30 БЪЛГАРСКИ БУКВИ
... защото предпочитам тишината
пред тоновете изговорен шум,
за мене всяка буквица е свята! –
и е безкраен Българският друм, ...

Ежедневки 50
1. Маскирах се, като дявола.. и заживях райски живот...
2. Давам прошка на всеки свой враг... след погребението му...
3. Никога не се усмихвам фалшиво... защото винаги съм сериозен...
4. Обичам да се чукам... затова никога не пия сам... ...

Помня очите, ръката, която държеше
плахите пръстчета, гушнати с обич голяма.
Аз се вълнувах, страхувах се и ми личеше,
а зад гърба с благослов ме изпращаше мама.
Някак несръчно се качвах по стълбите бели, ...

От тълпата мен ме някой пита,
желая ли да бъда крал.
С приближена, достолепна свита,
какъв живот ли бих живял!
Реших, на истината ще заложа, ...

Честит 24 май – ден най-вече на книгата! Съчетаваща писмеността, езика, мисълта, красотата, манталитета на народа ни…
И една история за питане по тоя повод.
Библиотека в едно читалище. На вратата – обявление: „ Приемаме като дарение само книги, издавани след 2 000 година“…
Въпроси много. Отговорите ...

На същия ден, преди много години,
събуждах се рано с надежда една.
Как слънцето ярко във свода ще свети,
с усмивка красива ще грее градът.
В сърцето надеждата пееше скрита, ...

ЕДНО ЗАБРАВЕНО ЧОВЕЧЕ
... започнах да забравям все по-често адреси, телефони, имена,
да прибера оскъдното си ресто – горката ми стотинчица една,
кога ще свърши филмът, който гледам по тъпия отвред канал едно,
и, Боже? – как се казваше съседът, който звъни за сол или брашно, ...

Заровените кости във Балкана
в забързаните ручеи клокочат.
Сякаш, че народната закана,
събудена пак брадвите заточва...
Времето превръща се във пяна ...

От теб научих толкова неща,
щом следвах те нахално по петите.
Дори разбрах, угасне ли свещта,
аз пътя ще намирам по звездите.
Научих се решения да вземам. ...

True self - trapped in the depths, veiled and unseen,
yet unwillingly, without one's intent.
Lacking the tools to make its way out,
forced to keep it concealed.
Intense and immense, power unmeasured, ...

И И - 6
Аз съм човек,жената ми е приятел,
понякога дори ми бива жена,
И И няма как да усетиш даже за малко,
емоциите ехтящи от тази беля. ...

Не е от камък душата
и няма плът и кости,
разлятото вино в земята
на кръст за Бог да прости,
не ще измие болката във нея, ...

Що път с коне през лесовете биха,
но в " Шарл Перо хотел " не беше тя.
Чак в " Братя Грим хотел " я те откриха,
джуджетата оставили следа.
" Целувай, Принце! " каза весел шута. ...

Хазартен ли съм - никой не ме пита.
И всички ме познават като крал.
Изпитва завист цялата ми свита -
за начинът, по който съм живял.
В казиното аз всичко ще заложа. ...

Мисия са дните му,
надежда, вяра и любов!
Бъдеще е пред очите му,
за което той на всичко е готов!
Призван, навярно от небето, ...

Тресавището в кърпа ми е вързано,
но знам поне – все някак се излиза.
Изпотроших си стомните от бързане...
Така и не облече бяла риза,
за мен денят. Водата – недонесена, ...

Понякога забравям да летя
и като охлюв нося кръгла къща.
Поема ли на някъде, трептя
в съзвучие със струна въздесъща.
Довчера се опирах на калта, ...

Денят е слънчев като твоя глас,
гласът ти нежен като този ден,
мигът пораства тихо вътре в нас,
мигът е искрен, влюбен и смирен.
Прилича на спирала любовта ...

Не ѝ подарявайте живи цветя!
Не ѝ е в стила да се грижи...
Жълтеят и вехнат, където е тя,
изсъхват, когато се движи.
От вятър на дъжд ги полива с лъжи. ...

Има ме...Дишам и усещам допира на времето по лицето си. Дъждовните капки замръзват в небето и се превръщат в малки парченца истини. Истините барабанят по стъклото ми, търкалят се, като малки перлички и целуват земята. Толкова много хора с толкова много истини...Всеки носи и вярва в своята истина..., ...

Тя е като роза, крехка и ранима, същестевременно остра и бодлива.
Тя е като огън, може да те стопли,
ако я разгневиш ще те запали.
Душа на Ангел, тяло на богиня,
коса като коприна с поглед на студена зима. ...

Днес никой никого не пита
дали в миналото някога е крал,
защо е има голямата свита,
какъв живот преди е живял!
И аз при дявола душа ще заложа, ...

Взрив пред погледа ти ярък
светят хиляди звезди
в скута ми лежи подарък-
седем алени мечти.
В рокля кървавочервена ...

Кой може да я спре?
…
Дали пустинения образ безразличен,
изправен да внушава тъмен студ.
Разгънал хитро планът си отличен, ...

По венеца от тръни нехайно разпръсна,
този дъжд диамантите с цвят на дъга.
Сякаш сложи корона на някой възкръснал,
някой там... Не на мен. От преди и сега,
варакосвам грижливо пироните криви ...

Отдавна примирих се, че те няма.
Стрелките на часовника мълчат.
А спомените дразнещо безсрамни,
по тъмна доба в мислите гълчат.
Но думите изтрити от ума ми ...

Все по-трудно вървя напоследък
и ме дърпат назад страховете.
Нямам сили и виждам ръба,
а след него нищо не свети...
Но си спомних, живял в тъмнините ...

- Гол си съм? – сега се пита
новоизлюпеният крал.
Дреме неговата свита:
„Как в заблуда е живял?“
- Кралството си ще заложа. ...

"ХОРА МНОГО, ЧОВЕЦИ МАЛКО"
Гневът отвътре разяжда сетивата,
във вените реки от лава се разтича,
нали сме всичките сестри и братя,
а ъгловият камък явява се комата? ...

“Храбростта ми въздиша. Не слага доспехите.
Взема обич, докосване, милост, очакване.
Тръгва гола. Защото посрещат по дрехите.
И изпращат по всичко, за което си плакал...“
Елена Денева ...

Лятото на прага чука,
ваканцията е тука!
Сбогом дроби, уравнения
и задачи с две решения.
Сбогом чинове, писалки ...

Беше един от онези дни, в които , ако се вярва на метеоролозите,имаше магнитни бури.
Или слънчеви изригвания..или не знам още какви природни катаклизми.
С две думи-беше отвратителен ден. Седях на металната пейка в чакалнята на автогарата в Ч.
и убивах времето до тръгване на автобуса ми със зяпане по ...

И за нищо не бих те сменил -
Безценно, мое цвете!
Светлина, Безсмъртие, Живот...
Въплъщение на всичко твое.
В градината на Бога. ...