в белотата на снежинка
се срещаме
в памучната тишина
на премръзнала
въздишка ...

"Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк" - Христо Ботев.
Някъде в едно N-училище, в час по литература, в Република България. Време, когато учениците са се досъбудили вече и трябва да разредят енергията, насъбрала се в тях, след изяждането на п ...

Дали кометата
е по-щастлива
угасваща,
едва показала се тя,
или звездата, ...

Де да можех да те пратя,
откъдето си дошъл – Далечe!
гоня те; прокуждам те,
но ти оставаш.И се връщаш
още болка да сееш в менe: ...

ТРИФОН ЗАРЕЗАН
С почит днес ще срещнем Зарезан.
На дедите ни традиция отколе,
винарски празник весел и засмян,
за берекет и пълнина ще се помолим. ...

Отново тази черна дата от календара ми крещи,
кръвта във вените се мята, сърцето ми в гръдта боли.
Как искам някак да се върна и да прескоча този ден,
света обратно да обърна, но да те зърна пак до мен.
Да ме целунеш по челото, да ме погалиш със ръце, ...

Отдалече личи колко сме празни,
очите ни, пресъхнали изгладнели петна.
Заровени там са някъде спомени,
изпълзяват като змии и се впиват в плътта.
Прегръщат душите ни стенейки болни, ...

Ще те имам някъде в безкрая
на самотното ти бяло лято,
и луната даже ще е цяла,
няма да ни пречи тишината.
Ще те имам даже наранена, ...

Къде с дянахте, палави моми, в носии?
Къде изчезнаха момкови кушии?
Свирците и хората на мегдана...
Тоз живот невинен де остана?
Забравихме мириса свеж ...

Долу празникът свършва.
В моето, в твоето тяло
кичури мрак,
остатък от мистерия.
Горе зъбите на луната ...

Невидим пясъчен часовник
брои троха подир троха
от счупените ми надежди,
от стритата на прах душа.
Тече си времето, лечител ...

Излъгана
Ти излъгана ме остави,
за мен забрави,
остави душата ми без подслон,
сърцето ми без заслон; ...

Страх те е... от тишината
и мислите ти блъскат се сами.
Някой, някъде... те чака
със своите мисли да ги подреди.
Страх те е... от тъмнината, ...

ИЗГЛЕЖДА КАТО РЕКЛАМА, АМА НЕ Е
Купих си две наколенки на д-р Ливайн, щото съм инвалид и си рекох, че може да оздравея. Имам протокол от ТЕЛК, който казва, че почти сто процента съм нефелен и нямам право да се занимавам с никакъв вид труд. Значи, докато натискам клавишите на компютъра, аз мога да ми ...

Хрупкави стъпки изплете пъртината.
В бистри сълзички - висулки от лед.
Ясно е, сипкаво, скрипнало синьото,
сякаш рисувано, ярко небе.
Зимното слънце разкошно прокрадна ...

В тази бяла, нежноснежна пелена,
душата ми сред снежинките се скита,
намига ми през запотените стъкла
и до сълзи премрежва ми очите.
Къде отиде ти? Ела! И не ми намигай! ...

Върлува в днешни времена,
в бездушие и без грам доблест,
грозна и някак неестествена е тя,
страдат мнозина от тази болест.
Трудът е "враг", недей да го дириш! ...

През една улица отсреща денонощно
работи клубът за усмихнатите лица;
работи и за плачещите безпомощно,
търсейки подарените си вече сърца.
Стъклената врата е отворена пак, ...

Той. Той беше висок, синеок, рус, горд, с втренчен поглед, отвратително красив, пушейки цигара. Отидох зад гърба му, потупах го по рамото, той се обърна намръщен, и изведнъж извади широката си, ослепителна усмивка и ми каза
"Здрасти". Това "здрасти" някак си не беше като другите, които ми беше казва ...

Лумна в пламък всяка моя дума,
въздишките ми станаха звезди,
сълзите светеща пътека образуваха,
за да те видя – щом се появиш!
Мислите – безкрило ято птици, ...

Бях влюбена в едно момче. Особено момче. Някак асоциално, отдалечено от обществото. Щом бяхме заедно, заедно се отдалечавахме от него.
И сега разбирам толкова много неща. Не бях влюбена. А може би бях, но не знаех какво е това платонична любов. Ала сега си припомням спомени, които ме връщат в същите ...

Онзи ред последен
Ти бе на онзи ред последен
най във ляво,
за последно
когато те видях... ...

Магазинче за мечти
Мечтая за кокетно магазинче,
гостоприемно да съм домакинче!
Да имам слънчево прозорче
и пейчица в градинско дворче, ...

Тази нощ ще се случи,
узрее ли месечината -
сънено ще пролае куче,
ще въздъхне в бъчвите виното,
ще проскърца врата, ще звънне прозорец, ...

Знам, че някога раздялата
със грозни пипала на октопод
във миг един ще ме обгърне цялата
и от помръкналия небосвод
наместо дъжд, отрова ще вали. ...

Зa крaтко... сякaш нa шегa,
почти ме нaречи любимa.
Зa крaтко... може би зa миг,
дa се усетя с тебе съвместимa.
Че истинaтa другa е... ...