Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
393.3K резултата
Любов ли е?
Любов ли е?
Ни земен полъх, нито капка
охлаждат в мене дивия вулкан,
страданието свято е, а самотата сладка
по любовта - единствен и всевишен блян... ...
Самотни нощи, пусти като степ,
и дни сред начумерени пейзажи.
Дали все някога ще можем с теб
да сбъднем влюбените си миражи?!
Каква игла в сърцето си забил - ...
Дадоха на Уорлик орден "Стара планина".
Това е недостойно, това е тъмнина!
Тъй наредил на Роско банкянският крал.
Как се осмелява да дава на тоя медал?
Докога това самоунижение ще търпим? ...
Уж съм до тебе, а гледам в Небето.
И непотребен е оня жест, дето
вечно възпира възторзите в мене.
Влюбена лира в гласа ми щом стене,
щом ми е тясно до ножа и хляба, ...
(той)
Кажи ми, мое мило момиче, че ме обичаш.
Кажи ми ти, че във мене се вричаш.
Искам да чуя, искам да чувствам.
Искам твоята силна любов аз да вкусвам. ...
Всичко започна с една усмивка, усмивка на красиво момиче, с прекрасна татуировка. На нея пишеше просто: "Believe" и ръкописният очерк на буквите привлече погледа ми. Помислих си - "просто... Красиво!" но единственото, което казах - беше една усмивка. Тя беше с къса, тъмно-кестенява коса, чуплива. То ...
Притворих очи и ме връхлетя силен вятър ухаещ на смесица от портокалчета, прах за пране и чист планински кислород. Осезаемо за носа ми беше, че порокалчетата бяха просто допълнение към праха за пране, някой го бе мързяло да си носи препарат и бе прал със сапун.
Когато отново примигнах срещу светлина ...
Загледана в тавана на старата ни селска къща, потъмнял от времето, напукан и вехт, чудя се как да подредя мислите, прелитащи през главата ми, да ги облека в думи, да ги споделя в смислени изречения. Как бих могла – и мога ли изобщо – да изразя гнева и разочарованието, стаени някъде в душата ми и нап ...
Минало... Какво е това... Една огромна стъкленица от лъжи, небивалици смешни... Която счупи се на хиляди парчета и няма кой да я сглоби. А и не искам...
И музата отново в мен напира, цял ден сърцето ми тупти, не спира...
Но аз я гоня, настъпвам я със крак и после я изритвам...
Защото зная Тя кога об ...
Имам нужда да се оттърся от всичко, случващо се около мен.
Тъмно е, седя сама на спирката, пуша и чакам рейса си за вкъщи, където най-вероятно ме чака ядосана майка, готвеща се да изсипе сума ти обвинения по мен още с отварянето на вратата.
Ако зависи от мен, наистина нямаше да съм на тази спирка, а ...
- Мръсница! - изкрещях гневно в лицето ù, а тя ме гледаше безизразно, спокойно и безразлично. - Защо си дошла? Какво по дяволите правиш тук? Не си спомням да съм те викала или канила. - Пиянските брътвежи излизаха накъсано и хаотично от устата ми като порой от бесни, заблудени куршуми, объркали целт ...
Петнадесетгодишните деца са хубави като цветята на пазара.
Тях аз и ти изобщо ние можем да ги купим лесно.
Да заплатим с метал или хартийки стари
за тяхната последна песен.
Ръка на властелин с нечисти длани сочи пътя към безвремието ...
На кого да се моля? Кажи, за да знам.
Докъде да се моля. И колко?
Сам съм, Господи! Колкото Тебе съм сам
и макар да не ставам за Господ.
И понеже до Тебе не стига трамвай ...
Thrills in the night
Early mornig, as she wakes from her sleep
9 to 5 is the day that she'll keep
ties her hair up and her blouse buttoned tight
gets her work done as she waits for the night... ...
Na na na na na na na na na na na na
I guess I just lost my husband,
I don't know where he went,
So I'm gonna drink my money,
I'm not gonna pay his rent, ...
Ще те чакам, мила, тук - на сточна гара.
На кафенце - знаеш - и на по цигара.
Ще си кажем два-три лафа за загрявка...
После: два-три вица за задявка.
Ще те гледам в черните очи искрящи. ...
Всеки от нас има едно от най-ценното нещо втози живот - нарича се СЕМЕ.
Всеки от нас до такава степен е натъжен от икономиката на живота, и че не е могъл да се опомни кога е пораснал и станал мъж или жена, че отрича да използва или отрича да използва правилно това нещо, наречено СЕМЕ, или по-точно к ...
Гората е тиха, земята мълчи.
Цветята не смеят да вдигнат очи.
И всяко дърво е замръзнало в страх:
"Дали ще ни стигне, и мене, и тях?
Дали ще дочакаме идния ден? ...
Не стихва вятърът, мъгла се спуска.
Отронва се със стон изсъхнал лист.
Земята за почивка се отпуска,
а въздухът е хладен, свеж и чист.
Клоните, безмълвно мълчаливи, ...