Изгладнели чувства
Искаш ме завинаги?
Ела ми покажи!
Иска ме сърцето ти?
Кажи го, изкрещи! ...

За раздяла…
време настъпи.
Болката, тя…
кога ще отстъпи.
Разумът казва - ...

Черно и бяло се сливат в единство.
Чукнат в главата ще правя безчинство.
Нося ключа за на звяра сърцето.
Аз съм красавец със либе проклето.
Мене обича, чак песни ми пее. ...

ЧОВЕШКА КОМЕДИЯ
Вървяхме напред – надалече,
връщахме се назад – към природата,
завихме налево,после – надесно,
молихме се жално на божеството небесно… ...

В буйния летеж на времето,
пак разперила ръце,
тичам из гората цветна
и рисувам топло слънце.
С трепетликов лист в ръката ...

В очакване минават много мигове
и бързо преминават във забвение.
А времето ни все така не стига
за обич, за любов, за откровение...
В очакване на нещо много хубаво, ...

Завъртвам колелото на
късмета си,
спира на синьо и печеля
лотарията.
Което печеля, го раздавам.

Виждаш ли ме още? Преживях
няколкото котешки живота.
В полунощна сянка изтънях
и през теб надничам. Като котка.
Нося си пътеките в ръка - ...

Нощна приказка
Върви си. Късно стана вече.
Сърцето ми - отворени врата,
е свикнало с това да си далече.
Не ме мисли, добре съм и така. ...

У нас всичко е тип-топ, ама наужким!
Усещаш ли тънката разлика, моля те?
(хи-хи... хи-хик!)
Чета си аз, примерно, стиховете на Пушкин,
а в сайта пробутвам от моите (смиг!). ...

В самотната нощ1
Щом горе в небето Венера изгрее
и почне да пръска щастливи лъчи,
и от планината вечерник повее,
аз яхам метлата на мойте мечти... ...

Говорят двама софиянци:
"Във къщи имаме проблем!
Навъдили са се хлебарки...
Лек дай, та да се отървем!"
"Абе, браточка, много просто! ...

От сняг таз година
ме Ванко направи,
с носленце от морков
навън ме остави.
Приятел съм с Врабчо, ...

Пробожда ме.
Но казвам си, че трябва да мълча.
(Търпението
се възнаграждавало!)
Пробожда ме, ...

- Обичам те! - крещеше той. А тя го гледаше с празен поглед. Зелените ú очи бяха сковани от студ.
- Обичам те! Чуваш ли? Обичам те! - повтаряше през сълзи той. Смарагдите на лицето ú бяха все така студени и празни.
Тишина. Злокобна тишина. Само неговите сподавени хлипове раздираха постранството. Той ...

Зима
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Снегът не спира да вали вече почти седмица. Дърветата в парка са натежали в белите си одежди и само редките пориви на вятъра ги спасяват от гибел. Те разтърсват рамене и се освобождават от част от товара си.
Снегът е бял до посиняване, сипе се на едри парц ...

Скоро ще дойда в съня ти красива,
ще дойда за теб пременена.
Ще дойда само за да те завия.
Ще дойда с усмивка ранена.
Чакай ме, скоро ще дойда, ...

Аз съм слънцето, което
гали твоето лице,
целувам те и не жадувам
за по-красиви светове.
Аз съм вятърът, разрошил ...

БЕЗ ТЕБ Е СЪЛЗА ...
Рожденият
ти ден е
днес,
но ти отдавна ...

Тишината ме поглъща, тъмнината ме прегръща, светлините в сенки се превръщат, сега мракът ще е мойта къща. Спомени от мъглата изплуват и се пръскат, и малкото живот, останал в мен, да си отиде пускат. С парцала от мечти каменното ми сърце ръцете лъскат, забравени от мен копнежи изтриват и изтръскват. ...

Прилича на ято от птици политнали
над синьо-зелени, блестящи повърхности.
Прилича на приказки чудни небивали,
разказвани само на тези - повярвали.
Прилича на есенни листи отронени, ...

Всичко си беше не наред и по старому, докато не дойде масовата психоза, че идват избори.
Говорене, говорене и неочаквано действие - пътечката, по която отивам към Метростанция Люлин (разкопана и унищожена преди повече от 3 години заради строеж на нова кооперация), се самоасфалтира, сложи си чакъл от ...

ОТ НИЩОТО...
Създадох те от нищото -
от сивотата на деня.
Донесе радост и веселие,
а после всичко занемя. ...

Братя по пищов
на Христо Ботев
Ръфат ми нозете, мале -
братя по пищов...
а поганец - беси, пали, ...

Стълба от небето
Не е стълба.
Две въжета спуснати са от небето.
Били са крила на птица със избодени зеници.
Вятър я примамил в път, който свършва с остри пръти. ...

Понеже чувството бе споделено,
надхитрих Менелай. Убих Ахил.
И с галената хубава Галена
на меден месец тръгнах аз по Нил.
Реших да вдигна нейде пирамиди, ...

Научи ме как се подрежда живот,
щом смалява се с всяко умиране
той без сянка от нежно крило,
със звезди, ослепели от взиране!
Научи ме как живот се реди ...

Среднощен сабат (II)
„Чист съм, мамо!” Oчите ти стенеха...
Безутешна, сумрачна сълза
разчегърта ме. Мълния трескава
черен дим в тишината съдра. ...

Могила до могила, кръст до кръст.
Брадясали и безпосочни друми.
Тук ехото кръжи околовръст,
готово да плячкоса всяка дума.
Но думи няма – само имена, ...

Присъда
Понякога е тъй непоносимо,
а път отправен не остана,
мълчанието, знам, е непростимо,
но думите... са очаквана измама. ...

Авторът винаги има право
(4)
Ръченица
–Нали снощи се заканваше, че днес ще спиш до обяд.-мърмореше си Искра, докато се суетеше около кафеварката и тостера.- Мадрид още спи, какво друго да прави в тоя дъжд ... Пък и цяла Испания днес празнува деня на майката...
Грабна табличката с димящата още филия ...

Красива съм,
защото те обичам.
Защото ме издава любовта
в разсеяния поглед, нетипичен
за строгата улегнала жена. ...