Небе, Земя,
сърце, душа
и безкрайна самота.

Лицемерието ходи по Земята
ухилено, ласкаещо и мазно
то знае, че е ценно за раята
и се раздава като за последно... безобразно.
Усещам го как броди за души ...

Мракът удави
пейзажа в чернота.
Въздухът тръпне.
Задушлив пушек се вие
унило към небето. ...

Жълтото лале
Отдавна вече се беше стъмнило, когато първите снежинки започнаха да падат над притихналата в зимната прегръдка земя. Въпреки късния час, аз и приятеля ми продължавахме да се разхождахме по столичния булевард „Витоша”. Вятърът и студът бяха казали последната си дума, оставяйки улиците по ...

Музикална миниатюра.

Гърбът ми е белег до белег -
но няма да ме победят.
В мен има достатъчно смелост -
за да извървя своя път.
Не вярвам във тази омая..... ...

Дочаках те, любов, дочаках те!
И днес животът ми е тъй прекрасен.
Щастлива съм, когато съм във твоите обятия.
И когато своите песни ми пееш безгласно.
Щастлива съм, когато мога. ...

Отплават дните с лодки от луни,
морето на живота е разделно,
а истините – люшкащи вълни,
връхлитат ни със ветрове неверни.
Изгубваме понякога брега ...

Ω
8888 година. Човечеството е почти изчезнало. Останали са към 50 мил. хора, чиста раса и 20 мил. клонинги-хуманоиди. Никой не може да открие формулата за спасение на човечеството. Формулата и доказателството за съществуването на Свещеното Писание и Бог. Цялата земя е залята с вода и е невъзможно да ...

Тогава, когато животът
нокти забие свирепо
в крехкия свят изграден
и той се разпадне нелепо…
Тогава, когато внезапно ...

Багри в картината
Рисува творецът картина поредна
и пак недоволно поклаща глава,
понеже е същата - сивкаво-бледна,
навяваща скука и мрачни слова. ...

В тъгата на нощта ме скрийте.
Нека никой не види пороя от очите,
стихията в мислите.
Само студеният вятър да ме съживява.
Луната лицето ми да разкрасява. ...

не съжалявам...
не страдам,
и не се упреквам...
просто се случи така -
ти искаше едно ...

Носталгия
Какво ще стане с таз страна,
какво ще стане с моята родина!?
Превърнаха я в руина, а беше
грейнала градина! ...

При(страстен)
По кожата остават ли ти белези?
Робуваш ли на гола суета?
Попитах те, защото си разглезена
от ласките във миг от нежността.. ...

В градината със детска люлка
след бурята набъбваше райграс
и там тревичка малка, като него,
в зеленото растях в захлас...
Така полека ширна се полето, ...

ПЛЮШЕНОТО МЕЧЕ
Плюшеното бяло мече,
дето дядо подари ми,
в ъгъла го сложих вече,
но с очички то следи ме. ...

Във средата на юни
посипан е храста ни с' сняг
от белинено-бели цветчета.
И кръжат над снега на рояк
пеперуди и други зверчета. ...

ГОСТИ
Небето над града пропадна -
блеснаха звездите голи.
Навън е лято - стана хладно.
Душата милост моли. ...

Една държава, родила се от времената на легенди и митове, преплела спомените си в приказки и песни, за да ги остави на едни поети, които често умираха твърде рано, за да се срещнат с нас... Психологически портрет на България? Но какво е България тогава? Масово ще кажем, че България е хората, народът ...

И виното е в мръсни чаши. Мръсни са почти душите.
На чуждото сте днес апаши. А своето без жал рушите.
Не слушате заветни фрази... щом думите са гниещ скелет.
И раната е само тази. И вечно ви оставя белег.
Това ли е съдба на братя... поробени в лъжовни чети? ...

Остави ги през ноември,
остави ги да не се познават.
Остави ги да се лутат и да търсят.
Остави ги и погледай
на маслината през малките листа ...

Стрелките на часовника тиктакат,
мисълта ми спира и в друг свят ме намира.
Там времето не е от значение
просто живееш сред полето широко,
лалета са твоите дни, ...

За всичкото, което не успях
от себе си за тебе да отнема,
сега изплащам своят грях,
и моля те, прости ми ти навреме!
Прости ми, че не бях готов, ...

Беше влюбена както никога преди. Страстно, отчаяно, обсебващо. Не бе и предполагала, че някога ще изпита нещо подобно. От две години имаше приятел - мило, сериозно момче, с което бе свикнала и се чувстваше уютно в компанията му. С него ù беше забавно и спокойно, вече говореха да се съберат да живеят ...

Каменни лица
Струят през вените ми ледени сълзи, горчиви,
и вятър от въздишки лъха във душата ми студен.
И каменни лица от бездната, отправени към мен
със свърнали очи, пресъхнали от самотите диви. ...

За виртуалната любов…
Провокирана от „Откровения“ и живеещите в сайта съдби на творци, една мисъл не ми дава мир и покой. Какво означава да обичаш виртуално, без да познаваш човека, без да знаеш нищо за него, какво обича, какво не обича, за какво се ядосва или пък страда…?!
Силата на словото е в със ...

We're driving slow through the snow on 5th Avenue
And right now radio's all that we can hear
Now we ain't talked since we left, it's so overdue
It's cold outside but between us it's worse in here
The world slows down ...

Дори и голямата любов е малка, ако не е споделена.
Надеждата е празен лист хартия,
от вятъра захвърлен в пепелта...
Няма го великия мечтан месия,
да възкреси я с пурурни крила. ...

Липсваш ми
Липсваш ми.
Какво да добавя?
Бленувам те.
Жадувам те. ...

Вземи крилете ми и полети високо,
безкрùла пак ще мога да живея.
Вземи смеха ми и се радвай на живота,
дори безрадостна ще мога да се смея.
Вземи ръцете ми и друга с тях прегръщай, ...

Труден за обичане. Да, такъв си ти. Днес посрещаш ме с усмивка, а утре без. Да, такъв си ти. Говориш малко днес, а утре ще мълчиш. Да, такъв си ти. Споделяш някакви терзания...
- Спри! - провикна се той.
Да, такъв съм. Труден за обичане. Страхувам се! Ти не се ли страхуваш, че може някой да те наран ...

Ехти от стъпките ни
цялата вселена.
Въздишките на времето
звънтят...
От всичко е ...

Ти
Ти си брегът, където е пристанището.
Пристанището, в което сърцето ми
пусна котва и притихна в обичане.
Даде ми изгрева светъл и капчицата роса, ...

Възкръсваше в друг, всеки който я вкуси...
Само Бог знаеше за добро ли е бùло...
От нежността ù заспиваше даже Изкуството.
Глупостта се забиваше в тялото, като жило.
Всеки, който бе с нея, си тръгваше бос, ...

Дим от цигара...
Надигаше се над пелената, която се беше получила от моето постоянно вдишване и издишване на катран и никотин. Тънкия слой пушек бавно се разсейваше и пропиваше стените със специфичния мирис на тютюн. Кафяв, ароматен и тежък.
Моите мисли - мисли на човек обременен от ежедневието, бит ...

Катеричка
Там, на горската поляна
ние бяхме с тати, с мама,
тя дойде при нас самичка,
там от близката горичка, ...

Седмична загуба на паметта
Двете братчета Ивко и Павко умуваха. Не биваше да наблюдават повече своята съседка Баба Яга през прозореца на къщата. Тая жена беше една от великите магьосници в света. Затова те трябваше да изпреварят с мисълта си нейното мислене поне с няколко хода, за да овладеят взриво ...

Обичам те! Обичам те! Обичам!
Ръцете ми вземи! Не се променяй!
Защото знам, че вечно ще те има,
невидима и спряла се до мене.
Живееш като неспокойна птица, ...

Стаята скривалище отново става,
завивките потъващ пясък,
усмивката желание издава
в очите онзи мистериозен блясък.
Очаквайки, прехапваш устни. ...