нормални хора, ...

Ако бях ангел,
крилете си аз бих ти подарила.
Ако бях слънце,
аз топлината си на тебе щях да дам.
Ако небето бях, ...

Промоция на седмото небе
е пуснал Бог сега - за двама,
почивка в необятното море -
със устни се отива само.
Хотелът ще е нашата мечта, ...

Приказка - част 2
Дълбоко в една гора, в една тайна, от никого неоткрита пещера, закрита от клоните на вечнозелени многовековни борове живеела последната, останала в това царство, горска нимфа – Лилит. Тя била невероятно красива, с дълга червена коса, спускаща се на тежки къдрици по голите ù рамене, ...

Като мълния
избрала самотно дърво,
ти се втурна в сърцето ми.
Остана едно почерняло стебло
и до ...

Колко те обичах,
колко ти се вричах,
колко те заричах,
колко с други те засичах...
Как силно те прегърнах, ...

Подреждаме си дните във години...
Годините подреждаме в живот.
А времето във оня век роди ни
за мъка в поднебесния ни свод.
Живота ни прилича на корито, ...

Вън вали. Сняг. Не всичко е бяло обаче.
(а толкова исках да не виждам друг цвят...)
Гледам го. Дори го наблюдавам –
светът се променя с всяка следваща снежинка,
нежно целунала земята с лекота. ...

Искрата е първа,
след нея идва димът.
Той може да бъде и ялов…
Като змийче се гъне в началото,
издува гръб, ...

Песента е посветена на един човек, който заслужава едновременно най-доброто и най-лошото.
Моля ви, давайте ми само компетентни коментари, защото все пак съм на 15 и още прохождам в композирането. Благодаря предварително! :)

Спомням си червените залези
С мирис на прах и бензин
И ехтяха до късно гласовете ни
Необезпокоявани от лоши очи
А малко по-нататък потръпваща в мрака ...

Да бъдеш друг в момент на слабост
или просто да се промениш?
Да се гневиш, терзан от ярост
или просто да си замълчиш?
Ще бъдем ли порядъчни и лични, ...

Гледаш ме спокойно от стената,
сбран безмълвно в свойта рамка
ти, бунтарят в младостта си,
днес лукаво ми намигаш.
"Ще ти липсвам" - казваше тогава. ...

Едва ли те познавам от преди,
но ми се стори толкова познат.
Лицето ти и мириса дори,
... сънувала съм тоя аромат.
Сънувала съм даже, че обичам, ...

ДаНо
Лъжливите усмивки
днес давят се в мъглата
и грешната любов
се връща от забрава. ...

Любовен миг
Любовният живот на Кремена винаги е бил като лабиринт, пълен с разочарования, лъжи и заблуда, докато не среща момчето, което прави живота ù като приказен сън, който никога не свършва.
1 част
В последните дни от лятната ваканция Кремена се разхождаше с най-добрата си приятелка – Станислав ...

Моля те
Моля те когато съм
тъжна обичай ме
моля те когато сън нежна
обичай ме ...

Тъмен град, целият в сълзи
едно дете босичко върви...
то търси майка си сега,
защото е самичко във нощта,
но за жалост не знае детето, ...

Хайде, Господи, върни се
да си вземеш всичко ти.
Че откакто ти ми даде,
трупам лихви и сълзи.
Тук съм още, на Земята. ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ №9
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
И дойде време да се учим…
Сестра ми първо, после аз.
Но безпаричие се случи… ...

1. Преди да говориш зад гърба на някого, първо се погледни в огледалото.
2. Злобата е болест, която не се лекува, а завистта е нейна сестра.
3. С пари можеш да си купиш всичко, но не и здраве.
4. По-добре кажи истината и бъди горд със себе си, отколкото да кажеш лъжа и да те мъчи след това съвестта. ...

- Ще се омъжиш ли за мен?
- …?
- Кажи, де? Ще се омъжиш ли за мен?
- Много странен въпрос. А може би предложение? И защо да се омъжа за теб? Защото се познаваме? Защото пеем в един хор? Защото сме свободни и на подходяща възраст? Нещо не разбирам.
- О, и ти не ставаш за това. Дано не съжаляваш. ...

Прости, не мога повече да крия
туй, което трепне вътре в мен.
Сърцето ми препусна на кушия,
при мисълта единствено за теб.
Това сърце… Така не го научих… ...

Пламък, невидим, непорочен,
по детски чист, неугасващ,
ти си блуждаеща светлина
по пътя на изгубените души.
Сочеща, водеща по пътеки - ...