МАРТЕНСКИ СНЯГ
Беше топличко навън и Слънчице засмяно,
така жадувано и чакано след зима зла,
огряваше ни ласкаво, а в двора рано,
кайсийка младичка разтвори се за Пролетта. ...

Хубавото е, че като се влюбя, ми става едно такова поетично.
Лошото е, че този път вкусът на музата ми горчи повече от сутрешното кафе без мляко и мед, щото като си на диета кафето се пиело чисто.
Не съм сигурна дали не отслабвам само от мисълта за пръстите ти по тялото ми или умирам от глад, който ...

Огледало 8
1. Стремеж към копнеж
Всеки иска да носи чанта -
никой да копае с манта!
2. Прогноза ...

За теб
Обичам те! Бъди свободна!
Здрава, усмихнато красива.
Любов и обич благородна,
желая ти да си щастлива. ...

Жарта от огъня угасна,
прахта отлетя,
ти не се и поколеба,
а побягна.
В този необикновен ден ...

Зимен вятър кожата ми свива.
От студ свит съм на восъчно кълбо.
Напразно диря в спомените сила.
Заспивам бавно в снежното легло.
Смъртта докосва ме с дъха си леден. ...

В душата ми вилнее зима.
Кръстосва се снега със лед.
А искам пролет в мен да има.
нощта да бъде като мед.
Ела сега! Във тази зима! ...

Със всяка глътка въздух ме обичай,
всеки шепот в стих запази,
всяка усмивка с времето недей забравяй,
като свободна птица да може да кръжи.
Да можеше да съм птица бяла, ...

Защо плащаме за ток високи сметки?
Защото някои с повече мозъчни клетки
електромерите тъй настройват,
че по-добре да се благоустройват
за сметка на потребителя. ...

Родена си със ласки да даряваш
и майка и съпруга да си ти,
със нежност ледовете да стопяваш
да бъдеш ТИ, дори и да боли.
Била си млада - преди 100 години, ...

Облякох душата с най-различни настроения.
Оцветих я с най-искрящи цветове.
Напръсквах я всеки път с най-любимите си аромати.
Озвучавах я с музика.
Дарявах ти нежност, но ти не откликна, ...

Напролет баба ми тъчеше черга,
бе майстор - чергата ù грееше!
Забулила забрадката си черна
тя дълго и протяжно пееше...
Втъкаваше с чевръстите си пръсти ...

светът е малък
и обикновено
зависи от деня и времето
но в общия случай
се побира ...

Благодаря ти, малки братко,
че те има, че до мен си тук.
Обичам, когато ме наричаш батко,
дори да правиш ми напук.
Преди все исках да те пазя. ...

Гореща съм, паря, горя,
докоснеш ли ме,
ще изгоря!
Огън пламти,
пожар настава, ...

Получаваме ангелски усмивки,
а от изток изгряват слънца.
Намразваме нашите придобивки,
защото успехът е за хора със сърца.
Ден след ден вървя и не спирам, ...

Не мога да говоря, думите замръзват,
отблъскват, отдалечават даже мрака.
Силно в оковите на самотата те те връзват
и болката е силна, както да те гази влака.
Как да се изправя, щом сили не останаха? ...

Сбогом!
Сбогувам се за последен път с теб.
Сбогувам се, макар и сърцето ми да плаче.
И както е редно, пожелаваме си
щастие и късмет. ...

Ти беше орехова ядка,
бушуващ океан от лава,
отхвърлил чуждите порядки,
отрекъл се от лесна слава.
Ти беше мигване, мираж, ...

Всеки от нас носи маска.
Всеки прикрит е, различен.
Често е искрено стряскащ,
изненадващо неприличен.
Всеки от нас има роля. ...

От приказките за децата се научава за доброто начало у човека, а от приказките за възрастните – за неговия лош край.

Нещо, което искаш, нещо, което търсиш, нещо, за което мечтаеш, но нещо, което не винаги получаваш или го имаш наполовина, а се заблуждаваш, че е вечно. Раждайки се на тази земя, имаш много възможности да срещнеш приятел, но дали осъзнаваш това, дали оценяваш това? От малкото бебе, от малкото животин ...

Сред редиците ни се внедри,
своя мрежа сред нас изгради,
от врага бе изпратен
с план подъл и коварен.
Зае се да внесе напрежение, ...

Мълчанието с твойто име
с камбанен звън във стаята се сля.
Сега си спомних - нещо някога ми обещаха...
Защо ме заболя?
Мълчанието с твоя поглед ...

Какво разбра от тоз живот,
та ти си бил на осемнайсет!
Нима си сляп за своя скъп
приятел, който днес ще плаче?
Знам, трудно сигурно за теб ...

Днес те потърсих сред прашните лавици
на сърцето си.
И помен нямаше от твоите страници,
история си.
Издухах праха от душата си ...

Зарад онези - няколкото там,
които плетките си изоставиха,
пропуснаха любимия сериал
и в нивата ми със цветя нагазиха
в деня, когато най ми се мълчеше ...

Воайор
Ако две сърца, две души
в две тела, и сгрешат,
срамота, погледни,
аз видях, те не спят... ...

Писателят унило зяпаше през прозореца сивото декемврийско небе и се чувстваше в пълен синхрон с мрачната гледка. Сивотата го изпълваше все повече и повече като лепкава отровна паяжина, която улавяше и задушаваше и най-незначителния зачатък на ведрост и оптимизъм.
Напразно се опитваше да се вкопчи в ...

Къдрушкото Марти отива да ляга,
глава на възглавницата слага
и щом започне да сънува,
за чудна страна отпътува.
Посреща го сърдита акула, ...

МРАК
Защо така стоиш в мрака?
Какво спотайваш се и чакаш?
Живота си вземи в ръце,
не чакай някой да ти подаде. ...

Цветята сме на нашата планета
и любовта сред нас лети като балон -
понякога разпръсва го нечакана комета
и мигом разпилява се със стон.
Тогава дъжд вали и силно напоени, ...

Добро утро, моя Любов!
Аз пак съм до тебе,
не ме ли усети.
С меки пръсти галя лицето ти,
говоря ти нежни слова. ...