Какъв народ сме, Боже - канибали!
Научих, че и Левски сме предали!
От тоз предател тъй се възмутих,
че аз реших да го убия с стих!
Но толкова бе некадърен този стих, ...

Колко много са станали лудите,
всъщност имат си цар - и войска,
щом по пейките вече целуват се,
тя за... мъж или той за... жена...
Да, било е - Амура пробождал те, ...

Минута време
В стремежа да догонваме минутите,
пропускаме усмивка, поглед, пролетта,
цветовете на света пропускаме,
да се зарадваме на дребните неща. ...

Тази нощ искам косите ми дълго, дълго, дълго да сресваш,
бавно, както буйната кръв на реката във вира търси покой,
босо лято по мене да тича, родено от твоите пръсти горещи,
и да кротне в най-силните длани този огнен, немирен порой.
Тихо сресвай косите ми, сякаш разцъфва в полето ръжта, ...

Изкачване.
Връх.
Лунна пътека.
Тихо стъпване...
Дъх от човека. ...

* * *
Бели сълзи в стъклото се стичат.
Снегът се топи и рисува мечти.
Аз съм си още малкото птиче,
което размахва криле да лети.

На тръгване за София, дядо ми каза:
- На мен си кръстен, аз ще те издържам - всеки месец по 60 лв., толкова е пенсията.
Шейсет лева беше и заплатата на баща ми!
Поради нисък семеен доход ми разрешиха 27 лв. стипендия.
Всеки ден по два часа мия чинии в стола – икономисвам от храна 18 лв. ...

Анемия е. Просто е анемия.
С дефектни гени връзката ни пръкна се.
Задъхва се по равното. Къде ли я
заченахме тъй болна и объркана,
тъй малокръвна, че преди да стигне до ...

И горим като нервни цигари,
с жаден вдъх ни засмукват дилеми -
пушат дните ни, пръстите парят
в пепелника на смутното време...
И летим като птици небесни, ...

Като крадец във мене се промъкна.
Без милост всичко ми отне.
И макар да стъпваше на пръсти,
усетих как открадна моите криле.
Ограби всичко - обич и мечти. ...

Навън снегът танцува полудял.
Във себе си се скрих. Че там е сухо.
На малки глътки пия зимна жал.
Подрънква ежедевието кухо.
Навън снежинки – падащи звезди - ...

Чувствали ли сте се все едно не сте от тук? Или че не сте за тук, че мястото ви не е тук, а принадлежите някъде другаде? Усещали ли сте безкрайна празнина, която не може да бъде запълнена, независимо какво правите, независимо от всичките ви опити да промените нещата? Искало ли ви се е някога просто ...

Поли и Силвия
Това се случи отдавна, когато още бях ски учител.
Бях в ски учителската стаята, когато няма клиенти за обучение и чакаме в стаята в Алеко.
Седейки си така, усетих непреодолимо желание да изляза да отида на пистата да се спускам.
Когато се спуснах до долната станция на "Романски", едно ...

„В Щатите, бабче, такива покривки за маса не са модерни. Хич и не си играй за мен на една кука да я плетеш! Не ми трябва, чуваш ли!“ – вече година откакто внукът й беше заминал за САЩ, а още я мъчеха думите му. Почти довършваше сложната дантела. Като не я иска детето, ще я подари на майка му – мисле ...

Каква хармония.
Устни - сторили любов-целувка.
Какво изкуство.
Ръце, оплели кошница-прегръдка.
Най-чиста - обич в първи зори. ...

Вятърът грабна крилете ми
и любовта избухна в дъгата,
а въздишката от нозете ми
потъна дълбоко в земята.
Без граница на понятното ...

ПОП – ФОЛК
Вървяхме дълго по жицата
и стигнахме до паницата…
“Жица, жица – пълна паница”…
С вулгарен буламач ...

Това беше последната им ваканция. И четиримата знаеха, че след нея няма да се видят в училище на другия ден, защото ученическите години бяха свършили. Дипломите бяха взети, приемът в университет беше факт, документите бяха подадени. Нямаше връщане назад. Щяха да навлязат в истинския свят и да се зан ...

Страхът винаги ще е част от човешката ни природа, но не е задължително винаги да е наш недостатък, можем да го превърнем в оръжие, с което да побеждаваме, или просто да се защитаваме.
От какво най-много ме е страх ли? – Отговорът ще е: „От самата себе си”. Понякога имам чувството, че не се познавам, ...

Обичай ме такава, каквато съм!
Не се опитвай да ме разбереш -
не можеш.
Защото и аз не мога
да се разбера... ...

Не бях такъв...
Не исках...
Но от ревност превзела ума ми,
нараних душата сломена -
твойта душа, дето от мъка по рожба едничка ...

Това съм аз - петно в тълпата.
Павето, липсващо в паважа.
Гробар със счупена лопата
и разказвачът на миражи.
Любовникът на всяка скука ...

Ти, моя робска гръд!
Препускам аз към бойните арени,
кръстосвам пътища несъкрушим,
нападат ме хиени разярени,
разсичам ги изправени пред мен и ...

Днес на „Опълченска”
срещнах една женска.
Бяхме само двама.
Помежду ни – джама.
Гледахме се смешни. ...

***
От топлите извивки на сърцето ми
прокапаха ледунки весели,
забравили студените моменти,
във себе си любов усетили... ...

ТАМ, КЪДЕТО С ЖИВОТА СЕ СРЕЩАМ
Там, където с живота се срещам
и вятър песента ми пей,
сред волност позната гореща
виждам деня озарен. ...

Докога ще ни управляват безогледно?
Докога битието ни ще бъде тъй бедно?
Едни живеят в демокрацията и рая,
други без лек или хляб виждат края!
Бойко, уникално ти е лицемерието, ...

Тъга и болка.
Болка и тъга.
Така се нижат дните ми печални,
пълни с обиди тежки.
Къде сгреших? ...