Ръцете ни - целите окървавени,
свити в юмруци за битка,
налагаме смело своето бъдеще,
а то горкото - все синьо ходи.
Подпира се по парапетите, ...

Добрата дума с писък отлетя,
а лоши да мълвя - не ми прилича.
Не ме е страх от чувство за вина,
но да ранявам - просто не обичам.
И няма смисъл своята тъга ...

В гръдта ми опрял пистолета на времето,
животът играе на руска рулетка.
След миг, след години... - А може би утре? -
Куршумът е вътре! -
И чака да бъде изстрелян... ...

Неволно вчера в офиса дочух
една колежка с друга да говори
за нещо гневна, и наострих слух:
„Да знаеш само колко лоши хора
свекървата и свекърът са само! ...

Защо пък да си няма празник
дори народната чорбица?
То честванията ни – разни...
Притуриш лук, домат, водица,
картоф и чушка, патладжан, ...

КАК СЕ ОБИЧА ПАЛАЧ
Някой знае ли как се обича палач?
Онзи мъж, който ти взема живота.
Идва той безпощадно по здрач.
После казваш, че го обичаш до гроба. ...

Болката - удави я в много литри алкохол.
И я гледай невярващо, премрежено
как ти вкарва поредния автогол,
уж случайно, но всъщност лежерно.
Не си прави фатални илюзии и сметки. ...

Не съм Елена, нито Магдалена.
Не съм и дявол с ангелска душа.
Жена съм аз, съвсем обикновена,
по пътя крачеща... към Любовта.
Дали ще стигна Храмът ù, не зная, ...

Всяка болка се забравя
Как си и какво вълнува
твоята душа сега,
та в зениците ти плува
ту тревога, ту тъга? ...

НАКЪДЕ ДА ВЪРВИМ
Глобална икономическа криза! Защо се получи така?
През времето на социализмa в България всички предприятия бяха държавни. Икономическото развитие и производства по отрасли се планираше от правителството. Съществуваше така нареченият фонд работна заплата. Този фонд за различните прои ...

Не поглеждам назад.
Няма смисъл от спомени.
Вярвах до вчера, че с тях се живее...
Като зъл дървояд
под кората ми рови ...

... подари ми малко топлина,
за да мога вечер у дома
да се върна уморен и сам,
но загрят от тази топлина,
да изгоня свойта самота... ...

Животът ни минава си, минава...
Тъга и радост ситото пресява.
Замислени през нас препускат дните.
Все по-страхливи раждат се мечтите.
Премятат ни кошмари зли, проблеми. ...

Когато разкопчавам тишината
и хващам птици с двете си ръце,
които се вълнуват като вятър
под ритъма на твоето сърце.
Дрехите ни падат мълчаливи ...

(нищо измислено)
Беше като разтуряха ТКЗС-то. Селото де.
Гледам, иде баба Гина, ама не същата, друга. Тя е една отпусната, като слънчасала, пък сега – кучето не свари да залае! Бърза да каже нещо.
Лани така, като ú обраха орехите.
Тоя път работата сериозна. ...

Никога не съм си падала по пазаруването. Не съм от жените – привърженички на шопингтерапията – напротив, мен обикалянето на магазини ме изнервя, затова го и избягвам. Когато нещо ми трябва, просто влизам в най-близкия магазин и си го купувам.
Затова и не разбрах кое точно ме накара да вляза в малкот ...

Не, не ме корете за моята любов,
с нея преплувам морета без брод,
под звездите танцувам изящен валс,
пия ефирен въздух със страст.
Приспива ме с приказки за лека нощ, ...

Не, така не пробвай,
друг начин има, за да видиш любовта.
В спомени тежки не се заробвай,
а дай път на страстта.
Затвори очи, вместо да ги отвориш, ...

Душата ми - един заключен храм.
Сърцето ми гори, трепти без плам...
И полети, безкрайно литнали,
долитат в мен и отлетяват, знам...
И думи две - врати заключени, ...

УТРЕ
Защо съм весел?
Всъщност повод нямам –
и днес късметът пак не ме намери,
и днес ми взеха пак пари с измама, ...

На село тичам ден и нощ...
Не казвам никога не искам!
Не знам, не мога - са кудош
.И аз така си нося риска.
Протягам своята ръка... ...

И слизам доброволно на земята.
И ставам доверчиво огледало.
Забравя бъднините си душата,
зазидана в идеята за тяло.
Вратата към небето се затръшва. ...

Утро
Раднобудно утро ме събуди.
Отметна завивката ми топла.
Лъч един ми проговори,
като трепетна надежда. ...

Прегърни ме, зора
Прегърни ме, зора, прегърни ме!
Днес най-после отново те срещам.
Босоноги – сред зими горещи –
омагьосва ни порив взаимен. ...

Народе, върви по своя велик път,
за да имаш достойнство в светът!
Трябва не само да се оцелява,
но и да градим силна държава!
В тази корупционна среда, ...

Знаеш добре, че си моя кралица
в малкото царство на мойта душа.
Казвам "- Добре си дошла!" на Алиса,
"Чакат те куп чудеса на страстта."
Знаеш добре, че безумно обичам, ...

Познавах те, само по почерка, по начина на писането ти знаех, че ти си тази жена, която ме вълнува и искам да опозная. И тогава те срещнах усмихната, щастлива, че ме виждаш и ме допусна в теб, в теб и твоя свят, позволявайки ми да се докосна и до най-съкровените ти тайни. Опознах те, не само по начи ...

Не съм зависима от нищо и от никого!
Най-малко пък от мисълта за тебе.
Каквото съм намислила - постигам го.
Последното не ми е предпоследно.
Не съм по гръб - да ровя във живота ти. ...

Още ме обичаш, аз знам това,
мечтаеш да хванеш мойта ръка,
но страх те е теб от много неща,
аз се протягам, но ти дърпаш свойта ръка...
Като любовници ние се крием в нощта, ...

И сякаш мислите ми отлитат с дима
и всмуквам още веднъж желание,
което бушува в кръвта ми,
издишам горещо с дъха ми
и отива при теб. ...

Глава двадесет и шеста
Бяха минали три месеца от сватбената церемония. Под предлог тежка бременност, Графинята всячески избягваше какъвто и да е контакт със съпруга си. В началото Симон ù съчувстваше и се отнасяше много внимателно с нея. Но с течение на времето забеляза, че когато тя е с нейните при ...

Обичам те понякога.
Друг път обичам те и повече.
Обичам те всякога и всякаква.
Обичам те! Обичам те!
Обичам те, по дяволите! ...

Кой измислил е лъжата,
може би греха си за да скрие,
замесен пак е сатаната,
споделяте ли го и вие?
Може би в едно със изневярата ...

Лято мое! Житен клас узрял.
Мак разцъфнал. Литнала светулка...
Някой алчно в шепа те събра
и отнесе надалеч оттука.
Хукна подир тебе Есента - ...

Живееш в спомените и се измъчваш,
вземаш малко, чакаш много,
често оставаш без нищо,
докато усетиш пак
прилива, полета, смисъла... ...

Пак е есен. Пак е септември. Пак се задава адски трудното ставане в шест без десет, всяка сутрин. Пак ще се ядосвам, че снощи не съм си легнала по-рано. Обещавам си, че довечера ще си легна в десет, да! Пак ще обръщам шкафове и гардероби в поредната сутрешна дилема - Какво да облека?! Пак ще се отпл ...

Югоизток
Мълчи тревата, остарява в слънцето.
Изсъсква кратко, като въздъх, под човешки крак.
Разбутват се кирпичите от дядовата къща
и в двора кляка тя като беззъб просяк. ...