До коя глава от Книгата на мъртвите
сме стигнали?
Всяка следваща е копие на копието –
изгубен символ.
Доказателствата са без тежест във процеса... ...

ДА СЪТВОРИШ СЛЕДА
"Вземи парите, сине, и учи!"
Павел Матев
Прегръщам те с усмивка. Виж - небето
заплака от самотност вместо мен. ...

Как сладко спи тишината на прозореца
и само сенките Луната ги чертае,
прозява се морето, гемиите блуждаят в спомени,
навъсени в таляна мрежите роптаят.
Скалите сгушени отмятат своите кичури, ...

Забравили всичко,
отново забравяме и себе си,
преглътнали всичко,
пак преглътнахме
горчивата чаша... ...

Човекът на двадесет и първи век
Вървя си по улиците,
гледам всички хора забързани, унили,
сякаш отиват на погребение.
Къде изчезнаха някогашните весели усмивки, ...

Дали си тук, или те няма,
на всеки всъщност му е все тая...
Дали щастлив ще бъдеш ти,
или от болка ще гори сърцето ти -
на никой не му пука - разбери! ...

"Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан." Ремарк
Не зная кой от двама ни е луд.
И по-добре да бъда непростена.
Разцъфвам в полет. А до мен е студ.
К ...

"Все още съм извор и знам как се става река!"
* Кирил Аспарухов
Все още съм извор и знам как да стана река!
Да сричам умея по бълбукащи камъни в плиткото,
където мехурчета малки нанизвам с минути "сега" - ...

Момичето с цигулката живееше на пясъка
и пееше на дюните. На драките. На рибите.
На изгреви не вярваше. Но залезът е кратък
и може да го чуете, когато e невидим.
Събираше си съчки. Привéчер, по замръкване. ...

Лежа сърдито до леглото
и се чудя пак.
Дали ще зърне ми окото
усмивката ти поне за час.
Крещя безмълвно в тъмнината, ...

Лека нощ, прекрасна и вълшебна.
Луната пълна ни обсипва със любов.
Дарява ни енергия, така потребна
да се събудим свежи за деня ни нов.
Добро утро, пак изгрява любовта. ...

Панелка
Шест часът е, понеделник сутринта.
Будилника ми идва да размажа с чука.
Надигам неохотно сънена глава,
а тя тежи, боли, направо ще се спука. ...

Двете ми прекрасни щерки,
на мама куклите хубавелки,
все се карат двете,
все поделят нещо.
Едната е бунтарка ...

Сърце, като плод развален,
хвърли те той на боклука...
Няма и спомен за теб...
Даже и него профука...
Казва, че бил наранен... ...

Жаравата, изглежда, е угаснала...
И днес, уви, огнището е пусто!
А огънят? Навярно жив е някъде -
в огнище друго, в пламъчета-чувства...
Днес моето е пълно с обгорели ...

Студеният октомври така настъпи тази година, че още от първите му дни почувствах зимата. Дъждът чука с копнеж по голите стебла на дърветата, мокрейки градските павета и докосва всичко, искайки да нарисува ранната зимна картина с капките си.Улиците, отдали се на мрачното утро, карат мислите ми да се ...

На моя съученик
Ти обичаш като мене, Руси,
да мечтаеш или да спориш.
Звездната романтика да вкусиш...
и свойте принципи да устоиш. ...

Ако искаме да открием съгласие с хората около нас, първо ние трябва да открием съгласие в себе си. Понеже хората, чисто и просто, са огледала на вътрешното си състояние. Когато хармонията се възцари в нас, тогава тя ще се отрази навсякъде около ни.

Огледало
Едно замислено и огромно огледало
блести от слова и суета.
Като време старо, старо
оглежда човешката душа. ...

Живяла приказна кралица
сама с богатство неголямо
и единствено желание само
да превърне принц във цар,
ако донесе и очаквания дар. ...

Искам за миг тук да си ти,
само и единствено ти...
И да видя очите ти,
и да докосна ръцете ти,
да вкуся устните ти, ...

МОНОЛОГ НА ГОЛИЯ ЦАР
Всяка прилика с реалността е случайна
Колко е трудно до бъдеш монарх в този свят –
трябва да си упорит и да можеш да страдаш.
Лани излязох на стария дворцов площад ...

Кое е по-добро?
В забързания двадесет и първи век,
отправил взор в роботизацията,
да бъдеш със душа на истински човек
все още се брои за ценно качество. ...

Отдавна отлетяха музите.
Сякаш живот е минал цял,
а даже няма стих,
във който да го подредим.
Заспива днес още един ...

Елате ме вижте - навярно съм в друга галактика,
дъждът ниже рими отвънка в страната на Шекспир.
Но няма да сбутвам мечтите си рошави с лакти
и лири да крия свидливо из своите шепи.
...защото и Темза намига, разголена хищно, ...

Излишно
Излишни са думите,
мислите, чувствата ни –
щом са безсилни.
Излишни са дните – ...

Не искам да се взирам, а искам да погледна, да погледна отстрани, за да разбера. Да се усмихна сърдечно, защото от много време не съм го правила, и да продължа. Усмихвам се, но ми идва да заплача, ей така от нищото. За всички малки неща, които се събират като прашинки в очите ни и замъгляват погледа ...

Нека Ботев ни е знаме!
Вижте неговия край славен!
А ние, ние бездействаме днес,
забравили за добро, достойнство, чест!
Величаем някаква мутра като божество, ...

Една нощ в Пустинята...
1.
Звездите толкова са близо,
с ръка- аха да ги докоснеш
и Вечността при мене слиза ...

Под вековно дърво,
върху млада тревица,
бяхме с нея сами,
и се чу кукувица.
И видях как любимата ...