Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Спомени
за отминалите сладки дни,
Животът е прекрасен, осъзнавам,
и не заслужава той сълзи.
Аз искам бясно да живея, ...
Не знаех
не знаех, че в душата ми се крие,
че чака знак и търси във нощта
едно сърце самотно да открие.
Да види себе си и в другите очи, ...
На моите съученици
В едно селце крайморско
сме родени.
Под арката на дъхави липи
израснахме с приятели любими ...
Лъжливо пиянство
Срам ме е. Толкова много се срамувам. Не смея да погледна хората в очите, защото всяка моя крачка напред е съпроводена със залитане встрани. Чувам шум от приближаваща се кола и се обръщам. Едва не падам, защото получавам ужасен световъртеж. Главата ми пищи, крайниците ми въобще не м ...
Пустата къща...
но нещо липсваше.
Къщата беше празна и тиха,
както никога...
В камината вместо пламък ...
Ти
Ти не виждаш сълзите ми, зная,
не усещаш и болката в мен!
Сам седя в опустялата стая
с тишината и в днешния ден. ...
Напред!
е всеки плужек, всеки скот
и всеки мракобесник...
Минорни песни за едно падение –
мажорни - за един възход. ...
Нека ти разкажа: „Защото го обичам”
- Нима можем да го научим на това, след като всеки ден, във всяка една минута ние нарушаваме този принцип? Това може да е едно мече, нещо, което няма чувства, но ...
С мирис на праскови (4-та, последна част)
- Какво се е случило с теб?
Бри беше пребледняла, а устните ù бяха пресъхнали.
- Какво ти се е случило? - попита отново Джерамая.
- Умирам. Дадоха ми да изпия отвара от мандрагора. Просто исках да ти кажа... ...
Завистливи хора
Когато ми е тъжно
и няма с кой да споделя,
си лягам във леглото
и се опитвам да заспя.
В ръцете на сън вълшебен ...
На чаша бърбън
Стига се сърди, зная, от век не съм стъпвала в храм.
Имам грях да изкупвам – ще черпя по чашчица бърбън,
ти конско тегли ми, аз ще те питам каквото не знам.
Кажи ми, може ли жив да се върне от земния пъкъл, ...
Измислила съм...
Но не беше.
Ти беше невъздържан, див, пиян.
Пиян от първото ни вино.
Ти беше много, много жаден. ...
Към дъщеря ми
Жена си вече дъще ти,
жена на тридесет и три,
моя слънчева отмяна,
моя радост, мъка и сълзи! ...
Не губя цвят
Не губя цвят, умирам във прозрачното.
Не чезна, няма как, не съществувам.
Блуждая там далече в непонятното
и с бурите в очите се сбогувам. ...