Манипулират ни и ни наблюдават ежедневно и ежечасно.Може би най- голямата манипулация е здравната система. Всички знаем ,че това е бизнес с цел контрол. От една страна ни разболяват , а от друга ни дават лека срещу много пари, за да са супер богати. Така,че аз за себе си предпочитам да седя далеч от ...

Пепел и прах
Амбър и абанос
Спонтанен смях
Пешаходец бос
Кафе с мляко ...

Борис бавно отмести поглед от монитора, разкърши схванатия си врат, и уморено се облегна назад в удобния стол. Погледна стария швейцарски часовник, който висеше на стената отсреща, и отново погледна в монитора. Беше 22 часа и всички служители отдавна си бяха тръгнали, но той трябваше да довърши фина ...

Времето лениво придремва за кратко,
в скута на старците под оголѐлия орех.
Кротки, благодуми, дошли да си вземат
топлина от тихия октомврийски следобед.
Седят, хортуват си за лошото време, ...

Парѝте са склонни към изпаряване.
Всеки е пречка за другите.
Точност е по-важна от бързина.

На терасата – кучешки студ.
Вън е тъмно. Към пет е и нещо.
Само вятър – достатачно луд
с мен споделя кафето горещо.
Из под вежди ме гледа пингвин. ...

ЗАВИНАГИ В МЕН
Отдавна напуснах селцето си мило,
тогава бях млад и до корен зелен.
На него се сърдех, че беше ме скрило,
че здраво държеше живота ми в плен. ...

МЪЖЪТ КАТО MODUS VIVENDI
Аз може да изглеждам неглиже –
да имам в гардероба си две ризи,
но – като мъж сред другите мъже,
простете ми проклетите капризи? ...

ЗАВИНАГИ ТВОЙ
Дори да съм клонче от бука,
който в Балкана расте.
Дори да съм капка солена
от твоето синьо море. ...

СЪНУВАХ МАМА ТАЗИ НОЩ
Няма славеи в тази гора,
накъдето си тръгнала, мамо.
Листопада настръхнал раздрах,
ала пустош обгърна ме само. ...

Дочувам фраза на творец,
пиано нежно зазвучава.
Пороят вече е дъждец
и истинното засиява.
Утихват злите ветрове, ...

Топла – дланта ми.
До мене – лицето ти
спи.
Ти потърпи…
Няма събуждане? ...

Сърцето ме обича да те гледа
и после в погледа ти да цъфти,
мигът е пръв и сякаш е последен,
а после в новия изгряваш ти.
И после миг след миг как продължаваш ...

Уморих се от стягащи пръстени,
примки въжени. Дишам едва.
С тиха обич и нежност покръстени
думи имам. И само това.
Уморих се в блатистите пристани ...

Нямах, нямам и едва ли ще имам...
Но мечтал съм и още мечтая,
човешкото в мен да запазя.
Сиромах съм, о , Боже, самотен.
Птиците крила имат... ...

Народът ни не иска да чете
написаните книги от писатели.
В очите му навярно сме желе
и някакви умиращи мечтатели.
Издаваме ги с адския си труд. ...

Гледам и се чудя,
Защо в мен нищо
Те не будят.
Нежно и спокойно
Да лежат, ...

МОЕТО ЦИГАНСКО ЛЯТО
Циганското лято слиза от баира.
В жабешкото блато щъркелът се взира.
Залезът на хълма просна жълта дрипа.
И луна – безмълвна, в облака захлипа. ...

На същата пейка.
Говоря си с теб наум.
Реално ли беше или сън?
Бясна, инатлива, готова на бой.
И въпреки всичко обичаща те. ...

Този палав вятър есенен
цял ден с мене си играе.
Пей ми свойта песен весела,
за протестът ми нехае:
Иска двама да танцуваме ...

Навън е есенно безвремие..
Притихнала и натежала е душата -
преминала през поривите летни,
прегръщала се с жарко лято,
сега мечтае за спокойствие ...

Море от златни класове,
червено грозде и небе,
разстила се септември над света
и стават малки чудеса.
Дете със раничка в ръчичка, ...

Така завършва всичко.
С една ръждясала врата,
с една тревясала пътечка.
С един пропукан сив комин,
с отлитнал нейде синкав дим. ...

От древни времена
знаем истина една.
Властта е за малцина.
А народа ??
Да си влачи хомота ...

Откакто падна първата слана
и залезът над хълма се подпали,
денят залости пътната врата.
И вятърът клепалото удари.
Земята се покри със тишина. ...

Онзи - с куче,
тази - с куче,
всички - скучни.

Един живот не стига
След другия кажи какво ще бъде?
Поредният за вечер или две!
А после? После той ще си отиде!
И ти сама с въпроса: накъде? ...

Не знам, доколко вярна е мълвата,
че много извънземни има тук,
но вчера - както бродех из гората
и пълнех два чувала със боклук,
видях една… прекрасна непозната; ...

ДЪЛБОКО В ПАМЕТТА МИ Е ЖЕНА
Когато още беше тъмнина,
и носеше се Дух върху водата,
видя ме тя – Вселенската Жена,
и ме позна със ласка непозната, ...

Заю хвана се на бас,
че със Лиса щом се сбори,
битка почнат ли, тогаз
без проблем ще я пребори.
– Лиса знае хитрини, ...

Без теб животът е различен:
безрадостен, без смях и весел звън.
И само слънцето наднича
и всичко е като на сън.
Ще чезна в спомените мили, ...

И се любовта
тъй влюби в синевата,
че ѝ изшептя:
„О, синева, не мога
да не те осиновя!...“ ...

Знам, че всичко бе една лъжа.
Мъничка прашинка във безкрая!
Няколко целувки. Тишина.
После? После просто беше краят!
Ти си тръгна. А след тебе аз. ...