Чорапогащник черен,
тежък грим.
Оскъдни дрехи,
забулена в цигарен дим.
Рокля тясна, ...

Една доста тъжна капка...
Акварелът е на художника Кристофър Леджър и според мен представлява една дъждовна и не много весела вечерна улица.
Б.
Свити рамене
Крила ...

Какви бяха, татенце, тези пчели
Какви бяха, татенце, тези пчели?
По-зли от оси ме подгониха всичките.
Роякът от гроба ти мен отдели
и бръмна гальовно над майка с мотичката. ...

Казват, че силна съм жена.
Вдигнала смело, високо глава
и продължаваща гордо и възвишено.
Опитвайки се да забрави, че е било.
Не е по вкуса ми мимолетната свалка, ...

Все още се опитвам да избягам,
като прашинка с вятъра да се изгубя,
като дъждовна капка – следи да не оставям,
като стон да отлетя, да не се завърна.
В мрака все тъй се лутам, ...

Сама аз бях,
сама, заобиколена от далечно ''обичам те'',
от мечти и думи
за красиви дни.
Но появи се ти ...

Не ми остана нищичко за губене…
А пък получих всичко изведнъж!?
Във себе си престанах да съм влюбен.
И ето – преоткрих се като мъж…
Сега не ми остава друго нищо, ...

Скъпи спомени ме връщат
отново в младостта,
когато във далечен ден
аз срещнах любовта.
Той още в миг ме покори: ...

Ще те изтрия с гумичката си,
сякаш си грешна дума в Рая,
остатъците излишни ще изхвърля
и ще продължа уж да нехая.
Вятърът ще те върне ...

Ако имаше река, която да преплувам,
мислите си да изчистя,
да престана аз да се вълнувам
от толкоз спомени лъчисти.
Ако имаше път, който да измина, ...

Ти ми прати вятър ураганен,
корените ми злобно изтръгна,
отнесе ме в неизвестна посока
и ме разпиля като прах от кутия.
Но аз съм жива, въпреки че умирах, ...

Тъжно ми е за това,
че трябва да те напусна,
да кажа сбогом засега
на малката ни съвместна
и яка съдба... ...

Къде е тя, къде си ти, къде съм аз,
отново съм сам в този късен час,
питам се къде е любовта,
ще я намеря ли, къде е тя?
Защо аз, защо ти, ...

Вълшебство с мен се случи ненадейно
и дланите ми претвори в крила.
Издигнах се неволно устремено.
Нима възможно беше да летя?!
Дочувах на вълните плясъка далечен ...

Забравила за себе си, вървях и... срещнах те – случайно,
(градът безсрамно ме излъга – вярвах му, че е огромен)
слънцето без страх лъчи прехапа, за да пазят тайна,
небето със хастара се обърна и звездите си разголи,
уморени, светофарите удавиха се – във кръвта си собствена, ...

Колко мога
Оставил ли си ме сама,
да бъда пух на чуждото одеяло,
макар да съм над земя,
станала тежка от зряло сляпо ...

Светлина.
Пречупена в отражение е действителността.
Тече си реката без времето -
времето без реката си тече.
Действителността е отражение в пречупена ...

ЛЮБОВТА НЕ Е...
Колко рими изхвърлих в коша?
Колко чувства изсипах в нощта?
И все не намирам точните думи
да ти кажа какво е за мен любовта. ...

Серенада за една тъй близка приятелка в една тъй далечна страна...

Зима, ти си толкова снежна.
Зима, ти си толкова нежна,
Зима, ти си топла и добра.
Зима, ти си студена и зла.
Зима, да се стоплиш не желаеш. ...

Златисти пеперуди в сетен полет
мечти красиви с трепка уловиха,
нощта ни сгуши в дипли тъмнополи,
щурци с дъха ти огнен се напиха -
засвириха романса вдъхновена ...

Защита, ограда, оправдание,
живот, забавление или по-скоро страдание?
Нарисувани спомени и украсени истории,
измислени герои в измислении теории.
Ти ме съдиш, тя ми се възхищава, ...

НЕПРИСПОСОБИМОСТ
в памет на Георги Рупчев
(„Поезията е инстинкт за неприспособимост” Г. Р.)
Сред ледения дъх
на непристъпни айсберги – ...

Тази Любов, толкова крита,
толкова бурна и волна.
Хиляди пъти заключвана в стихове,
хиляди пъти свободна.
Тази Любов, скътала спомени - ...

Спотайват се руините на църквица
сред гърбиците дремещи на хълмовете-дракони.
Пленена от баирите, озърта се -
от колко ли столетия за мене тук е чакала?
Вилнее треволяк под къпинаците - ...

Сънувах странен сън – любимият човек ме предаде, изневери ми... Замислих се какво означава изневярата, предателството от някой толкова близо до сърцето ти, излъганите чувства. Защо всъщност се стига до това коварно престъпление, това потъпкване на другия?!
От изневярата боли, от нея остават рани, ко ...

Поднасям ви криминална загадка, която измислих в училище с помощта на мои приятели. Идеята беше да си задаваме казуси, в които не участват много хора, но пък да е нужно известно мислене, за да се разплетат. Правилата на играта изискваха един да каже началото на загадката и уликите по нея, а останали ...

Oтдавна свеждам лоб над цвят и песен,
а моят меч, аха... да хване прах.
Приятелствата са ми кът. Отнесе
реката на живота част от тях.
И думите на четири уж режа, ...

Непредсказуем животът е -
както преди.
Но усещам,
в душата му нещо се къса!
- настръхнал от ревност е... ...

Кога ще се изплаче тази Пролет?
Защо е тъжна? Кой я оскърби?
Цветята, свити в своя корен,
треперят като мънички жени...
Във София градините са ничии - ...

СТОН
Когато любовта ранена
прелее в моята сълза,
аз ставам пролетна бреза –
разлиствам утрото в зелено. ...

Опитвам да открия любовта
в очите ти - усмихващи се още,
забравил, че е птица и с крила
за миг ще литне в есенните нощи.
Прогонена от моята любов, ...

Благодарен, за този миг на тихо спасение,
с поглед, зареян като птицата черна.
Потънал в дъждовното меко трептение.
Отвъд морската шир се стремя да прогледна.
Бездомен, но владеещ безкрая. ...

Защо така се случва все да страдам аз,
защо така се случва сълзи да лея аз.
Живота ми прекрасен кой завистник прокле?
Кой обзет от злоба щастието ми краде.
Защо да страдам аз, какво ви сторих, ...

Посветено на всички живеещи в тази зона, и на които им се изправят косите, когато чуят закъсняло кратко съобщение и то в най-късните новини за поредната авария в АЕЦ-Козлодуй
„Животът е като кутия шоколадови бонбони - никога не знаеш какво има вътре” Форест Гъмп
Като размекнат бонбон под R-дъжд съм, ...

Няма те
В минутата преди да отлетиш
Преди да почнат да текат безкрайни часове на раздяла
Ти не забравяй прочети тоз стих и виж
Душата ми излята тук е цяла ...