ако си чакал
че ще ти се обяснявам в любав
ей така
докато си пием кафето
небрежно разбърквайки ...

Вятърът на любовта
... Той, Вятърът на Любовта,
ни грабва поривен, внезапен,
от Сътворението до сега
все тъй разнежващо-приятен, ...

Около полунощ е. Някъде в далечината се чуват забързаните стъпки на закъснял минувач. Светлината от уличните лампи упорито се опитва да се измъкне от неприятната прегръдка на мъглата. Ледената целувка на нощта е толкова опияняваща... Кара те да забравиш всичко и всички. Красотата на тази чудна есенн ...

Лара седеше на произволна пейка в парка. Четеше някаква книга, в чийто смисъл не вникваше. Беше поредният любовен роман, а кой намира смисъл в такива. Те са развлекателни, разтоварващи книги. Може би са писани точно за това – да не намираме смисъла в тях, мислеше си Лара. Погледна надалеч, взря се в ...

Вярвах ти сляпо преди,
заради теб забравих себе си...
А какво направи ти?!
Остави ме.
Забрави ме, отиде си, остави ме... ...

(не мога)
Не мога вече да прощавам всичко -
годините, в които съм била недообичана,
мълчанието на думите недоизричани...
Не мога да прощавам всичко! ...

Дори далеч да си от мен, Любов, те чувствам близка.
Как бих ръцете ти докоснал - пролетни цветя, но вледенени...
Във снежна нощ ще те намеря, ще ги стопля във прегръдка тиха
и с долепени длани музика ще нарисуваме - соната за съдби оплетени.
И ще разплетем и думи, и съмнения, лъжи - сърдечни, тихи о ...

На М.
Какво си ти за мен?
О, горестна мечта в покоя,
ти, вечен на небето път!
Не те отнесе зла и черна ...

НА РАЗДЯЛА
С много обич, бъди щастлива, Нели!
Пролет дъхава, мила и нежна,
замени зимата ни трудна, тежка, снежна...
И дойде вече мигът за Нели, ...

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
Истински човек обича веднъж,
от все душа и сърце -
единствения, неповторим мъж
със най-красиво лице. ...

Откажи се, Любов, да ме следваш.
Аз съм вятър със птици в крилете.
Върховете кръвта ми обсебват,
към брега... звън от котви присветва.
Хоризонтът е моя икона. ...

Жена страстна,
нежна и добра,
обичаща от все сърце.
Това съм аз.
С друга едва ли ти ...

Отмерва време стенният часовник -
четиридесет секунди на безсъние.
Вратата скърца шумно, недоволно.
Прозорците протракват развълнувани.
Шест струни гъделичкат тъмнината ...

Морски вълни
Седнал нейде на брега,
втренчил поглед надалече,
чувам нещо да шуми, шуми,
идат морските вълни. ...

Зная, след малко ще бръмне моторът.
От месец и нещо те имат билет.
Ще литнат към мене, високо в простора.
Аз чакам да кацне тоз самолет.
Минутите нижа подобно на перли. ...

Не съм роден да бъда просяк.
По дяволите норми и закони,
и милостинята, която уж ми носи
я миг любов, я топлина, я спомен.
Денят, забързано горещ за някого, ...

Сега въря през долината на канцерогенните черва
към задната врата на съня.
Смъртта е засищане,
а Животът е глад.
Керванът на стрелките се отдалечава, ...

Беше възрастен човек и живееше сам в съседния апартамент.
Не знаех много за него и рядко го виждах, почти не излизаше от дома си. Една жена идваше, от Социални грижи, и му носеше храна.
От други съседи бях разбрала, че навремето бил лекар, но не само по традиционна медицина. Казваха, че бил нещо кат ...

Доктор Хавиер Раес
Измина доста време, откакто Инна се изнесе от дома му и Хавиер стана друг човек. Никой от двамата му родители не го попита каква беше причината да се разделят. Разводът мина по взаимно съгласие, само с адвокати. За да забрави този кошмар доктор Хавиер запълваше времето си с усъвър ...

Пилците се броят наесен
Защо все мърмориш, човече,
очите присвил недоволно?
За теб, то е ясно, е есен,
за внука обаче е пролет! ...

Докато пътувах в рейса за стоматолог,
проведох странен диалог
със дядо, дето като чудел се какво да прави,
решил в сълзите си да се удави.
Че пиянските сълзи са много и горчиви, ...

1.
Не може да се каже, че дежурство при минус сто и петдесет градуса е нещо приятно, въпреки термозащитата, която даваше бойния скафандър. Къде по-хубаво е да си в базата, в някое уютно сепаре на бара, да пиеш нещо топло и да дишаш свеж въздух, а не като сега - да се преглъща киселият вкус на негови ...

Изскърцва тъжно дървеният под
под леките ми плахи стъпки
и хладен вятър вее от отворения вход,
от въздуха прашен поемам тежки глътки.
Краката ми из къщата ме водят все напред, ...