Опита се да скрие с пеньоара липсващото, като ме гледаше по начин, който красноречиво говореше - Ей ме цялата, сега искаш ли ме?
Стоях втрещен и я гледах, без да сваля поглед от обезобразените крайници.
-Мисля, че трябва да направим нещо, нали?
Тя се опита да се приведе по-близо, но столът попречи - ...

Ако ме искаш, моя, ненагледна,
пази ме надълбоко във сърцето,
тъй както някога, когато ме погледна,
не позволявай на причина дребна,
да заглуши прибоя на морето. ...

Не ще дойдеш и в съня ми непоискан.
За да изровиш самота от тавана.
(Крия стълба под убийствения писък,
който пазеше сърцето на вулкана -
онзи, който зората на душата ми ...

Сега в пустинята бушува дъжд.
Сред облака, върху земята,
в дъжда, с пчелите -
Ето моето любимо място.
Бе зимата красива и голяма. ...

Ти виждал ли си нетна въшка?
(посветено)
Полазван ли си ти от нетна въшка -
безлична, гладна и смрадлива,
и виждал ли си как се тръшка, ...

за Пламен - обичам те и
винаги ще е така
В съня ми дъжд от камъни валеше,
гореше в пламък синьото небе,
а ти в ухото ми едва шептеше: ...

Зад чашата с кафе
и зад отворения прозорец
пада дъжда,
непосилно красиво
се свлича надолу. ...

Не съм от камък. Въпреки че искам -
да струпаш път от мене щом се съмва.
(А ти и без това в юмрук ме стискаш
и хвърляш ме... но без да казваш дума.)
Не съм. ...

Продължавам да пиша на машината. Изведнъж в стаята грейва светлина. Чувам шепот. Затварям очи и се концентрирам. Виждам Исус - стои до мен и е поставил ръката си върху дясното ми рамо. Започваме телепатичен разговор:
- Мозъчната ципа е мембрана, по която импулсите чукат и по индукция се предават. Тя ...

Денят ме грабва със своите улици.
Потапям се в бесния ритъм на шумния град.
Небето отгоре се плези със своя слънчев език.
Бързам - сега не ми е до него.
Вливам се в морето от хора. ...

От Бога ми е дар непокорството
да летя в самолет безпилотен,
да тръпна пред мимолетното,
зора да буди сърцето ми.
От залеза ми е дар многоцветното ...

Пожелавах те - и вчера, и в неделя.
Пожелавах те при падаща звезда.
Но зла магия ли ме бе проклела -
разминавахме се в хорската тълпа.
И срещах те, но както срещам други - ...

Тя е песен от лятото още звучаща в съня ми
или нежна прохлада навярно дошла с есента,
тя е топлия полъх разпръснал цветя над деня ми
или сянка от вятъра южен танцуващ в нощта.
Във душата и мойте любими мечти се оглеждат ...

Ти беше тиха, мъничка и чиста,
с по детски изрисувани стени
и сутрин те целуваха лъчите
по сините прозоречни очи.
Ти бе вселената и цялото ми детство, ...

ЧЕТИРИ ОЧИ
Животът ми е черно бяла приказка.
Без щастие и без красив финал.
На самота и болка съм орисана,
да страдам и да тъна в черна кал. ...

ЛУДОСТТА Е ПОНОСИМА, КОГАТО И ДВАМАТА СА АБСОЛЮТНО ЧАЛДИСАНИ
„Ха-ха!” – изсмя се графът на развален испански.
„Простак” – каза графинята и се изплю в кафето му.
І
Графът седеше на източния бряг на река Йордан и съсредоточено съзерцаваше педикюра си. Беше облечен в потник и парашутки. Върху голото му ...

Si jeunesse savait, si vieillesse pouvait...*
на Гана и Осо
„Ех, да бях млад!-ти ми каза-
Как чудно бихме живели!
Любил те бих на талази, ...

Заричахме се
цял живот
да се обичаме
безкрайно вярно,
а днес признаваме, ...

И ако откъснеш нежна роза,
ти знай, че моята ръка -
ще те настигне и в гроба,
ще вземе жалка ти душа.
Ще те накарам да страдаш, ...

Вторник е. Събудиха ме гарвани,
а небето плачеше дъждовно.
От съня, в душата имах рани,
всичко ме болеше безусловно.
Вторник е, а исках възкресение. ...

Ти - толкова хубава, защото си ТИ,
ти имаш усмивка и имаш сълзи...
И твойта душа в твоето тяло -
само, необичано и неразбрало,
как ме накара за тях да копнея, ...

По пътеката позната към дома
дочувам шепот на върбови листи.
Тиха песен старата река
ми пее - и душата ми пречиства.
Пътеката познава ме отдавна, ...

ФАЛШИВА КОЖА
Обгърнат във фалшива кожа крета
Човекът и страхливо се оглежда,
мечти той няма – но в душата клета
той търси нещо – може би надежда... ...

Като в безкрайна броеница
преследват се минутите и стават часове,
а после часовете в редица
изнизват се и стават дни.
Случайни срещи, споделени мигове ...

Закърпено –
на овдовели принципи
с нахапано до кърваво
… по устните…
по прага ми – ...

Прости ми любов, че раних те така
и оставих те сляпа от болка,
аз не искам да плачеш сирота, сама,
свита в мислите толкова болни.
Знай, че белег с виновност нося сега, ...

О, защо животът е такъв
безмилостен, сив и еднообразен?
Искам аз отново да прогледна.
Чакайте, ще дойда пак при вас.
Ако е възможно, моля, ...

Мъже, да бъдем джентълмени !
Ако случайно в чужда баня те заварят гол,
или в чуждо ложе със женичка млада и чаровна,
ти дръж се като истински субект от мъжки пол,
а съпруга успокой, че не вършиш туй редовно. ...

Неслучените мигове какво са...
Не са ли те нецъфнали цветя...
Нестъпвайки по въглените боси,
не сбъдваме пожара на страстта...
Нетръгвайки, е повече от ясно, ...

*** *** ***
Мисля че беше лято,
видях те и помислих че сънувам,
в облаците се понесох.
Видях, че плачеш, приближих се и ти казах: ...

Чухте, нали? Толкова много се изписа и изприказва за това явление – бунт в Английските предградия.
Но как? Защо? Какво искат? Казаха, че ще им спрат помощите.
До преди 1-2 века властващите манипулираха простолюдието с религията.
Днес новата религия – парите!
А кога в религия ще се превърне любовта м ...

БЕЛЕГЪТ
Този белег тук, на гърдите ми, не е от нож. От остър морски камък е. Морето беше сърдито тогава и хич не му беше до посетители и гости. Ама аз бях нагъл и млад – и влязох. Не че не ме беше страх, още повече, че не умеех да плувам, ама една опитна и необуздана сирена при всеки тласък на вълни ...

Когато обичаш някого, си готов да направиш всичко за него, включително да се опиташ да го забравиш, обаче дали ще успееш, зависи от това какво точно те е свързвало с този човек.
Има чувства, които не могат просто ей така да бъдат забравени, могат да бъдат подтиснати, но никога няма да изчезнат напъл ...

Силвия отвори гардероба си. Не можеше да избере тоалет, с който да отиде на партито. Не, че изгаряше от желание да присъства, но така или иначе, трябваше да изглежда добре.
Тя бе красива, млада жена! Мъжете, дори и жените, биха я описали с две думи (тип манекен).
Буйната ù червена коса, се бе разпил ...

Старият орех ли?! Ей го там, за нищо вече не става. Отгледал отдавна последните си рожби, сега само ненужен стърчи, отправил взор към небето с изсъхналите си клони. Е, да, препират се свраките по него, ама и те остарели. Тук там каца по някоя млада, влюбена гургулица, пооправи си перата, па се нагла ...

Един ден излизаш и вървиш. Стигаш до непозната улица и се оглеждаш неспокойно, след което, може би тласнат от любопитство, може би от съдбата, тръгваш по нея. Цари относителна тишина, далечни шумове, присъщи на всяко едно селище напомнят за съществуването на поредния идентичен с определението за съв ...

"Някои хора остаряват като катедрали, а други - като цървули."
Момо Капор
Така, значи, идвала тя - старостта?
От "своя" полека обръща ме в "ничия".
По котешки в мене подвива крака ...

Защо жадувах пролетта за своя полет,
и засинените от цвят поля,
щом всъщност най-обичам, да съм ято
в сезона на летяща свобода.
Когато плавно лятото във есен влиза ...

НЕУСПЕШНА СЕДМИЦА
Неуспешна седмица за логоса космичен,
създал свят прекрасен, но човек – себичен,
що дълго гони Михаля и вярва в химери,
а пътя към рая не успя да намери… ...