ЗАВРЪЩАНЕ НА МЪЖ
Артилерийският снаряд
от мене по-неточно пада –
дойдох, неканен, по обяд,
когато сипваше обяда. ...

Добавена реалност е утрепан зяпач от виртуален звяр.

Не си отивай,
Не ме оставяй,
Не ме подлагай на това!
Дните тук без теб са страшни
И не мога да заспя. ...

Време! Миг от вечността!
Вятър! Спомен и тъга!
Сън далечен и красив!
Нощ! Море и си щастлив!
Пясък! Само две следи! ...

Езичето не спира
да намира
най-вкусните места
в страстта.
Ръцете ми немирни ...

П О П Ъ Т Я 38
Колкото времето по не ти стига,
животът ти започва,да става по-смислен,
авторитетно пред себе си имидж постигаш
и нещата ти някак от само себе си се курдисват. ...

Сдобия ли се някак си с магия,
мигновено всеки ще го разбере.
Уменията си няма да ги крия
и събрал съм от планове море.
На даскало ще ходим с хеликоптер ...

Нежен съм, значи обичам,
харесвам на теб да помагам.
Сърцето от чувства прелива,
на тебе верен оставам.
Защото в живота сама си, ...

Всеки носи кръста тежък...
на живота свой, преживява
времена и болки... разкол,
грях, провал. И самота!?
Как искам да разкажа ...

в памет на Кристиан Таков
Когато Рая на любовта слезе в нашите души...
И омразата на завистта крепостта си разруши:
и човешкото сърце тупти за сърцето на ближен,
тогава изгрева ще си ти-светъл лъч безгрижен!

Света въртят към гибелта, онази, същата,
която луд предсказал. Беден и низвергнат.
Човекът мисли колко скъпа му е къщата
и колко индулгенции ще го зачеркнат,
от списъка зловещ на цял живот грешилите, ...

В главата ми от мисли пак звъни
и думи, някак странно неудобни…
Спаси ме от измислени вини –
да ги изгоня, вярвай ми, не смогвам!
От чакане душата ме боли, ...

Щастливата стихия
си има къдрав свят,
в сърцето ще открия,
че нежен си на цвят,
най-ласкавото синьо ...

ТРЪГВАМ ПОДИР СВЕТЛИТЕ СИ ВЛЪХВИ
... рожковите взеха да жълтеят, вятърът – тревите да суши,
тръгват по крайбрежната алея котките, наострили уши,
лъжа ли се, тъй ли ми се чини? – хлад откъм морето се поде,
и мъгли през старите смокини ветролеят дрипаво перде, ...

на пл. "Преображение " гр. Разлог
Площадни плочи,наредени грубо -
допълвайки се - раждат съвършенство !
Пред взора на Никола Парапунов
оформят естетическо блаженство ! ...

Тази моя безкрайност съвсем се износи и падна
върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди.
Не за битки безмилостни беше душата ми гладна,
но на ситите вълчият глад за живот я събуди.
Този свят, разчертан на минути и дребни монети ...

Реших да ти изпея песен
за всички неизказани неща,
за общия ни път отвесен
по който бе баща, аз - дъщеря.
Надянаха ми вятърни доспехи ...

В нейните очи светлина струи,
като звездици небето те красят.
Усмивката й - нежна, като лъч от зари,
сърцето на всекиго могат да пленят.
Косите й - вълни от злато светят, ...

Има ли във тоз живот прекрасен,
нещо по-щастливо от това,
малка бяла лодка да направиш,
и да пуснеш по вода?
Да я галиш, да мечтаеш и да тръпнеш, ...

Невидима е прошката на Господ -
към онзи, който моли за пощада,
навел се да изкрѝви всяка кост
с поклон и кръст пред ужаса на ада...
Притихнал във покоя на умората, ...

Моята мечта
Колко пъти се случи?
По най красивият начин се получи!
Как сбъдвате мечти не зная?
Не мога и не мога да позная. ...

Ти не знаеш какво ще последва за теб.
Не вбесявай добрият човек!
Той доверчив е и мек и наивен
но избухва във пламък за миг
Той е добър, но и сам той не знае ...

- Докторе, помагай - видимо притеснения пациент се оглежда конфузно зад гърба си, докато с лявата си ръка се придържа за задните си части - мамицата му и шебек!
Доктор Ставрев, все още практикува, въпреки, че отдавна трябваше да е пенсионер. Намества очилата си с привичен жест и поглежда с любопитст ...

Никога нямам подарък
за твоя рожден ден..
А ти ми подари,
каквото винаги съм искала -
очи, които да сънувам. ...

В забравата на летния пейзаж
едно сърце пулсира неуморно.
То вярва в посребрения мираж
и търси бъдещето плодотворно.
Не чака да превзема светове ...

Виденията
(Разказ)
Болнична сграда- един бебешки плач отекна внезапно в нея. Насочи се из коридорите, етажите. Премина като сянка на нечий призрак между белите стени от гипсокартон. Болницата чу плача и се усмихна искрено в облика на пациенти, доктори и асистенти. Едно малко чудо се беше появило на ...

"Референдум за еврото ви забранявам!
Народе? От твое име аз ще си решавам...
Отново си блеснах ярко като супернова!
"Мъдра" мисъл, на философията основа!
Е, за теб цените явно ще си скочат, ...

Оставам,
ще бъда тук до тебе, не плачи,
в лазура тих на твоите очи,
ще бъда във ума и във сърцето.
Оставам, но те моля, не плачи! ...

Царството тънеше в разруха. Царят реши да залъже гладуващия народ, като обяви конкурс за избор на дворцов поет. Темата беше най-разтърсващото стихотворение, което да впечатли монарха.
Дойде заветният ден и пред портите беше строено почти цялото население. Излезе, че всички са поети, но истината беше ...

Май 2016 година 5:45 ч.
- Миличка, събуди се! Време е! - прошепна съпруга и.
Докосна я леко по рамото, непокрито от завивката. Тя се обърна, излизайки бавно от съня без да отворя очи. Усети одеколона му и леко промърмори. След миг разбра, че го няма. Просто пак бе посетил съня и.
Наближаваше годишни ...

Каква безкрайна нощ в очите ти откривам,
сред лунните пътеки на всичките звезди.
Ела отново тук!... Не си отивай още,
щом Утрото сега – Нощта ще победи!
Тръгни отново с мен край цъфналите вишни. ...

Жабчето и то сияе
във очичките на близки.
Красотата в обичта е
на гледащите ни очички.
Блатцето му, разбери, ...

Социализма с човешки облик убилата партия поиска прошка, че докара Капоне вместо Чаадаев.
Станаха Ленин адвокат, Мусолини журналист, Сталин свещеник и Хитлер художник наместо Наполеони.

Не гледам често - скок височина,
особено, когато скачат дами.
Но онзи ден, погледнах към една
девойка от отбора на Украйна.
Момичето, изглеждаше добре, ...

ГРАФИТИ ОТ СРЕДНОЩНИ СЪНИЩА
Какво спести дъждовната вода,
когато над улука дълго шепна?
Защо изчезна – сякаш без следа,
страстта на жадните ти топли шепи? ...