Тя е циганка малка - в косите със цвете,
тя сред табор танцува и омайва мъжете,
тя е волната птица, полетяла в безкрая...
Тя на друг не прилича - в очите с омая.
Тя шала си пъстър полека развързва, ...

Трудно е да кажа „сбогом”
и на хората, които мразя дори...
Трудно е да гледам лошо
след толкова много раздeли!
Тежко е да лея сълзи ...

Раздавах се на много преди тебе,
а на теб аз всичко трябваше да дам...
Много преди теб разбиваха сърцето в мене,
а ти все чакаше ме, все ти беше сам...
Един ден взех, че се събудих, ...

Изглеждаше зле в мръсните дрехи, които неизменно му подаряваха след някое квартално погребение. Имаше слабо, занемарено лице, почти наполовина скрито от вечните причудливи шапки върху главата. Всичко у него показваше самота, самота и немотия, но лицето му не бе тъжно, нито носеше белези от страдание ...

Душата си остави недолюбена,
във мрака скри забулени мечти
и вятърът пося целувката изгубена,
окъпана от капчици сълзи.
Сърцето си остави недокоснато, ...

Животът ми е паяжина, паяк е смъртта:
от него няма мърдане, а после идва тя.
От неговата мрежа, та до нейната уста:
животът ми е паяжина, паяк е смъртта.
И свилените нишки водят право към целта: ...

Герберите депутати наследници нямат ли?
Да отнемат децата им - представяте ли си?
Защо се труди човек цял живот?
За да го третират като скот?!
Празен дом - пълен приют! ...

В прозореца наднича ден
и плисва утринна позлата.
Вали на сладки капки времето
и лепне с топъл вкус на лято.
Кипи зеленина, чертае ...

Отмъщение
Хей, Любов, замълчи. Аз сега ще говоря.
Твърде дълго лъжи бяха мойта опора.
Твърде дълго зад смях криех люта омраза.
И обичана бях, ала обич не пазя. ...

Пролет
С дъха на зелената пролет ще дойда,
на топлия вятър ще помахна с ръка.
На слънце ще седна, нека ме стопли,
ще се плисна с малко вода. ...

За най-малкия ми внук
Най-малкият не може да говори…
Не можем всичко да му разберем.
Но и той все с другите се бори
на неговата нива да орем. ...

Рушейки всичките основи, построени до сега,
попитах го какво не му достигна, за да ме обича,
дали дарила съм го със самота,
но той проблемите си не умее с истинските им имена да нарича.
Избягва разговорите си с мен ...

Празно поле!
Също като онова сърце!
Отритнатото!
Оставеното!
Забравеното, ...

Пингвинът Мадригал беше малък, но кротък делфин. Мадригал още от малък беше израснал в семейство на разбойници и политици. Това беше докарало у него чувства на вина и скромност. Майката на Мадригал, Калиопа Бушнакова, и неговият баща, Калейдоскоп Петров, били странно семейство. Те носели различни фа ...

Не я разбирам аз, не я...
Срещу ти мило се усмихва,
след миг заплаква. Ах, жена...
И удивлява, и стъписва.
И ако някой ми рече, ...

Ти ще ме чакаш, знам - ще мине време празно,
ще се изострят възприятия и стръвни рани.
Но купища въпроси ще измрат в зачатие,
щом бентове се срутят и изплуват дънни - тайните...

Това, което трябва да се случи,
това, което тъй силно желаеш -
няма как да се отклони
от битието на твоите мисли,
защото ти го сътворяваш, ...

Боята на живота
И нежна е нощта,
кръв капе от очите.
Мисли бясно се лутат,
кръв шурти от ушите. ...

Измечтах аз хиляди химери
за неизкачени върхове.
Какво исках, а какво намерих?
Станах тъжна птица без криле.
Изплаках аз хиляди химери. ...

Изборът
Всеки прави своя собствен избор,
всеки живее в своя собствен свят
и набучва сърцето си с мръсния прибор,
отдавна забравил се в животинския си глад. ...

Била съм безумно, безкрайно различна,
дори на моменти била съм обичана,
била съм и нужна, извисено успяла,
но никога сякаш не бях била цяла.
И бродех, претърсвах неуморно всемира, ...

Бягай, момиче, докогато можеш!
Не спирай!
Не се връщай повече тук.
Не се обръщай.
След теб е злото. ...

Не ме упреквай гневно, че не съм
човекът, в който някога се влюби.
Брезата се изправя подир гръм,
но дълго помни мълниите груби.
Да бе във друг се влюбила, поне ...

Падналите рицари се връщат
сред боя, преродени в коне.
Влизат в схватките намръщени,
без да падат те на колене.
Призрачен кораб броди в морето, ...