I Глава
Светът е творение на двама братя – Мороз и Луминос. Макар във вените им да течела една кръв, неспирна била враждата им. Омраза изпълвала сърцата им, завладявала душите им и сковавала в лед дори и най-красивите чувства в мига, в който се погледнели. Единствена по-малката им сестра Джорджиана ...

От обич или от омраза
от щастие или от тъга
родила се е тя
чиста и невинна
явява се и в миг изчезва ...

Чаша вино, две очи,
усмивка нежна в тишината,
луната приказка шепти,
във страст се къпе аромата.
Тя пак е тук - пред теб стои ...

Въпрос
и след него пак...
въпрос и още един.
Не спираш
да питаш очите ми, ...

С друг била си - знаех,
че един ще бъда аз за теб,
ала вече не мечтая твойта красота,
не желая твоята душа.
Дните бързо отминават, ...

Днес навършваше тридесет и пет години. Не искаше да мисли за това, макар че децата от сутринта я запрегръщаха с усмихнатото „Честито, мамо! Много те обичаме!”. Не искаше да брои годините си, искаше да ги забрави... Мъжът ù бе в командировка, както винаги в края на седмицата. Разработваше пазари, мак ...

Рупите - късче райска земя...
Аз тръгвам на път със семейството си, за да се докосна до магията на популярната в България местност - Рупите. Преди да видя тях обаче, виждам и други красиви места. Сърцето ми се настройва за приятни преживявания.
Първата спирка от пътешествието ми е местността Моравск ...

МОРСКО МЕЧТАНИЕ
Обичам да гледам със нежност морето,
с прелитащи чайки – безгрижни летци,
когато във трепет копнее небето
за своите звездни, потайни дворци. ...

Понякога си мисля,
че съм техният отговор
с кого трябва да са,
a не дали с мен.
Понякога тайно надничам ...

Някъде изгуби се онуй дете -
наивно и радостно което бе...
Някъде по пътя то умря -
превърна се, то, в зряла жена....
Жена, изгубила вяра в любовта, ...

Дойде една привечер…
В един горещ летен ден.
От улицата, отдолу, зад дувара, някой извика:
- Тук ли сте? Излезте! Имате гостенин!
И аз, най-малкият, притичах… ...

Обичам ли, всъщност не зная...
не искам безсънна да питам,
къде и защо идва края
на чувството. Как то отлита
далече, на друга планета. ...

Имаше тя във сърцето си огън,
и страст и любов я изпълваха,
дайте ù на нея да се труди, да страда,
родена да се бори, различна от всички.
Ти вървеше напред със усмивка, ...

Обгръщащата миризма на тор,
петелът, кукуригащ сред полето.
Покрит със слама старият обор
и рееща гугутка във небето.
Усърдното жужене на пчелите, ...

Вече цяла година отглеждам поезия в скута си.
Сутрин мия ù зъбите, сменямам памперси, правя тоалет...
И порасна Поезия някак си, толкова хубава,
че превърна дори и дома ни в поет.
Тази малка госпожица може ли всичко да знае?! ...

Болка от любов
На призрачни прашинки се разпръсква
любов, стопена във нощта,
сълзите ми умират и възкръсват -
в гърдите ми пулсира тишина... ...

ВЕТРОГОН
“А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш”
Н. Й. ВАПЦАРОВ,
“Ще бъда стар, ще бъда много стар” ...

Пролетна роса
Сутрин рано през деня,
щом звездите пак се скрият,
падаш тихо на земята
и покриваш ти полята. ...

Ще дойдеш ли
(Ела при мен)
Ще дойдеш ли довечера в съня ми,
когато даже улиците спят?
Досущ като преплетени бръшляни ...

В теб прониквам...
и дълго телата допрени са,
нагнетени от страст,
от най-дива емоция!
Голи, драскащи котки, ...

И след това
- 1 -
За да пресека булеварда с жълтите павета, трябва да съм максимално концентриран. Не е достатъчно светофарът да свети в зелено. Затова се шмугвам пъргаво и ловко лавирам сред навалицата и колоната с автомобили. Хората намусено мърморят или ругаят гласно, колите надуват клаксоните и ...

Събуждам се рано от сноп светлина
нахлула в прозорец отворен
и селото – пусто и тихо в нощта,
със мене сърдечно говори.
Ах, спомени, спомени – бели стада ...

Rihanna - Where Have You Been
I've been everywhere, man
Looking for someone
Someone who can please me
Love me all night ...

Все с този артистичен, пъргав жест
припалваш не цигара, а фитил
и ме придърпваш сякаш със въже,
а краят му, току-виж, се скъсил.
Да се изгубя лесно бих могъл ...

ОПИАТ
Пак сънят ми ме измъчва,
изпълнен с твоя образ нежен,
и душата моя става като кръчма,
в която пак сипвам си отрова, изпълнен със копнежи. ...

Да те пресъздам във песен,
кратка, пееща за любовта.
Да те сравня със тъжна есен,
посипана с пътеки от листа.
Да те пресъздам като звезда, ...

очакваш ли
от огледалото
да ти разкаже
лъжите бели
утре сутринта ...

Миг покой
Алексей седеше на скамейка в чакалнята на гарата и разсеяно се оглеждаше. За броени минути беше изпуснал предишния влак и сега голямо чакане му се падаше- сам си беше виновен. Винаги тръгваше в последната секунда.
Пи кафе в барчето на гарата, чете вестник, но вече нищо не му се правеше. Бе ...

Усмивката ти нежно ме обърка.
Хлътнах яко в твоята тръпчинка.
Преплетох аз ръцете си във твоите
и вкусих шоколодовите устни.
Бях във теб и ти във мене беше, ...

Знаеш ли какво е да те няма?
Болката от утрешния ден.
Знаеш ли за дупката голяма,
вместо сърце която бие в мен?
Знаш ли какво е да ми липсваш? ...

Вълните удрят бряг самотен,
разбиват се на пяна и умират
и само вятърът сиротен
далечни спомени намира.
Разказват те за друго време, ...

Има ли по-тъжно момиче от това, което седи безмълвно, ухаещо на шоколад, ванилия и неговите телесни течности?
Има ли по-жалък мъж от тоя, който убива любовта, защото не е свикнал да я има?
Но любовта умира. Страстта остава, можеш ли да издържиш кръговрата на чувствата си? Можеш ли да кажеш "не"?
Ще ...

Светло сияние
Цялата съм едно светло сияние,
отразено в годините мои забързани.
С всички тревоги, радости и пориви,
горещи с моето дихание. ...

За внуците ми
В Драгойново сме много души:
жена ми, аз и четири деца.
Тук само детски глъч се слуша
и пълни с радост нашите сърца. ...

Озоново. Мирише на жарава,
на сламена постеля и стърнище.
В пшеницата осили тежко дишат
и морните си лъкове снижават.
Небето – по-високо от преди е, ...

Жужат роднините – пчели!
Мед по реверите им капе.
Воалът булчин шумоли,
кумът във пода удря капа.
Гърми в ушите Менделсон. ...