Ти ли?!
В колко много
интриги заплетен си
с твоето великодушно
сърце. ...

Още помня къща с двор широк,
до нея се изправяха два бора,
градинка цветна, кладенец дълбок,
до който често сядах за отмора.
Още помня мириса на люляк, пролетта ...

Пиша това стихотворение през сълзи
и си мисля за изминалите дни...
Колко хубаво ни беше,
сякаш светът не се въртеше...
Не знам вече какво да ти кажа... ...

Няма как да те помня, прощавай!
Ти отдавна изчезна за мен.
И за всичко прости, извинявай -
не е обич, а някакъв плен!
...и за всички сълзи, аз които ...

Очите ти оттам ме гледат -
две безчувствени мъниста.
Че в тези тъмни, тъжни бездни
има дъно светло, чисто
аз виждам и натам се нося - ...

Така те виждам - във ръка с маслина...
Предала спомените, обичта...
Красива българка... Сега - гъркиня...
Погребала в далечната пустиня
и моята сълза... ...

Не искам да ви казвам сбогом,
не искам много да боли,
но сълзите - издайник подъл,
роят се в тъжните очи.
Гласът трепери в безвеличие, ...

Зла прокоба
Някъде навън резачка реве.
Гората плаче, а човекът - не!
Отнема кислорода на народа
и своето дете! ...

„До тук съм, деца мои! До тук е нашата родина! Вижте, нататък е топлото море, ще го прелетите и още много вода ще видите под себе си. Все на юг, все на юг!”- така говореше баща им, старият щъркел. „Следвайте водача, бъдете все в ятото, догодина – пак обратно. Аз оставам, не ще мога да измина целия п ...

Погледнах към небето. Облаците ми направиха впечатление, по-скоро тяхната форма. Единият приличаше на свещ, а другият на музикална нота. След това забелязах и пурпурния цвят на залеза, който обагряше и облачетата. Стоях така... запленена... дори не помня колко време. Усещах мократа трева под краката ...

На брега самотен, бледен и умислен
ти стоиш и гледаш с питащи очи.
Погледът ти светъл днес е тъй унесен
и далечен, че потрепващо блести.
Търсенето - смисълът на битието, ...

По улицата върви споменът, а аз след него. В ръцете си държа списание с три мои разказа, главният редактор отново ми се е доверил. Сивите сгради са надвиснали с олющените си фасади, тротоарите са все така неравни, а базалтовите плочи плачат за подмяна. Подминавам скитник, който прилежно дипли велпап ...

ДВЕ КАПКИ РОСА
Нека бъдем две капки роса,
стекли се по прозореца рано!
Две птици, разперили крила,
политнали смело в небето. ...

Ромео и Жулиета днес
(разказ)
Ще ви разкажа една история, чиито участник съм самият аз. Тя много прилича на тази на Шекспировите герои Ромео и Жулиета - двама влюбени, чиято любов се оказала по-силна от всичко, но и нейният край не бил щастлив. В този случай препятствието между мен и момичето, което ...

ДИКТАТОРИТЕ В СЯНКА
В памет на човека, отдал живота си
за свободата на своята Родина...
Истински свободен е само този,
който икономически е свободен. ...

Ослепялата нощ търси с празни очи
да намери пътеката в мрака,
по която надеждата бавно върви
към дома, в който ти ме очакваш!
Вече няма звезди! Вече няма луна! ...

Изправи се рязко на леглото, свирепо освобождавайки се от палещите ръце на Ада. Мислите му се взривиха на милиарди парченца счупено стъкло, разкъсвайки мозъка му. Стегна мускули и опъна жилите си, за да се превърне в гротеска статуя на Болката, и с последни сили смачка паяците на кошмара, които пълз ...

Всяка есен си има причина
да започне. И път да върви.
През безумния бяг на годините,
по-красива от всяко преди.
Плискат тихо вълните на залеза. ...

Летището – проклета хищна сянка,
приклекнало в полята на Враждебна.
Враждебна е. И като Смърт ги чака,
да ги запрати в необята на Вселената.
Отиват си. Нали и те са птици. ...

В острия мрак, оголен до пурпур от рози,
жадно се стича – позабравена вече – тревога.
Нито слънце, ни дъжд – все такава се влачи прогнозата,
от която ми писна, но така и не втръсна на Бога.
И защо, Белобради, на своето лоно небесно ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ВСЕЛЕНАТА НА РАЗУМЪТ И ЗАВЕТА НА БОГ.
Прагматизмът превзе света. Технологичният прогрес отиде далеч напред. Хората искат да живеят по-добре. Няма лошо в това, но лошото е, че човешката душа е ненаситна за материални блага и иска още, още и още. Хората искат да бъдат богати. Няма лошо, ...

СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
СОЦИАЛНА = СОЦи . Ал . На = 687 евро . 13 заплати . 72 години = 643 032 евро – това е валутната равностойност на средствата за пожизнената издръжка на един човек от рождението до смъртта му при цени на стоките и услугите от 2 000-та година в по-развитите държави.
СОЦИ = 687 евро = ...

Аз съм финансист, обичам
парите да са ми зелени,
финансист да се наричам
голяма гордост е за мене.
Аз съм финансист и расна ...

Катерих житейските клони
и те изподраха мечтите ми.
Прилагаха свои закони –
нечувани и неписани.
Нечестно върха бранеха – ...

На Теди
Усетих те, море.
Най-после те усетих.
Зад ъгъла на моите съмнения.
Ухаеш на надежди. Ухаеш на всесилие; ...

Сияеше до мен. Със всяка ласка
потръпваше щастлива в порив ням.
А есента под облачната каска
притулила бе погледа от свян.
И чувствам аз до крехкото ти рамо ...

Профучават край мен ешелоните на дните ми. Понякога не сварвам да ги видя - докато вдигна глава и... няма ги.
И само ехото остава да трещи в ушите ми. Само въздушната струя, от профучаването им, залюлява главичките на цветята, които садя.
Кантонер съм.
А в ешелоните превозват ранените ми и убити меч ...

Вярваш ли в чудеса?
Кое те кара да смяташ, че си като един от всички?...
Бъдеще в бленуван миг от щастие,
поел риска от нощното безсъние.
Истини – под булото на изгрева, ...

Научи ме, че мога да живея
и в свой измислен свят.
Научих се да те обичам,
дори и малко на инат.
Ти бе различен, ...

Нежният ти поглед ме изгаря
Щом погледнеш в моите очи
Всичко на света в миг изчезва
И сме само аз и ти
В прегръдката ти топла мека ...

В орбитата на непреходни заплетени
форзаци на една книга - там съм,
аз съм детето на Ной и сълзата ми
е палеонтологична, пронизваща,
облечена съм в кожух, направен ...

Пролет
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Напъпили плодни дървета се радват на слънце и безоблачно небе. Свежа синева гали окото на усмихнати мъже, забързани към офисите. Приветливи баби и дядовци щъкат из пазара и пълнят торбичките с пресни къдрави салатки и румени репички. Дечица с огромни ран ...

В душата ми открила си пътека
към недокосната от мислите страна,
вълшебни ручеи из нея светят
с бълбукащия дар на любовта…
Окъпани в мечтите си, живеем ...

Какъв ли е светът в очите на дете?
По-хубав, по-шарен, по-интересен може би.
А хората - дали различни са те
във вечно търсещите му очи?
Дали всичко преценява като нас ...

Понякога си мисля,
че годините пълзят
и си мисля - сто години съм със тебе.
Понякога пък
друго ми се вглежда - ...

Ако можех с вас да бъда в този час,
на звездите бих разказал аз
как в момента мисля пак за вас,
за вашата усмивка и прекрасен глас.
В тази нощ елате, моля ви, до мен, ...