Ежедневки 24
1. Маскирах се, като тоалетна чиния... няма да казвам, какво ми се случи...
2. Забогатях с мошеничество... и всеки ден благодаря на Бог, че има добри и наивни хора...
3. Хванаха ме лудите... сега аз не ги пускам...
4. Имам 2 вълшебни топки... но всяка жена се интересува само от магическ ...

Д И Л Е М А
Всички ние лека-полека
пътуваме към неизбежна дилема...
Като възможност това е отдавна предречено
и неизбежно е,ако в ръце не се вземем. ...

Той почти не ми се усмихваше
и не зная дали беше тъжен.
Не разбрах дали някой му липсва,
или някому с нещо бе длъжен...
Беше тих и самотен по избор, ...

Как да стигнеш до "хвърчащите" хора
"Как да откриеш хвърчащите хора, ако нямаш криле за мечтите си"
Ивайло Диманов
Как да стигнеш до "хвърчащите" хора,
ако нямаш мечти като техните, ...

/на най-добрия хореограф... за мен/
За теб… от всички нас с любов,
/обичащи духа свободен/,
словата са за благослов,
дошли от корен самороден. ...

МЪЖЪТ ОТ ЗИМНИЯ ПЛАЖ
... каква хрущяща тишина,
и стъпките ми гълта плажът,
и тук-там слънчеви петна
на дъх от мене – се покажат, ...

Мила, как да те видя желая,
по бузите да не текат сълзи!
Много болка има, иде края,
ще вехнат кокичета и рози!
От живота тъжен съм огорчен, ...

В тайна вплетен ден,
умислен е светът.
С море от мисли в мен
търся смисъла отвъд.
Безтегловност, тих копнеж- ...

ПРОКЛЯТИЕТО
(Не завършена поема от Борис Златев Георгиев)
Живял бе нявга един момък,
На слaвен род бил той потомък
И имал той гъст буен мустак, ...

Трябва ми толкова малко-
спомен като речно камъче
скрито в роклята на реката,
смях на дървета,
които говорят помежду си, ...

Не научих живота и моите плахи мечти
да отпиват от слънцето изгреви като приятели.
Не привикна да пиеш сълзите ми бликнали ти.
Но тогава защо от ребро ме извая Създателят?
Бе от Господ избран и от чистата обич призван, ...

Фарс
Излишни са сълзите след смъртта!
Излишно е и даже опелото!
Човек си тръгва сам към вечността
оставил тук и злото, и доброто! ...

РИСУВАМ КЪЩИЧКА С КОМИН
... понякога, когато съм самин – и струва ми се, че ще полудея,
рисувам малка къщичка с комин, и есенното слънчице над нея,
пътечката към близката гора, цветята покрай кривата ограда,
и искам в тази къщица добра с теб да живея, мила моя Влада! – ...

Потънах аз тъй бурно във мечтите,
Сляха се за мене нощите и дните
Ах, как не искам пак да съм сама...
Изгубих си спокойствието и съня
Ах, как не искам пак да страдам… ...

Уморена от битки, от неспирни войни
със горчилка преглъщам, във гърдите тежи.
Защити ме от мрака, невъзможен мой свят,
претвори ме отново в раннопролетен цвят
Облечи ме във черно, със дантели, с корсет, ...

Усмихни се!
Днес е нов ден!
Вчера вече е история!...
Забрави за всичко, което беше...
Отвори очите си, за което ще бъде! ... ...

Актриса за „Оскар“
Шекспир е казал, че целият свят е сцена, а ние сме актьори в него.
Ема от квартал „Пролет“ бе актриса от театъра на живота и от сутрин до вечер играеше бляскави представления.
В понеделник будилникът иззвъня точно в седем и бившата гимнастичка скочи от леглото, облече се бързо, св ...

Твоите думи за мене са сладост -
приказка, която децата приспива
Любовта не трябва да минава за слабост
Ела ми в прегръдка да те направя щастлива
Най-добра си из цяла Вселена ...

АЛХИМИЯ НА БУРЯТА
Пресях мъглите в плитката река –
заплетох се сред жилавите гръсти.
В съня си бях протегнала ръка –
очите ти по изгрев да покръстя. ...

Отвън тишина,
а в очите имам бури,
в сърцето камък
и в стомаха пеперуди.
Настъпи време ...

Кой мъничкото семенце ще спре,
то тихо носи съживителния сок.
Разчупва с тънкото си стъбълце
пръста корава, скрития живот.
И буците разронени отстъпват ...

Малко коте играе на двора,
Бяга, подскача – няма умора.
После в скута на някого ляга,
Гали се, мърка – така му приляга.
Топчица малка легна за дрямка. ...

Психиатърът доста време убеждаваше пациента да вземе таблетката, която щеше да изчисти шизофренните му видения и успокои душата.
Пациентът не вярваше, смяташе, че му дават отровна таблетка.
Накрая докторът реши да даде пример, взе хапчето и го глътна…
И пред очите му пациентът бавно се разтвори във ...

От преди времето...
и отвъд вечността🪽
"Защото си ми под лъжичката,
и винаги те нося с мен.
Създадох те отвъд привичките, ...

На хиляда мили огън запали,
пътя дълъг към дома да освети.
Аз върху комета яздя,
диря дълга да оставя
Тежи ми като камък да мълча, ...

Слънце проблясва за кратко отнякъде
над старо, изсъхнало, кухо дърво.
Снегът се мотае, подмятан от вятъра.
Добавя в косите ми още сребро.
Край моите стъпки - ята от кокичета ...

"По-късно" вече може да е късно,
"по-късно" значи никога /дори/.
И Кармата все носим си, и Кръста,
под тежестта нерядко ни боли.
Затуй сега е времето, сега е - ...

Анаконд Петров потъна в огромния си фотьойл и започна да медитира върху миналото си.
Н А У К А
М Н О Г О
У М Е Е Т
Г И Т И К ...

ПОЧТИ ИНФАРКТ
Само̀, забутано селце.
Дори на картата го няма.
И път без изход и без цел.
Три псета лаят покрай дама. ...

Ще замълча когато ме нарочат.
Ще стисна зъби, нищо, че съм прав.
Орисан съм за подлост да ме сочат.
От истините, всички ги е страх...
Не мога да си трая. Лоша орис! ...

Да знаеш кога му позвъниш след полунощ в един
да се отзове и той е само един
"Темная ночь, только пули свистят по степи
Только ветер гудит в проводах, тускло звезды мерцают"
и знаеш той ще е там.. ...

Зад маската... се крие друга маска...
Зад нея също и това си е парад...
Без тях? Недей човека стряска!
И той не знае отговора, брат...
Отдавна е загубил ориентация, ...

Отново
Отивахме със теб на среща,
но се разминахме, уви,
и стъпките ни продължиха
сами по грешните следи. ...

Бездната която шумно зее насред царския ми друм
постлан с дълбоки пропасти от нощното мъртвило
поредна вечер пълня с пепелта на обгорял тютюн
чийто дъх превръща ме в ковано майсторски кандило.
Сновейки в аромата на катранените изпарения ...

В Е Ч Н О С Т
Кога свършва това,което не е още започвало,
къде са сенките на не проявената светлина,
как се прехвърля информацията от почвата
и оформя архива на новите семена? ...

Разказа е преведен от руски език.
ГЛАВА 3
Шаманът и демонът заминаха с Дея за апартамента ѝ. По целия път дотам тя трепереше като след студен душ. Беше очевидно, че се страхува. Максим го забеляза.
-Какво правиш? -Запита момчето, смеейки се.
-Да, не знам, все още ме е страх... -отговори момичето. ...