Когато видиш истинската страна на човек,
какъв е всъщност той, въпреки всичко,
което ти (или някой друг) мислиш за него,
виждаш лицето му, реално виждаш лицето на този човек.
Осъзнаваш колко си се заблуждавал, ...

Тези струни, тлеещи в душата,
като че ли тъжни са сега.
Нежност ли ни даде самотата,
или просто миг от вечността.
Защо, когато се обичаме със теб, ...

Живот
За мен и моя детски свят,
обсипан от сияние и вяра.
С мечтите голи се облякох.
И тръгнах щастие да диря. ...

Днес не говорихме, не се и погледнахме. Той има много работа, аз имам много работа. Видяхме се чак в осем. Аз влязох да си взема душ в моята баня, той влезе да си вземе душ в своята баня. Апартаментът му беше голям. Понякога оставах там, дори започнах да си зачислявам и една баня. Апартаментът му е ...

Плисна пролетен дъжд и отмина.
Всичко прашно навънка изми...
Слънце весело ни намига,
гъделичка ни с топли лъчи.
Въздух – пълен с прохлада и свежест. ...

кръгъл живот
като локва вселена балон
като нула
не са ти нужни
чадър скафандър и конец ...

Люляков залез
Бакърените облаци суетно
изпратиха слънцето
до хоризонта, в злато очертан,
сбогуваха се безответно... ...

Синият ти поглед ме препъна
и ожулих своята душа.
Празното пространство се прегъна.
Исках тишината да строша́.
Тя със тебе цяла беше пълна ...

Обичам те, а ти не ме обичаш!
Не знам защо и за какво,
но забрави да изричаш
нежни думи в нашето легло.
Протягам се да те прегърна - ...

БРЕГЪТ
Още плава на моето време черупката гнила,
но макар и да духат в платната ù вихри солени,
все по-често не стигат за пътя кураж, а и сила,
все по-често в душата е щил или мъртво вълнение. ...

Любовта беше непринудена, беше лудост,
скубеща чорлавите си коси в ъгъла на стаята.
Като преляла чаша кафе и оставила не капки,
а тъмни кръгове върху мръсно белите листи,
сега празни, а преди недостатъчни да ни съберат. ...

Дъждът навън вали,
по керемидите той ромоли,
а аз съм тук сама
със тъжни мисли в моята глава.
Ето, потичат отново сълзи ...

Не те четат, но няма да ти липсват –
единствен си... префинен сноб и бард,
уж любил и Венера, и Калипсо,
изящно мек, а пък в главата – хард!
Носленцето си вирваш горделиво – ...

Монополист
Зададох на Живота
жизнени въпроси:
Защо и той живурка
с далавери? ...

Страх ме е
На Бога се моля, дано не си лъжа!
Свикнах със тебе и на теб държа.
Какво ще стане, ако тръгнеш ти?
Повярвай, много ще боли. ...

Защо така тъжна
стана съдбата ми,
да можеше вятър да завее,
за да скрие сълэите с косата ми.
Сега от мъка ...

Безброй врати със заразени хора. Хора в инвалидни колички. Бременни жени с контракции. Кашляне. Държащи се за ръце семейства, приятели, роднини. Плачейки. Онзи специфичен мирис, който болниците притежават. Бели стени. Не виждам, не чувам, не усещам нищо от това. Но то е там. Знам, че е там.
Тихо е. ...

Фестивал - пресечна точка на енергии и креативност
11-15 АПРИЛ - 2012
Анталия - Турция
Пристигаме в Анталия (градът на портокалите) на 11 април рано сутринта. Разглеждаме с удивление улицата до морето. Симетрия и целесъобразност! Да, още древните гърци определят красивото като хармонична цялост - т. ...

Една-единствена си в сянката
на изморените от търсене очи.
Едва откъсната от влагата
на скорошно пресъхнали сълзи.
И отпечатъка ти още се усеща ...

Музика и изпълнение: Иван Е. Дракалиев
26.04.2012
Амстердам
(етно-релакс саунд)

"Сърцето всеки жребий заслужава.
Но не забрава, но не забрава..."
"Сега ме забрави!"
И как да го направя?
Сърцето ми захвърли ...

Път направих на мравки – цели колонии.
Проповядвах любов, без да знам, че е жива.
Ешафоди украсявах аз със цветни балони –
щом е смърт, нека и тя бъде красива.
Не веднъж изиграх „болен здрав носи”. ...

Кехлибарено зрънце
Залезът над старите борове натежава.
В червено, жълто и оранжево небето оцветява.
Вечерта с деня се прощава,
и това от векове, за щастие, не прекратява. ...

В един нощен бар си пиех уиски...
При мене дойде красива жена...
Със странна тъга и с поглед замислен
за своя живот разказа ми тя:
"Аз някога бях добра ученичка... ...

В тази координатна мрежа
няма разлика между
недосънувано и неизследвано.
Обречени сме да потънем.
Разстояния да пропътувме. ...

РАЗМИСЛИ В ПАРКА
Искам да съм зелена като този парк -
не зелена по опит, а с спокоен нрав.
С кислород се сутрин от него зареждам
и с ведър поглед после света поглеждам. ...

От Човешки индивид
номер 44083
адрес: Планета Земя
До следващия по длъжност
за изпълнение на мисията. ...

ВЪЛШЕБНИК
Сънят напира в моите зеници,
отправени в бездънното небе,
покрито от огньове и искрици.
Тоз палавник на нощната кралица ...

Много битки минах
в своя миг,
"живот" от хората
наречен.
Във всички тях ...

За това, че ми подаваш ръка в тъмнината,
за това, че ми показваш брода през реката.
За гова, че ми помагаш насън да се усмихвам
и трепереща от яд по-бързо да притихвам.
За всички тези простички неща ...

2010-ta

Самотата
Ето я самотата - осланям се на веслата ù,
движа се на крилата ù,
когато си самотен,
ти изпитваш себе си - ...

Монолог отново
Главата ми била е винаги корава.
Пред никого не свеждана в поклон…
По чудо е останала до днеска здрава,
не смачкана от някой важен слон… ...

Спасение
Ти пак ще се върнеш, аз зная.
Кошмарът реалност ще стане.
Заключена в тъмната стая,
ще стена с отворени рани. ...

Живот за живот
Колко му е
Да седнеш и да започнеш да мяукаш
Докато се разтреперят тротоарите
Защото бездомните само могат да те чуят сега ...

Търси си Лиса в гората
Търси си Лиса в гората
да си похапне нещо за душата.
Огледа се напред, назад,
но какво ли търси, не разбрах? ...

Имах да ти кажа нещо...
Имах, но така и не успях!
Твърде късно беше, нали?
Твърде късно беше за молитви...
Исках една утрин още с теб! ...

Сгушена в утрото на една нова любов,
аз трепна в очакване.
За един по-светъл ден.
За един по-истински свят.
Вървя по пътека, която нейде ме води. ...

Имало едно време едно корнишонче. Това корнишонче имало двама братя и три сестри. То самото било мъж. Корнишончето много обичало своето семейство. Неговите майка и бащи (тук уточняваме, че корнишончето разполагало със няколко бащи, поради причини, които ще изясним по-късно в нашата история) също отв ...

Тишината е моята музика...
( р е т р о )
Вълшебна музика от тихото извира
звучи като фантазия...
В една илюзия душата ми замира- ...