ШИШАРКИ
Oтсреща на баира
в бялата мъгла
циганче събира
шишарки за чорба. ...

Сънувал ли си бели птици? Камбаните в молитва - песен?
Какво е да си истинска светица? Отсявал ли си житото от плесен?
Ти знаеш ли дали е чудо? Навярно пътят е в една посока.
Не искаш ли да бъдеш буден? Да не гониш в себе си живота.
А виждал ли си днес цветята? И зелените поля - градини? ...

"Хубаво е! Имам и кислород за около петнайсе минути. Хм, не е зле. А можеше да изгоря като факла в тая капсула. Ама че грозно изглежда, купчина непотребно желязо на повърхността на Луната! Нашенска им работа, казвах им, че тоя датчик не става. Не е изчислен да работи при тия ниски температури. Ама т ...

Здравей, любов!
Пиша ти, за да ти разкажа за мен. Не, ти не ме познаваш вече! Аз съм друг, различен човек, не, не съм човек - половинка съм само... Любовта ми е изпълнена с клишета, пустош, пресъхнал кладенец. Странно нещо е животът, докъде ме докара и какво ли още предстои. Като алфа и омега аз нам ...

След сълзата мълчалива със ожулени пети.
тичах, дирех и намирах поводите да съм жив.
Болката – да не убива, може да ни оскоти.
Но решиш си да си силен, нямаш нужда от мотив.
Падах в бездни и окопи, бранех кърпения флаг. ...

На Вал
*******
Ножа влезе гладко, неочаквано и невъзпрепятствано. Жената изохка и го изпусна заедно с ябълката, която белеше. Гъста кръв, тъмночервена и гъста закапа на едри капки по белия плот на мивката. Жената притисна раната, кръвта бликна между пръстите
ù, спусна се на струйка надолу към лакътя ...

Кой повика тишината?
В утробата на вечерта потъвам,
кръвта от дълбините ми кънти
и някак в необята се препъвам
през грижи, чувства и мечти. ...

Земята е с прошарени коси
и старчески петна
от дъжд и кал.
Пътеката до сивия панелен блок
се спъна в тънък клон, ...

Опитах се да бъда много истинска,
бродирах нощите с копринени слова.
Не вярвах, че са само лунни приказки -
пътеки са. Хиляда и една.
Хиляда и едно парченца сбъдване, ...

Отдавна си замина юли
и слънцето след него залиня.
А нощем лунно светят дюли.
Студен - просторът горе посиня.
Изстинал вече тротоара ...

Съдбата ми ме мрази… Кучка…
Взаимни са ни чувствата отдавна…
В душата ми кървят милиони случки,
в които си ме карала да страдам…
… Не ме e яд. Изстрадах си ги, Кучко, ...

Бездиханно
С малинов вкус на топло лято
и пъстър смях на гълъбово ято,
да те целуна пристрастено искам,
смокиновите устни да изстискам! ...

Мезетата отрупаха софрата.
Бутилките са истинска гора.
Наздравици се вдигаха стократно.
И много пъти викахме: "Ура!"
Стеснявахме се малко отначало. ...

С Ъ Н И Щ А
(Новела)
Мария Велчева
В малко провинциално градче, от началото на ХХ век (някъде в Сърбия), пристига млада, красива циганка. Тя е волна и своенравна и не се съобразява с местните порядки. Гледа на карти и кафе и успява да се забърка в няколко скандални истории. Мъжете пощуряват по нея, ...

Виж в далечината
блещука светлината...
Надежда в безнадежден ден.
И някъде далече
аз я виждам вече. ...

Ела ми на гости в моя есенен дом от листа!
Ела на разсъмване! Ела с първото бяло!
Ще те чакам край Дунава, там, край брега,
ще потъна в очите ти и ще сме цяло...
Ще купя от първата фурна най-белия хляб от пшеница. ...

И ако нощем пак не можеш да заспиш,
ти знаеш мен къде да ме намериш,
сърцето ми в ръцете си държиш
и ще те стопли щом от студ трепериш!
И ако сутрин будиш се сама, ...

Дъжд в ноември
Ноември е. Вали. И е тихо.
Отронва се сълза. И стон.
Капчица нежност рисува тишини.
Дъжд в ноември. Докосва те. ...

Полет
09:27 мин. Времето е слънчево, топло, дори горещо. На небето няма един облак. Синьо. Небесно. Като голямо платно е покрило земята, за да пази красивия живот по него. Завила го е, за да го топли, защото заслужава да живее, да се пази всяка част, всеки лист, всяко цветче, всяка прашинка, всяко д ...

Мълчим... След малко в новините
ще видим кръв и сълзи по лицата.
Студентите ни, пак са били бити.
Пак бият бъдещето на страната.
Но случката, която ще разкажа ...

Детска онкология
Остават колко?
Месеци... година?
Остават колко, докторе,
кажи? ...

И все недоизмислил, и все недонаправил,
отново ще прекрача полунощ.
Заспала е луната, звездите са заспали,
а аз съм по средата на въпрос.
В тапетите попива наивната ми вяра, ...

Вместо сбогом
намира се сред прозата
която всички ритмизират
вълшебството на Любовта
но в думи То не се побира ...

13
Изведнъж витрината, пред която бях застанал се пръсна с трясък. Инстиктивно погледнах нагоре, а на покрива на отсрещната сграда един червен шал се развяваше от лекото подухване на вятъра. В следващата скунда бицепсът ми пламна. Кръвта шурна моментално, напояваяйки сакото ми. Отскочих встрани, пре ...

Викай, удряй ако искаш, крещи, нощите със мен ти бяха най-горещи.
Блъскай и счупи разбий всичко на прах. Извикай името ми пак.
Не можеш без мен това е ясно!
Не отричай! Пак ще ме желаеш.
Не можеш без мен! Целуни ме страстно. ...

Не те познавах,
не знаех, че те има.
Дори в мислите
не мечтаех за това.
Не познавах любовта. ...

За да се вееш, за да преуспееш,
не е потребно да си джентълмен...
Добре е да сивееш, да глупееш...
На кон-формацията да си фен...
Да мачкаш... Или да пълзиш полека... ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 11-та част
Когато спрях пред входа на високия блок, видях детектива да стои облегнат на пощенските кутии. Щом ме видя се приближи към мен.
- Готов ли си? – попита ме така, като че ли се надяваше да се откажа.
- Напълно – отговорих аз. ...

*
Само огънят
от изсъхнали листа
ще те пречисти.

ПРИКАЗКИ
Какво се случва, татко, точно там -
на границата между двата свята?
Не се боя. Пораснах. Нека знам!
Разказвай ми за пътя на душата. ...

Завръщам се от мрака на нощта,
поспрях до уличка неосветена.
В очите ми пробляснала сълза,
дали е пак от болка породена?
Навън е хладно, отново ще вали, ...

Бодлите в любовта
С червените си изящни листенца привличаш погледа ми като магнит и озаряваш мечтите ми. Ти си като една прекрасна вълна със своя изящен миг докато не се разбиеш отново в скалите и след това бавно минаваш по пясъка и стигаш до босите ми крака. Мокрейки ги, ти оставяш една неусещана н ...

Черен облак, от тъги,
чернее над мъртви мечти!
А зад железницата стара
(над паркинга) нощта страда...
Няма нито един лъч светлина, ...

Не си поканен на вечеря, на която присъстваш.
Душата ти плаче… Но на никой не липсваш.
Какво ти остава?... Да се надкряскваш със гаргите?
Няма смисъл!? Няма смисъл…
Не си поканен във дом, в който живееш. ...