Но... Сторете ми път!
Аз съм вашата слава.
Имам свой коневръз,
вдигам - пиедестали.
И купувам Охолство! ...

ГРОБ ЗА КЛЕВЕТАТА
В лунна нощ отидох във гората,
да копая гроб за клеветата.
Клеветата аз до смърт я мразя
и от нея винаги се пазя! ...

Зимен залез...
Една мелодия от нежност преминава
през тишината носена от слънчев лъч,
до скъсване в душите затрептява
и после се оплита в птича глъч... ...

Когато Бог, когато Бог,
разсърден, бъчви затъркаля
и от небесния чертог
излее с кофи свойта ярост,
в стени от дъжд, в стени от дъжд, ...

Каква вселенска тишина.
Вечèрен път, луна и бус.
Наоколо е тъмнина.
Зове ме моят демон рус.
Обсипват ме безброй звезди, ...

Страхът - това проклето чувство,
по хладните ми пръсти пак пълзи,
а да си смел - това е чиста форма на изкуство,
като да бъдеш сянка без следи.
Страхувам се, това не те ли плаши? ...

Стига с тези корективи,
стига!
Писна ми, върви си!
Стига проповядва
морал и ценности, ...

Желание...
Ярост...
И пориви...
Гордостта...
Запазва... ...

Приказка за нощта
Настръхнала от нежност,
нощта се сгуши до огнището,
а сънят влюбено я приласка
в уютните си длани ...

Котараче
на моя внук Енислав
Мило мое котараче,
с малко, къдраво мустаче!
Не ме гледай със очички, ...

Не вярвам в приказки
Не вярвам в теб
Не вярвам в мен
Светло бъдеще няма да настъпи
Залъгвам теб ...

Когато вървиш със уверена крачка
и вярваш, че всичко е в твойте ръце,
пътеката твоя ще бъде прекрасна,
огряна от твойто щастливо сърце.
Каквото си мислиш - това ти се случва, ...

Ти ли повика ме, ветре, в нощта,
като фучеше досущ като хала.
Аз не излизам току и така,
трябва ми огнена - влюбена сила.
Бягай далече от мене сега. ...

Днес музата ме обзе.
Днес нещо ума ми завзе.
Светът около мен не се върти,
но пълен е той с мойте мечти.
Завръщам се аз с пълна сила ...

В Гоце Делчев нова джамия може да се строи.
Може ли да са такива дървени глави?
Осемстотин души са мюсюлманите там.
Защо тогава искат втора джамия - как не ги е срам?!
https://www.eurochicago.com/2013/03/kazusat-vtora-dzhamiya-v-gr-gotse-deltchev/

Композитор и изпълнение: Иван Дракалиев
18.01.2013 Амстердам/Холандия

Защо, когато съм сам
и когато нещо ме мъчи,
знаейки, че ти си там,
че щастието не може да сполучи.
Пускайки любима твоя песен, ...

Живеете спокойно
в перфектните си къщи,
с перфектните съседи
и перфектната си същност.
Подреждате си всичко. ...

Неусетно някак времето замислено е спряло...
Всеки образ покрай мен е оцветен във черно-бяло.
Светлината се прокрадва тичешком и неусетно,
а в мечтите си аз виждах всичко пъстроцветно.
Не живеех в настоящето, а в едно красиво Утре – ...

Цяла сутрин небето
грее в слънце и дъжд
и е свежо и светло,
а дъга - изведнъж
се извива в "Надежда", ...

Живяла някога малка принцеса,
с очи от искрящ кехлибар.
С грация сутрин косите си решела
и гушвала татко си стар.
По цял ден в двореца гласът ù се чувал, ...

Ти си...
Ти си слънцето в нощта,
ти си луната през деня.
Ти си мъничка звезда,
светеща със сиянието ...

Зимата - красавица небесна,
тази нощ в танци се заплесна
и забрави снежната кралица
да приспи с песен своите дечица.
А пък те - снежинки снежнобели, ...

Los tres compañeros
Yo tenía а tres compañeros muy buenos,
cigarrillos y pan compartía con ellos.
Un avión rapaz agarró al primero-
le tiró en America como si él fuese un cordero. ...

Знаеш ли, онези малко странните хора,
които на себе си най-много приличат,
онези, които не търсят опора, дори
нужна за тях да е, те я отричат.
Винаги гледат сами да се справят ...

Докосни душата ми с ласка.
Докосни я, както преди.
Когато още не знаех,
какво е от тях да боли.
Всеки път с нежност ...

Навярно ще е в някой друг живот,
когато друг животът ще е тук...
Сърцето ми ще спре да е юмрук
и моята любов ще върже плод...
Сега към себе си не търся брод. ...

Длъжни сме да опитаме,
каквото и да ни струва.
Даже тревожно–сърдито
разумът да се бунтува.
Против света да въстанем: ...

Ти, цвете бяло,
светлина от луната крало.
По твоето тяло истина
и сняг е валяло.
Ти, цвете жълто, ...

Изрекох само името на глас,
а „другото” прошепнах със сърцето.
Прегърна ни морето с чар и страст,
а слънцето се хилеше, проклето.
Рапан нахален снимаше безспир, ...

Сякаш някой подгони стрелките на времето
в заскрежения, белия мрак…
Тази нощ се държи много мъжки на стремето
и не чака отникъде знак,
за да пламне в мечти… ...

Тъгувам по обруления лист.
Харесвам аз небесните покои.
Немея през планинската ни вис
и губя дъх пред речните завои.
Докосват ме и птичите крила. ...

Как мислите, може ли човек да живее със съзнанието, че ще умре и да изпитва естетическо удоволствие и пълно удовлетворение от живота? Може ли? Според мен, не може, освен ако.. Ето сега именно това е отговорът на отговорите. Отговорът, който е един от най-съществените не само за нас, а и за бъдещите ...

Да виждаш в пепелника,
сред угарките цигарени,
очите му –
по тебе преди час горели.
И гънките да преброяваш ...

Седяхме умълчани пред чашките димящо кафе. Дончо се бе загледал в големия аквариум, осветен от зеленото, дискретно осветление. Той бе голям колкото човешки ръст, поставен в дъното на обширното помещение. Няколко червени рибки плуваха вяло в него сред кичури от изкуствени водорасли и малки купчини от ...

A ти знаеш ли, че душата ми има
ъгли?
И да скрия мислите си - не ми е никак
трудно!
Събирам една по една, вещи и думи, ...

Когато беше близо, поглед не откъсвах.
С очи исках да ти говоря, моята обич да разкрия.
Новак бях не знаех как да постъпя,
погледът ми не помогна.
Като бездомник, отстрани, седях и гледах ...

Луната пристъпва със сребърни сандали,
оставя капки звезди по небето.
Оглежда ликът си красив в морето.
И тихо пристава, за да научи тайните ни в небето.
Най-често поглежда в моя прозорец. ...