Война
Дните на война са тежки,
развиват се като игра на шах.
Генерали бавно местят своите пешки,
в небето - облаци от прах, ...

Alan Parsons Project — Ammonia Avenue
Is there no sign of light as we stand in the darkness?
Watching the sun arise
Is there no sign of life as we gaze at the waters?
Into the strangers eyes ...

Жици свъсиха вежди изписани,
в гримаса се сбръчка небесното чело,
дъжд изхлипа, той така е орисан –
да плаче, преди на път да поеме.
Птици със писък гнездата загърбиха, ...

УТЕХА
Остаряло мое Човече
и стара, моя любов,
къде замина далече,
ни знак, ни поздрав, ...

Отдавна нямам облаци в очите си
отвя ги вятър непривикнал да изчаква
валяха толкова измислици–премислици
че бледа е Луната и оплаква…
… онези всички закърнели истини ...

Разигра се коня Шарколия из Маркови равни двори,
разигра се, разцвили се и на Марко проговори:
- Крали Марко, юнак Марко,
вдигай се, Марко, стягай се, за път се, Марко, готви,
че по тъмно, Марко, нощеска, ...

Гледаш небосвода син,
как слънцето залязва с ритъм бавен
и го гледаш с насълзените очи -
колко е красиво, Боже.
Така залязва и твоята любов: ...

Когато татко си отиде
ще остана някак... сам
тъжен ден за мен ще бъде
сълзите ми ще станат океан
Дните ми ще бъдат сиви ...

Виждам грешките
на тази самодоволна арогатност.
Ускорен от пулсираща сила,
руша, а не създавам.
Греховете си от огледалото изтривам ...

Още от деца имаме бегла представа за това какво е щастието и как да го постигнем. Може би винаги ще бъде така. Като деца, щастието за нас е да получим лъскава играчка или лакомство, колко просто и наивно, но все пак това ни трябва за пълно щастие, ако може така да се нарече. През годините градим раз ...

Нощта е моята стихия,
тиха, тъжна и сама.
Тя носи в себе си магия
на силна любеща жена.
Нощта е призрачно красива ...

Ч Е Р Н А М А Г И Я
или
мръсна приказка за пълнолетни
Тълкувание по “Бяла магия”
от Константин Павлов ...

Идваш, минаваш и отминаваш, дори не ме поглеждаш, а съм впила очи в теб. Какво става? Една нощ без мен и вече не същестувам завинаги?!
Дотук ли бяхме?
Нижат се часове, дни, седмици... Обаждам се:
- Здравей, как си?
- Добре, а ти? ...

Мислех си, че ще бъде така завинаги,
но ето, че няма ги дните отминали.
Държах се с тебе нечовешки,
обвинявах те за своите грешки!
Ето че сега аз съжалявам, ...

Затварям очи. И политам. Издигам се над луксозните блокове и порутените къщи, край които вървях до преди няколко мига. Всичко изглежда толкова мъничко и незначително, оттук хората наистина приличат на мравки, сякаш ги гледам от самолет. Макар че никога не съм пътувала със самолет, защото страдам от ...

Ти си лоно на нежна магия
и ме хвърляш на клада от зов -
тази мъжка душа - изгори я
и покръсти я с дива любов...
И наливаш омайното биле, ...

Нямат нормалните страх от Потоп.
Нито – проблеми ги спират.
Баят им ходжи… Опява ги поп…
Все, към върха, галопират!
С нерви-стомана и трезва глава, ...

Погледни ме. Самата аз не зная на какво приличам вече. Бледо лице. Изплакани, кръвясали очи. Погледът, забит в земята. Къде съм? Коя съм? Не живея този живот. Не го чувствам. Не мога да се справя. Та нали съм силен характер. Та нали рядко плача и рядко се подлагам да чувствам. Днес ти уби една душа. ...

Отново ме рисуваш, просто с устни
извайваш с финес всичкото от мен,
а после нежно с пръстите изкусни
рисунката довършваш възхитен
Ех, как уютно ми е в твойте мисли ...

Облакът - рошава, мокра кокошка, измъти
в полога източен, утринно, златно яйце.
Пак не дочаках съня си и колко ли пъти
питах се в мисли накръст: "А сега накъде?"
Сбърках посоката, Господи, трампих куража ...

Оцеляваш и този път – глупаво трънче в петата,
дето все се загнездва на най-натрошеното място,
дето дяволски хитро урежда си дом за нататък.
И заскърцва в обувката, тромава, песен на пясък.
Оцеляваш, натрапнице. Все така кротко бодлива. ...

ще ти имплантираме щастие
макрочип
usb носител
в главата
в ръцете фрагменти ...

Върти се,върти Земята...
Въртим се с нея и ние -
здраво вкопчени,на инат -
въртим се съвсем стихийно...
Проблемите ни кръжат ...

Нелеп като пиян кръчмар,
окайвам лошата си слава,
че все съм роб на женски чар,
но празни думи ме смущават...

На една хапка
Под стария грамаден дъб
главичка Гъбката показа,
огледа тя света навън
и важно-важно се изказа: ...

Заваля...
Заваля...
Моят дъжд заваля.
По перваза почуква
и докосва съня ми в майското утро... ...

Пак въпрос островръх във очите ми зрее.
Пак изпраща бодилчени думи. Защо?
Пак за миг в мен душата ми спира да пее,
забулена в тъмно и грубо зебло.
Колапс странен. Сърцето объркано бие. ...

УСЕЩАНЕ ЗА СТРАСТ
Знам, че е горещо твоето сърце,
развий таланта си докрай,
разтопи ме с парещи ръце,
по-бързо картите си изиграй. ...

Тъй странни сме с гротескови лица.
Понякога боите се размиват...
Рисувана със пеперуди и слънца,
картината сега е мрачна, сива.
Дали ще можем да се видим ...

Обикновен човек си ти ,
уж като всички други хора.
Еднакви същества дошли
на Земята да мечтаят без умора.
С очи, в които слънцето се отразява ...

Когато свърши денят,
идва нощта.
Наяве излизат сълзите
и моята болка в очите.
Сякаш камъни нося, ...

АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ
Защо не го приемаш,
защо се тъй засягаш,
защо душата му не вземаш,
защо от него искаш да избягш? ...

Нямам навик да ровя в сърца,
да задавам въпроси, да плача...
Ако искаш да дойдеш, ела,
но не ми имитирай играчи.
Не изготвяй сценарий познат, ...

В шарения листопад се срещнахме,
зелени още, лесно раними,
колко ли безгрижни вечери посрещнахме
и толкова дни незабравими.
Усилия положихме достатъчно, ...

Любов прекрасна си ти за мен
и тя нараства ден след ден.
Любими мой, красив, добър,
аз обичам те такъв;
такъв, какъвто си сега ...