Снощи моя приятелка във ФБ написа:
„Лека нощ, неспокоен свят!“
…
А как ми се иска да бъде орисан
красивият, земен наш необят ...

Копнея за обич както огън обича.
Бурна и страстна, изгаряща тяло.
От нея сълза по лицето се стича.
При нея и двамата сякаш са цяло.
Все още не зная къде се намира. ...

Събудих се на петдесе(т)…
налива щедро Господ време
и сметката ще донесе.
Какво очаква се от мене?
Дали се чувствам помъдрял? ...

Ти яви се - невинна и моя.
Нежен полъх остави в съня.
И Съдбата - картина на Гоя,
в сърцето /моето/,сърце издълба.
/сърце във сърце ни събра/ ...

СНОП СЪЧКИ ЗА КЛАДА
Веднъж ме срещнаха житата,
оплискани от топла кръв.
В стремежа си да бъдеш пръв
навярно си ранил зората. ...

Загубил чувството за светлина,
живея с надеждата за среща,
с която мрака да сменя
и преброя стъпките си грешни.
Колко пъти в дните си греших? ...

1.
Ясмин обичаше да бъде край морето и винаги когато имаше възможност да стигне до него, отиваше – за ден, два или седмица. Сега вървеше отново по брега му, просто така, без да бърза, следвайки ивицата след последното оттегляне на водата, оставила на вятъра да разпилява косите ѝ, черни като усещания ...

П.П.П. Всяко случайно съвпадение не е съвсем случайно. Случва се...
Е, не чак Шекспировски, ама…
Терзания…
Терзанията на дребна търговка за бизнеса от сергията. В случая – начело на остаряващото и изчезващо племе.
Въпреки осигуреното сенчесто място на чаршията, въпреки очакваните дивиденти от риболо ...

А по небето пилигрими
на поклонение вървят.
Звездите – станали незрими,
не осветяват пътя свят.
И този изгрев руменѝ, ...

Няма ден, в който да ме забравиш,
и да не ми напомняш, че съм ти длъжен...
Душата даже да ми извадиш,
не ще узнаеш дали съм тъжен...
Аз теглото си сам го тегля. ...

Понякога греша и е нормално.
Понякога съм даже нетърпим.
Понякога изказвам се банално.
Понякога съм истински раним.
Понякога дори и не разбирам. ...

ПЕЧАЛНИЯТ МЪДРЕЦ НА ВЕКОВЕТЕ
... понеже много бързо го живях, към своя край животът ми се носи,
Еклесиаст ми стри на пух и прах ченгелите на простите въпроси –
щом всеки жив човечец ми е брат, защо добрите дни тъй не дойдоха,
защо и аз бръмчах на този свят? – пчелица в гмежната му суматоха, ...

Кога е дошло утрото, слънцето понапичаше даже и през щорите, дали бяхме залепнали за чаршафите
- Колко ли е часът Петро - промълви замечтано Натали
- Не знам, може и обяд.
- Не помня от кога не съм спала така непробудно и без да сънувам кошмари - все така замечтано говореше тя - Сякаш бях омагьосана ...

Ежедневки 8
1. Маскирах се, като задник... и открих себе си...
2. За пореден път пих Виенско кафе... в Ботевград...
3. Поръчах си сърце на скара... сервираха ми моето...
4. Не исках проблеми... затова ги създадох... ...

Бързо се върнах, май ви е скучно без мене,
пък живеете в това свръх, свръх лудо време?!
Недоволствате а, а имате всички мечта за палат,
Вагизал, Дегазин, всичко наред е отпред и отзад!
Ергенът оказа се свестен, предлагат му моми плесен, ...

семейство - свѝше
дар вълшебен и товар -
с любов захлѐбен

" За дявола изпей ми нещо! "
владетелят ми заповяда.
О, той на този пир най- вещо
в компанията Ви с наслада
със сто гърла до небесата ...

Твърде още млад съм да разбирам
всичките неписани човешки правила.
Болезнено млад съм, все още събирам
мебели за своята необзаведена душа.
Неприлично млад съм, чувам, още. ...

На вятъра обречени мечтите си даряваме
и вярваме, че вечно с тях ще оживяваме.
А вироглав, бездомен и безумно палав
животът безпощаден ни помита като хала
и като пилци ден след ден ни разпилява... ...

В началото непрекъснато си задавах въпроса: Защо точно аз? Защо точно на мен се случи? Защо не избраха някой друг за гадния си експеримент? Научно подплатеното обяснение не ме устройваше защото то аргументираше необходимостта от мярката, но не даваше отговор на въпроса защо точно аз?
Странно и ужасн ...

КОШМАРИ. ПОРЕДНАТА ПЕСЕН В СТИЛ HORRORCORE РАП НА ОРИГИНАЛНАТА ГРУПА ДРУГИТЕ.
Музика текст и аранжимент – Другите. Тон режисьор – Васил
Николов - Теслата. Продуцент – Другите.
Записана в студио Дилема&Субдибула. 1994.
Текст: ...

ЕДИН РАМБО В СОФИЯ
Понеже съм отвсякъде бат Рамбо! –
мъжественост и чар, пък и финес,
във София – със бързия през Ямбол,
домъкнах се при тебе, Владe, днес. ...

ПРЕКРАСНИЯТ УЖАС
... когато в твоите писма
заровя тежките си пръсти,
и вятър – тръни на валма –
из мене спомените дръсти, ...

От долната земя си нося стих,
един такъв ръбат и непокорен,
сама изтръгнах жилавия корен,
а уж веднъж за век го посадих.
Отровна почва, там не е за мен... ...

На остров в Северно море
където нищо не расте,
битува викингски народ
суров, но приказен живот.
Тун няма кучета, коне ...

Той, този човек не гледал на себе си много насериозно, и не се имал за голямата работа. На младини, или още като дете научил най-важното в живота правило, да го наречем с тази сложна дума - животоспасяващо. В следващите изречения, ако котка не мине път на разказвача, ще стане ясно кое е това правило ...

Понеже аз не бях заклет ерген,
а гледах вечер всеки ден “Ергена”,
у нас поканих мацки онзи ден,
с презумпция… така да се оженя.
Извиках три съседки аз у нас: ...

ПЕСЕН ЗА СОЛЕНАТА СВОБОДА
Не вятър – биволи мучат.
Небетата над мене скърцат.
Вълната гъне бичи врат,
захапва камъка разкъртен. ...

Пешо обичаше да ходи в кръчмето на Тараляса. Хем му беше наблизо, хем евтинко, хем можеше да пие на воля. Щото, както казваше похвално, в други кръчмета от три ракии човек се напиваше, а при Тараляса и десет да изпиеш – все тая. Добавената водица глава не върти. Пък и не е номерът да се насвяткаш от ...

Разсъмване ...Сюрия птичи трели
формират превъзходна ранна меса !!!
Достигат свойте начертани цели,
а ти - безпомощно се питаш:"Кой си?","Де си?"
Не скъсал още с приказния сън, ...

Със коли и униформи,
тичаме насам, натам,
нови причудливи форми,
на съвременния срам.
За пари и за предмети, ...

Навън е приказно красиво,
навън са пролетни цветя!
Душата иска мълчаливо
целувката на любовта.
Във утрините нежно сини ...

Понякога ти срещаш две очи
и огънят във тебе се разгаря.
Минава време – мигове едни,
разбираш – тя илюзия голяма.
Нареждаш пъзели един до друг, ...

Живея на средата на живота -
началото е черно-бяла снимка,
а краят е последната ми кота.
Живея като негова любимка.
С усмивка всяка сутрин го прегръщам, ...