Една жена, уютна като дом,
ръцете ù огнище са и хляб.
Косите златни, са постеля разпиляна,
Слънца залязват вечерно във тях?!
Една жена, по-мъдра от живот ...

Откровение
Не, няма сайт за който да мечтая -
населен само с ангели небесни,
и тук изглежда доста силно лаят,
вместо дружно да си пеят песни. ...

На други от себе си дадох
и грижи на много спестих.
Душата си аз не продадох
и в себе си нищо не скрих.
На никой в сърцето не бръкнах. ...

Ако знаеш колко те желая.
Kато слънце малките цветя.
С мен съдбата сякаш си играе -
днес съм тъжна - утре пак летя.
И сега, когато теб те няма, ...

Да се смиря. Да бъда тиха.
По-лесно ли живее се така?
Когато гласовете побеляха и се скриха,
а аз ги търся в тия стъпала,
които са пропити със въпроси! ...

КАМЪКЪТ
Децата вече са пораснали и са се променили, но винаги, когато се връщаме назад във времето, се сещаме с умиление и гледаме с по-други очи на случвалото се. Някои неща избледняват, за други се сещаме в неочакван момент, трети не искаме да ни се спохождат отново. Човек е богат не с пари, а с т ...

Една сълза
до устните се спря.
Една жена
в тъгата си се сгуши.
Разлисти се ...

1.
Той леко се поклащаше в топлата вода. Не плуваше, беше отпуснат и само лекото потрепване на опашката и страничните перки му позволяваше да стои на едно място. Неподвижен. Или почти неподвижен. Наслаждаваше се на покоя. На тишината около него. На топлината.
Но мисълта му не беше в покой. Той мисле ...

- Защо едно богато момиче ще се омъжи за старец? - попита Валентин.
- Знам ли! Причините може да са най-различни, но никой нищо не може да твърди. Може би красивата дъщеря е бленувала за още и още. Сега вече има всичко, а може би мечтае да се издигне още по-високо. Ако имах много пари, още утре щях ...

Избери живота. Избери работа. Избери кариера. Избери семейство. Избери си голям скапан телевизор. Избери пералня, кола, музикална уредба и електрическа отварачка за консерви. Избери здравословен живот, нисък холестерол и личен зъболекар. Избери ипотека с фиксирана лихва. Избери си първи дом, приятел ...

Воловарски неволи
Имаш ли хабер, какво е да пасеш волове, дето сутринта са преяли с попара!... Хвърчал ли си, от единия край на мерата, до другия, с торба врязана до кръв в рамото! Преглъщал ли си без слюнка, щото си излял манерката, та да олекне тая пуста торба? Залитал ли си от глад, че си изхвърл ...

Плюшено мече
На Времето надвивам стреса
обратно то да потече,
ти- малката да си Принцеса,
аз- твойто плюшено мече... ...

Казармата изкарахме я някак –
стрелби, дневалства, с пушката на пост.
Разливах манджа в кухнята с черпака,
загрявах със въртежите на лост.
А вечер тихо песни тананиках ...

Текст и музика - Лилия Велчева
Аранжимент - Пламен Скорчелиев
Идпълнява Детска вокална група ДО РЕ МИ, Силистра

Пред прозореца отворен безмълвна аз стоя,
вперила в небето поглед - звездите кротичко броя.
Тез хиляди звезди чудни приказки разказват,
от самотата сякаш да ме предпазват.
За миг премигнах и светът се промени, ...

ЦЯЛОСТ
Блести снегът и плисва ненадейно
по кожата ми своя знак нетраен:
тъй разсъбличам зимата и нейните
благочестиви навици и тайни. ...

Пияници градски
Сатири на паважа и бетона
Статуи към традиция изконна
На ракията и рома
върли почитатели ...

Вдигни очи и погледни небето,
в лазур искрящ след бурята в нощта
дъга блести, от слънцето родена,
да ти разкрие моята душа.
С червеното сърцето ми гори, ...

Лабиринт
Затворя ли очите си, те виждам,
с усмивка странна, но красива.
Със сила пълни са очите ти,
аз виждам, ...

Изборите - все по трудни,
изпитват вярата и любовта.
Уморен, а сетивата будни,
объркан между истина, лъжа.
Старая се да съм подвижен, ...

Ще дойда тихо във съня ти
със бурята и снежната тъга...
И ще осмисля аз деня ти,
преминала през цветната дъга...
Ще те целуна тихичко във мрака. ...

Земя - замръзнала и вкочанена.
Прекършени надежди под снега.
И стават зимите все по-студени.
И все по-малко моите дърва.
И кошницата ми е все по-празна. ...

Във огледалото на чувствата ти виждам:
една сърна от вълчи погледи ранена,
изгубило се в полета си малко птиче
и вещица - на кръст любовен изгорена.
Във огледалото на мислите ти виждам: ...

Искам да съм някъде другаде. Със тебе.
Искам да съм ти истински потребна.
Искам във кръвта мъка да не тича
и накрай света все да те обичам.
Моля се за теб – да напуснеш мрака. ...

(на един приятел)
Жената – най-красивата магия!
От тебе знам – Явление е тя!
И често плаче – кротко утеши я.
По скулите ще заблести „Благодаря“. ...

Ако има любов в този свят на грешници,
ако крият се някъде ангели в бели одежди,
преровила бих даже прашните дрешници –
да открия за мен… не, за всички надежда.
В безрадостно търсене бих прекарала дните, ...

Въоръжен със
моя
Schneider Tops 505 F
Чакам момента
за да стрелям ...

И какво от това, че си толкова хубава,
щом в дъжда ме остави пиян?
Разтопиха се капките в локвите глупаво,
и вечерях сълзи. С диагнозата: – „Сам”!
Не променям дори и парченце от себе си – ...

Всичко е написано като по книга
като онези детските, познатите така.
Да вярваме в приказки, не, не стига,
а да ги изживеем искаме сега.
Като Спящата красавица да чакаме ...

Животът на всеки един от нас е като едно парченце от голямото огледало на света. Ние сме част от него и го допълваме до идеала, но не го контролираме, защото не всеки е перфектен, не всеки може да остане без драскотинка. Тогава, образът се пречупва, променя се и придобива нова, различна форма. Никог ...

Ека ми беше казал "Не му се доверявай", което не беше особено конкретно и каквото и да е имал предвид, най-вероятно щях да го разбера прекалено късно, като си знам късмета.
На Бол така и не му вярвах, така, че оставаше Кам, а той ми беше предан до гроб.
Или пък не?
Не знам, все тая, щях да наблюдава ...

Кой си ти? Как посмя
да събудиш
Мен - принцесата спяща?
Тъкмо висчки мечти
бях прокудила... ...

Слепият гледа с очи гладни, дълбоки.
Гледа, взира се, а нищо не вижда.
Живот на заем носи и не спира да проси.
Иска още и още, срам го не тревожи,
но благодаря да каже за нищо не може. ...

... не поставяй
Любовта си остаряла,
там във ъгъла...
... и не искай,
за нежност да те моли... ...

Момче от пясък сътворих.
То беше тъй красиво, нежно,
че в него мигом аз се влюбих,
тъй искрено и неизбежно.
Опита в сладостна печал, ...

СПОР
Живеехме в Стара Загора. Двамата ми сина бяха малки, е, не съвсем. Бяха ученици и имаха някакви познания по география - поне за родните си градове. Големият ми син беше студентско бебе и роден в Пловдив, малкият син си беше старозагорец.
Един ден чух двамата братя да спорят. Баткото казваше:
- ...

Аз чувствам се щастлива
да чуя тез слова:
Че стара съм, но жива
и с вдигната глава.
Очаквах тези думи. ...

Изплакани тишини
Низ от изплакани тишини,
от които боли. Те раждат сълзи,
когато нощта изпие думите.
Не се обръщам назад, ...

Край стара къща минах този ден
и видях младеж усмихнат.
С очи, жадни за живот и слава,
лице, приличащо на ангел.
И силно впечатлена се загледах, ...