Тъй е понякога в живота
О, сблъсквал съм се във живота
с една човешка суета:
отжигления от хомота,
не го е еня за света. ...

Как е хубаво понякога
Как е хубаво понякога
да дишам люлякови пàри!
Да тичам, да събирам
нежни горски минзухари. ...

Когато те потърся
и ми кажат, че те няма,
чувствам, че сърце ми ще се пръсне,
обзето сякаш от някаква измама.
Когато с теб пожелая да си поговоря, ...

Колко сладко се прозяваш
и притваряш ти очи,
с мен дали се уморяваш,
уморена от мечти?
Хей, мечтите са безплатни - ...

Постепенно пламъкът изчезва,
избледнява споменът за мойто детство чисто,
а сега жестокостта на битието го замества
и във бяг сериозен мислите си аз избистрям.
И пак загледан съм във точка сива, ...

- Сигурна ли си, че искаш да останеш сама ?
- Да, това искам. - в момента, в който изрекох тези думи, осъзнах, че наистина искам да съм сама.
Понякога си мисля какво ли е истинското значение на думата "искреност", колкото и да боли тя и колкото и да променя живота ти, тя те прави истинска - такава, ...

Стенание нестихващо,
заглушена мъка,
сълзи неспиращи,
никой не чува.
Улица задънена, ...

Три минути имам да съм приказна,
после пак ще стана пепеляшена...
После? После пак ще съм унесена,
сякаш че от нещо съм уплашена...
Три минути... пропилях ги... Боже! ...

Пролет - чудно време в планината.
Греят ме златисти лъчи.
Пак докоснах се до светлината,
сияеща от твоите очи.
И в това прекрасно време ...

Виждаме единствено това, което пожелаем.
Слепи за другото, някак си нехаем…?
Чувстваме там, където някога е имало,
а не искаме да си признаем, че всъщност „някога“ е минало…
Затваряме очите си за всичко околно, ...

С това не може да се свикне -
да попадам на мъже, които
събуждат майчините ми инстинкти
и не оставят нищо скрито.
Не са виновни, вероятно... ...

Аз зная, че е лудост... всичко
Аз зная, че нямам правото да искам,
да копнея, да сънувам... теб.
Аз зная, но не искам да повярвам,
че мигът отмина, преди дори да е дошъл. ...

Заобиколена съм от топлина. Цветна топлина.
И топъл цветен аромат. Обвита съм около него.
Усещам го. Онзи майски аромат.
На люляк. На момина сълза. На божур.
Онова бяло. Онова лилаво. И зеленото. ...

Стоящ сам сред полето,
със поглед, вперен в далечината.
В джоба си имам билет,
със който ще летя до Луната.
Знам, утре чака ме път. ...

Цветята цъфтят и ухае на пролет,
а в мен май че се чувства развиват,
мислите ми витаят като птица във полет,
а устните ми искат теб да изпият!
Дали се влюбвам или така ми се струва, ...

Сама. Пак сама. Все сама. Не така си беше представяла живота Сима. Не, че бе имала големи мечти и надежди, не. Но беше отраснала в добро и кротко семейство, където майка ù и баща ù вършеха всичко заедно, никой не предприемаше нищо, без да се посъветва с другия. Дори за елементарни неща, като това, к ...

ОБУЩАРЯТ
Стоя на сянка в кварталната градинка. Посрещам с поглед всяка жена, която премине край мен. Вече съм на деветдесет и пет. Но меракът ме държи жив.
От малък съм си такъв. На тринайсет години в училище сложих жива жаба в потурите на едно циганско момиче. То се разписка, но най-важното, смъкна ...

Аз плаках Бог да ми прости,
как виждах, че това си ти!
Четях, потъвах в твоите крака.
Достоен ли съм да те понеса?
Уви, дори в душата романтик, ...

Софийска сага 9
Глава шеста-втора част
Нощта се беше надвесила над полуразрушената Столица на Царство България. Във въздуха се носеше остър мирис на пушeк, счупени керемиди и кръв. Видения бродеха из развалините на величествени, до преди няколко часа, сгради. Случайно надживели ужаса хора ровеха с г ...

Шуми море от сънища - кошмари!
Замина... тъй далече си от мен!
И тъпа, ненаситна болка пари
от мисълта, че с теб съм разделен!
Ще пропътуваш пътища тревожни – ...

Не проумявам защо си отиваш,
ще ми се да можех да те разбера,
но знам едно - ти пое по своя път,
и аз не трябва, и не искам да те спра.
Между нас приятелството вечно ще стои, ...

ГЛАВА И СЪРЦЕ
На К
Главата ми казва – поспри се!
Сърцето ми казва – препускай!
Главата ми казва – почивай! ...

На цар Киро - от затворническата килия,
писмо написал - клетия циганин, Илия:
-Царю честити, помогни ми!
Тук съм аз от три години,
а има да лежа и още една - ...

ЦИГАНИ
Съшита от отблясъци и мрак
като атлазена лилава риза,
над ниския крайречен върбалак
задушна юлска вечер тихо слиза ...

Не, не тъгувам. Само отронвам сълза,
която за миг ще блесне по мойто лице.
Не, не тъгувам. Просто разговарям сама,
с нежни думи, произлезли от мойто сърце.
Не, не тъгувам, а и просто не мога. ...

Лятото безмълвно коленичи
и притваря огнени клепачи.
То е нежно, влюбено момиче
и изгубило любимия си, плаче.
А светулки тихо се заплитат ...

Тези стъпки към Рая не водят -
към вселенското нищо отвеждат.
И ме гледат под смръщени вежди,
сякаш бос по вода ще проходя.
Единак, неограден със мрежи - ...

В невидимата мрежа на мечтите
заплетох чувства и сърце.
Духът ми бродеше усмихнат сред звездите,
по-лек от пухено перце.
Но времето за празници изтече, ...

Жарава
Защото нямам цвете във косите
и с хубост дивна аз не съм орисана ,
по мене тайничко не са въздишали ,
и стих за мене никой не е писал. ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
Закъса го бай Пешо тези дни!
Дали от изобилните салати,
дали защото климата смени,
(премести се на село), от водата, ...

Ново време
Свърши старото ни бреме,
днес дошло е ново време,
тъй повтарят тоз’ рефрен,
много пъти всеки ден. ...

Какво от туй, че виждам те в съня си?
Какво от туй, че там си вечно мой?
Аз искам да се будя от гласа ти,
в очите ти да виждам летен зной.
Сега във зимата ми дълга, сънна ...

АГОНИЯТА
(цикъл есеистични размисли)
Изборът
Изтича януари. Усеща го и това го вбесява. Зъл и студен е. Изцъклил е ледените си очи и презира. Мисли си, че всичко ще вледени, ще погуби и света ще се превърне в зима, в януари, който си отива. Не му приляга. Нито на белите коси, нито на бялата му душа. ...

Всеки ден - зрънце надежда за утре.
Кръгла пита, денят изтъркулен
в подноса на вечното време.
Луната на хълма, от дърветата спряна,
напразно се мъчи до изгрев да стигне . ...

Любов...
Прозорец без завеса,
врата без ключалка,
заприличала на гейша.
Плаче тайно.