Tи си тук, вече не изпитвам страх.
След толкова нощи, в които плаках и плаках.
Сърцето ми сигурно ще продължи да тупти,
но не мога да забравя лицето ти...
Когато пак си тръгваш, обърни се, ...

Приятел
Имам си приятел нов,
с тебешир го нарисувах.
Очертах го със любов
вчера, докато лудувах. ...

Какво ли всъщност е животът?
Една несбъдната мечта,
във който всеки се надява
да срещне сродната душа.
Любов в омраза се превръща ...

Изпуснатият шанс
Как губим света
Може би нищо не се знае. Хората са странни същества. Бавно учат и съжаляват. Трудно преодоляват. Опитът идва изневиделица. Светът е труден. Мнения без граници, мисли разпуснати. Нека структурираме.
Да започнем от една приятна история. Проста, банална, но хубава в същ ...

(хумор)
Измина почти месец, откакто поставих заглавие и оттогава не съм прибавил нито ред, та се чудя какъв е проблемът. Проблемът е, че не ми е ясно как да представя тази история, защото нито е особено смешна, за да ù лепна етикета „хумор”, нито е сериозна, за да я прехвърля в друга категория, къде ...

(из цикъла "Вицове в рими")
В онези позабравени години,
когато бях все още недоучил
студент хуманитарна медицина,
на осми март веднъж така се случи, ...

ПОМНИШ ЛИ...
Помниш ли, бе тъй отдавна
времето на нашта младост,
влюбени как с тебе бяхме
и блестеше във очите радост. ...

Не мислиш ли, че всъщност е лъжа,
че уж на тридесет избистря се ума,
а ти за пръстите отново се хвана
и под хипноза от лъщящи дрънкала
в прокрустовото ложе се завря... ...

"Живот, като на лента" -
клиширано звучи.
До днес аз няма да забравя
картината в техните очи.
Картина на покой, ...

Заглъхна песента на пианото…
щом последният тон отлетя,
на парчета разпадна се тялото,
стопи се и мойта душа.
Изчезнах, превърната в нищо, ...

Обичам дъжда, що чука
по прозореца на моята Душа,
и чисти всяка клетка, емоция, тръпка отрицателна...
и зарежда ни с положителна тъга -
незнайно защо позабравени неща... ...

> „боли ме,
> боли ме...
> болиш ме,
>
> искам болкоуспокояващи...“ ...

Музика и изпълнение: Иван Е. Дракалиев
Амстердам
28.09.2012

Хей, познаваш ли ме още -
толкова много време измина,
но и до днес мисля за тебе нощем,
ще си мисля и след десет години!
Казват, първата любов не се забравя, ...

Толкова далече бях,
но не те преодолях,
остави ме да те върна,
с надеждата, че един ден ще мога да те прегърна.
Спомнях си за теб с насълзени очи, ...

Защо се заблуждавам, защо, защо, защо,
от мен щом нищо няма да остане.
И крехото ми счупено стъбло
ще стане пръст, цветя-гердани...
Изобщо няма смисъл да съм тук, ...

В Ъ П Р О С И И О Т Г О В О Р И
Чувствате ли се неловко в този свят на цинизъм и егоизъм? Задавате ли си въпроса какво търсите тук? Ако е така, значи вие сте първопроходците на Новата епоха. Всеки новатор се чувства самотен и не на място. Такива са били Леонардо да Винчи и Алберт Айнщайн – самотни д ...

Животът на ръба обвързва те с опасността
и свличаш се по склона стръмен, летиш към пропастта!
Спасението е назад далече, да се връщаш - късно вече
и усещаш как тялото ти под силата на бурята се свлече!
За прошка молиш, но няма кой да чуе твоя зов, ...

Когато кажеш ''Сбогом'',
изтръпва цялата душа!
Когато кажеш ''Сбогом'',
умира всичко в пустота!
Когато иcкаш да умреш ...

Суха ми е всяка моя дума.
Суха ми е моята сълза.
Суха си е есенната шума
в дъното на птичите гнезда.
Клоните в съдбата ми са сухи. ...

Тоз живот ми стана тесен -
все ми стиска, стиска, стиска.
Да побягна, луд и бесен,
в друг живот ми се прииска.
В друга кожа, с друго име ...

За малко отдих крак подвихме.
Преминали сме топлия Зенит!
На хубавото Минало се възхитихме,
но Хоризонтът ни остана скрит...
О, толкова е хубаво, когато, ...

Тя може всичко -
по Еньов ден - на ранина
от тичинков прашец и слънчеви петна
хляб къщен да замеси -
магия за любов. ...

До отворен прозорец-надежда
зъзне моята вяра в доброто.
Може слънце в кръвта да отглеждаш,
без да стоплиш дъха на живота.

Онази вечер и аз не знам защо си останах вкъщи. Едната ми приятелка ми предлагаше да отида с нея на рок-купон в един новооткрит клуб, другата имаше идея да изгледаме най-после един много рекламиран филм, а аз, докато се чудех как да организирам вечерта си, в крайна сметка установих, че никъде не ми ...

И пак е гроздобер…
Като зачатие
на нов живот във стари, тежки бъчви…
Една мечта възкръсва след разпятие,
една надежда сплита мойте пръсти ...

ЕСЕН В КАФЯВО И ЗЛАТИСТО
Като въздишки рижи падат листи,
в хербария на август изсушени...
Златисти са дърветата, златисти –
отново есен вън и есен в мене. ...

Да те гледам нямам сили,
ти си тъй далеч от мен.
Ще се върнеш ли отново, мили?
Ще се върнеш ли при мен?
Нима забрави любовта ни? ...

Очакването кара те да желаеш
още повече,
очакването кара те да мечтаеш
още по-силно,
очакването учи те ...

Като влюбени гълъби твоите длани
търсят пристан в косите ми...
Аз затъвам в смутено мълчание
и препускат годините в мислите ми.
А гласът ти ме гали като пролетен бриз ...

Две листа сме... аз и ти –
ти - от роза, аз – съм пак...
... дъжд във твоите очи,
пада есенният мрак ...
Тъмна нощ расте в житата, ...

Чертая върху пясъка черти
и се мъча да те нарисувам.
До мен във спомена си ти.
Заспивам, за да те сънувам.
Беше радост, в мъка се превърна. ...

Тя е съвършена. Толкова нереална. Вървиш към нея, протягаш ръка да докоснеш изяществото и... тя изчезва. Образът ù остава жив в съзнанието ти, а наоколо цари мъртва тишина. Гробна, демонична. Изведнъж стенания отекват. И тя отново се появява като мираж. Стои там, заровила нозете си в снега и плаче б ...

Летях високо над тълпата.
Сън бе, бях птица крилата.
Видях болка, страх и старост.
Но видях също и любов, и радост.
Някъде там зърнах лъч надежда. ...

В твоята Есен...
Преди да плъзнат дрипави мъгли
по пътищата есенни да просят:
„О скъпа моя, как не сме могли
по-рано да се срещнем?”- е въпроса... ...

Belinda Carlisle - Circle In The Sand
Sundown all around
Walking thru the summer's end
Waves crash baby, don't look back
I won't walk away again ...

„Делия” е сборник от 449 десетстишия, публикуван през 1544 год. от лионския поет Морис Сев (1501-1564). Това е първият сборник с френска любовна лирика, вдъхновен директно от сонетите на Петрарка. Предполага се, че вдъхновителка на стиховете е ученичката на Сев, Пернет дьо Гийе, починала на 25 годин ...