„Vae victis” *
Съдбата обяви ми вечен шах
и някак си посмъртно все се раждам.
От тихи канонади оглушах
и давя се, умирайки от жажда. ...

Бих искала да се родя в ръцете ти и да угасна...
Да чувам как тупти сърцето ти в нощта,
да чувствам пулса на душата ти прекрасна
и да изпиташ всички мои сетива...
Бих искала да се родя в очите ти и да угасна, ...

Клоните на младата дюля докосваха лозата, натежала с плодове. Кехлибарният цвят на гроздето блестеше под горещото августовско слънце. Жегата загряваше дебелата ламаринена шапка на лятната кухня. Ясемин, седнала на малкото си столче, рисуваше най-близката чепка грозде. Вентилаторът бръмчеше зад нея и ...

Водата – духовно очистване в древността
Водата е средство за духовно очистване.
Култовата чистота е не само с оглед човека да се доближи молитвено до Бог, но и да го предпази от езически увлечения:
В Стария Завет има забрана за изралтяните да се допират до мъртво тяло, за да се избегне култът към мъ ...

С прозрачните си нокти ровя спомен,
а той е някъде във мен погребан.
Между изтърканите страници на тома
„Наръчник за избавяне от тебе”.
А в моята душа е пълно с книги. ...

Точно така, наричай ме с думи обидни,
отдавна не допускам те до мен да стигнат...
По-силен съм, отколкото мислиш,
сълзите ми бисерни вече няма да видиш!
Достатъчно дадох ти, сега си отивам, ...

Най-напред опакова приятелството - помниш ли?
В онзи сребрист станиол. И за по-сигурно го завърза в найлонова торба.
Каза ми: "Не ме наричай приятел! Аз съм Човекът, който опакова."
Оттогава престанах да те наричам "приятел".
После се зае да опаковаш спомените ми - помниш ли? ...

Признавам, че възхитата ми радва
и другите жени около мен,
макар че и насън, но и наяве,
към теб е моят поглед устремен.
Походката ти различавам кротка, ...

Колибката
Вървях в гората, рукна дъжд.
Укри ме там колибка малка.
Благослових добрия мъж
направил я от кал и камък... ...

Сънувам те, ти влизаш в моя сън
все по-често по тайни пътеки,
отричам те, а всъщност твоя съм,
така било е и ще е навеки...
Прегръщам те с усмивка отдалеч ...

две бири ги делят
с лакти един от друг
две бири разделени по равно
изпити на сянка под клепачите
две бири разредени ...

Да, тя е кучка, не заслужава даже капка жал,
не заслужава и троха от праведната ви трапеза,
безпътна е, грехът полепнал е по нея като кал,
очите ù горят, дъхът ù омагьосва – дяволска метреса.
Без свян се люби в скута на непразната луна ...

ВЪРШИТБА
(по подобие на „НА НИВАТА“и "ГРАДУШКА"
от Яворов)
Все още слънцето не грее.
Дълбоко още спи Денят… ...

Cooking
Искам да те спечеля, да останеш в живота ми.
Да бъдеш силният рицар, човекът любим.
Да знам дори и в съня си колко си мой и как невъзможно е
да остана без теб, да се отнемам физически. ...

Уличният музикант
Навън отдавна се постопли,
ухае даже на липи.
От улицата, вместо вопли,
долитат звуци... от мечти. ...

Когато падне мрак, е страшно,
навън излизат всички демони и страхове.
Погледът ти търси спасение,
но в тъмнината скрито е цялото небе.
Оставаш уплашен и сам, ...

Детето в мен припомни себе си...
в прихналата късна есен от живота ми
листата, опадали вече, шушукаха,
звездите горещи едва заблещукаха...
Поиска детето да си играе на спомени, ...

ЛЮБОВ
“Не вярвайте на поети,
които не пишат за любовта”
Анджей ВАЖЕХА, “Възвание”
Забравен вкус, забравен аромат на рози... ...

Свят различен
Безмислено е понякога да искаш
думи тежки в душата да стоят.
Като съдници познати
на пътя ти да бдят. ...

Ще затворя очите, неверните.
Пожали ме, недей ме разпитва.
Вдън гори,Тилилейските, черните,
денонощно душата ми скита.
Огън тайно гори я и мами я. ...

Един ден вече ще ме няма.
Животе мой, дано простиш,
че всяка наша лична драма
описала съм с мрачен стих,
че всеки трепет на сърцето ...

Погребах поредната агнешка кожа...
Омръзна ми, глупаво мое сърце!
Жена да не бях, бих подхванала ножа,
че първо изяждат добрите овце.
Все сляпо им вярваш... Не се ли научи, ...

Когато се събудиш под дъжда,
дълбоко вдишай свежия живот,
вдъхнат на тревите, на цветята,
от безкрайността на небесата,
отворили свещения кивот, ...

Последни секунди и залезът ни маха за довиждане,
последна прегръдка и нижно шепнеш ми: "Дано се виждаме".
За последно срещам погледа ти, но в него има страх,
защото предстои ни целувката, изпълнена със грях.
"Недей, не трябва" - крещи умът във мен, ...

Сън
И май е истина, че слънцето е моята планета.
Зимувам в някакъв измислен топъл сън.
Римувам себе си със себе си и знам,
че ти си някъде наблизо, търсиш ме... ...

Искам, сине, днес да те прегърна
по мъжки. Както всъщност подобава.
Не, няма да успея да се върна.
Ти за това недей се огорчава.
С приятели навярно ще празнуваш? ...

Хванал си ме за ръката
в страстен танц насред морето.
Ще успее ли луната
да остане на небето?
Изгрева дали ще видя, ...

Заспивам, виждам те и ме боли,
защото съм захвърлен в кошмар от безнадеждни мечти.
На едно място не мога да стоя,
сърцето ми ми заповядва след тебе да вървя.
Животът ми е сянка, а ти бе светлина, ...

Изтлява
или заживява нов живот?
Любовта ни - кратка химера,
отива си или се пробужда,
отива си или остава, ...

Онемял си,
може би забравил,
че ти бях небе
и синева.
Пустееща забрава ...

Дъждът как обичам по мен да се стича,
да целува моето лице.
Аз съм малко момиче и пак те обичам,
а ти ме прегръщаш с ръце.
Под смокинята стара съм с роклята бяла ...

От незнайно зелено поле
по незнайни пътеки пътувам
и не зная къде ще ме спре
мойта орис, платната надула.
Днес съм тук, ала утре не знам ...