Една игра,
в която няма победител,
една игра,
в която всички губим.
В лъжовна схватка, ...

Представи си...
Тъмно е и тихо... някак страшно тихо...
Аз сядам на леглото ти – във края,
не искам да те будя... така си се усмихнал...
какво сънуваш в този миг, не зная... ...

А глухарчето очакване снишава се.
Отдава дан на лебеда надежда – бременен
със меланхолия. Лодкарят приближава го,
и после дълго в птицата вилнеят трепети.
Ей така... и аз надничах – неизправена – ...

Питаш ме „Защо?”. Питаш и искаш отговор. Чакаш, очите ти са широко ококорени, а устата настойчиво зейнала. Веждите ти са укорително вдигнати, бръчкаш си челото. Ръцете ти в юмруци свити са и провесил си глава над мен. И чакаш. Чакаш да чуеш. Нямаш представа. Дали? Дали не знаеш защо? Знаеш, а не иск ...

Винаги ми е било трудно да пиша за традицията. Може би защото не съм имала досег с нея. Може би защото съм човек на „новото време“ и ми е трудно да я усетя. Не мога да кажа. Спомням си моментите, когато семейството се е събирало по повод нещо в календара. Спомням си сестра ми и всеки поотделно, какв ...

Как чудни са и завладяват
Ботевите думи
днес, векове по-късно,
как ни изпълват с непозната мощ,
как ни даряват с упование и болка, ...

Нощта е пълна с изненади...
Нощта – спарена като в рог.
Ако от злото се опазим,
ще устоим ли на порок?
Ако и с него се разминем, ...

Излишно
Кръгът огражда центъра на всеки свят.
Защо тогава на поточе ми приличат
въздишките, сълзите, и (понякога) смехът
на равновесията, криещи ме от злините? ...

Вечерна мелодия...
(триптих)
1.
Притихна Слънцето оттатък
зад странно синият баир- ...

(Синът на Ана Каренина пише на майка си.)
Здравей, мамо,
Пиша ти, просто защото съм сам.
А ти ме разбираш, защото си също сама.
Тук капят листа, но защо този грохот голям?... ...

Очаквам да ми се обади Ан. Това ще се случи непременно, защото Ан се появява след четвъртата чаша и сяда отсреща. Поради което имам нужда от безветрие и имам нужда от четвърта чаша. Това е една умерена доза, когато тишината придобива вид на паяк и сънищата стават виолетови. Понякога си приказвам с д ...

Едно видение, изпълнено с въпроси
и отговори, раждащи въпроси.
С верижки от причини и от следствия
завързана е топката, изложена
на атмосферното налягане ...

Влюбих се в две очи
по-красиви от звезди.
Сини като небето
и със сълзи солени като морето.
Очи като бисери ...

Прехвърлена си във емоциите ми -
от вятъра, на рая си, oтхвърлена
и любовта е хвърлила залозите си -
като със теб сме наполовина свързани...
Но наклал огън - стиховете да гори, ...

Понякога очите ти са сини
със синьото на всички небеса,
потъвам в тях и сякаш пак се връщам,
където изначално съм била.
А там е тихо и безкрайно синьо, ...

Валят лъчи.
Алени облаци, съшити с мечти,
там издъхват.
Нощта на червения мрак е,
нощта на червения мрак. ...

Когато часовникът спре да тиктака,
когато дърветата спрат да растат,
когато рибите спрат да се мятат
на сушата, без да умрат.
Когато слънцето изгрее от запад, ...

Ти беше миг за мен,
от който имах нужда.
Един забързан ручей чист
и капчица роса в тревата.
Ти беше дъх на пролетта ...

Най-доброто
лекарство
за хората,
които
разчитат ...

Че аз съм лято - топло и щастливо,
прииждаща от слънцето, се връщам
и после в най-дълбокото се впивам,
и пак изригвам - влюбена по същност.
Че аз съм лято - смело се избирам ...

Ще усетиш, че ме няма,
ще усетиш, че нещо ти липсва,
ще усещаш бавно допиращи се
лепкави устни, това са
нейните, на нея, на ...

Ако не беше ти,
не бих отворила очи,
не бих видяла аз Съдбата
и кончината на тъгата.
Ооо, Мила! ...

Ти си!
По-прекрасна си от розите.
Криеш своите бодли.
Търся между тях кралицата.
Ти си, ти си. Остани! ...

Ах! Защо ти събарям вселената?
Стъпквам твоята мъжка власт?
Ти решаваш дали да си с мене.
Всичко друго решавам аз.
М. Петкова ...

Всяко чудо бùло три минути.
Мойто, трае вече три недели.
Слънцето зад ъгъл се притули.
Облаци над мен са се засмели.
Влюбих се, че чак се и загубих ...

ЖИВОТ
Приседнал странник в дрипи
съзрях във падналия мрак,
в ръка със смачкана цигара
в краката с полупълен сак. ...

Продадох си душата на парче.
Не исках вече да живея с нея.
Дотегна ми да слушам как реве.
Как да се оплаква с хленчене умее.
Реших да си купя сърце, поумняло, ...

Във всеки от нас примижава от ужас
и търси закрила, Бог знае къде,
така уязвимо във своята лудост
едно непораснало, чисто дете…
Тъй просто и тъжно се гонят копнежи – ...

Май цял живот останах си дете...
Защо и днес не искам да порасна?
И помня как в квартала ни дойде -
момиченце със пандели прекрасни.
Играехме на дама, на въже, ...

Залива ме сланата бяла
по пътя начертан за мен.
Звезда - в небето засияла,
ме чака вече всеки ден.
Багажа си отдавна стягам ...

Беше хубаво, ДА! Не крия! Но свърши, разбери!
Моля те, не ме търси!
Тръпката загуби се отдавна...
А за теб беше просто една прищявка!
Разбери! В сърцето не си ти! ...

Когато няма те... съм тъжен!
Преставям си те пак и пак, и пак...
мечтая си, убийствено се трудя,
но друг да бъда няма как.
Аз ставам друг, когато си до мене, ...

И тогава Тя седна. Да - на леглото, до него.
И го погледна в очите - разбра любовта му...
Толкова време ѝ бе нужно... Едва не го изгуби - защото не вярваше в думи...
А той - изрекъл бе всичко...
Тя знаеше, че той я обича, знаеше... и тогава ЗАЩО?!?... ...

С Местан е Сидеров ефенди.
Туй са "патриоти" фалшименти.
Тъй Воленчо паша
на ДПС стана маша.
За народа кутсузлук - ...