искам да ме вземеш далече със теб
където ще е безопасно да летим
досега животът ми
не беше лек
но ние всички върху тънък лед стоим ...

Сънища
Нищо не знаеш ти за жестоките,черните сънища
нищо не знаеш ти за това как оттам няма връщане.
Как зеленото на гората и писъкът раздрал сърцевината
отекват с плясък на тъмна вода в главата ми. ...

Хапнах
от гозбата ви
и ми загорча...
Защо cте ги подправили така
тези стихове ...

КОНСПИРАЦИЯ
(на сина ми)
Начело на калена рота
от денонощия мобилизирани
напредвам педантично, ...

Аз вървя насам-натам.
Отново пак съм сам.
Кога ще стана аз голям,
за да не бъда сам?
И ето, виждам аз жена ...

Не ме гледай с такава омраза.
Не проклинай тази моя любов.
Не искай от мене отплата,
сякаш отнела съм твоя живот.
Той поиска с мен да остане. ...

Подарих ти:
за косите - ябълка златна,
за челото - от сърцето целувка,
по вятъра топла прегръдка.
На масата - кърпичка бяла - ...

Трудно казваш сбогом.
Ръцете ти са пепеляво
пръстенни.
Оскъдни в сърцевината
си. ...

ЗЪБИТЕ МИ, БОЖЕ... МИЛИТЕ
Събужда ме чудовищно силна болка. Цялата ми лява страна на главата все едно я няма, а само едно адско туптене. Дан. Дан. Дан. Мъча се да си отворя очите, не мога. Ударите се усилват, кънтят. ДАН, ДАН, ДАН, ДАН, ДАН, ДАН. Със сетни сили леко се изправям. Бавно сядам на диван ...

Защо не ме целунеш като за последно?
Кой знае, може и да бъде.
Въображението за мене ти е бедно.
Способна съм до кръв и гибел да се бия.
Граници и мисъл от мене не очаквай, ...

Да се моля ли в тихото мълчание
на стонове и вопли от сълзи?
Да призная ли сетното признание,
че въздишам по паважа след мечти?
Да скрия ли сълзите с една ръка, ...

Няма за мен споделена любов,
няма залък, отчекнат безплатно,
няма аса във хазарта-живот,
миг пропилян - плащам стократно.
Нямам кумир, нито призрачен идол, ...

Иде Гергьовден и точат ножове
вече изкусни касапи с ищах
и предусетели вкусни пържоли,
гръмко се смеят, превиват от смях.
Агнето кротко под сянка преживя ...

Roro - Забравихме
Започва трагедията на човека в днешно време
В душата му е насадено тежко, черно бреме
Всичките му чувства и мисли за отровени
Мечти за бъдеще - дълбоко са заровени ...

Най-трудна бе раздялата с теб,
не исках да повярвам, че те няма.
Дори да се живее и след теб,
мъката по тебе е голяма.
А знаех, че и това ще дойде, ...

Зад бездушните сгради от грапав бетон,
посивели от скуката, пита с години,
изтъркаля се слънцето, жълт медальон,
инкрустиран с рубини.
Над далечната линия малко поспря ...

21-04 и 22-04-2011г.
Зная аз…
… отново ще те видя,
сънищата ми подсказват!
Убедена съм, рано или късно, ...

Всеки век носи своето послание. Всяко поколение има своите проблеми за решаване и своите уроци за научаване. Театърът е интелигентно пътуване през годините, в което можеш да почерпиш от мъдростта на вековете, да научиш пропуснатите уроци. Театралното ателие е и за онези, които искат да се научат да ...

Краката ми издишват топла прах,
алеята е мое продължение,
петкилометров ръст си пожелах,
гигантка съм от първо поколение.
Дресьор съм. Непокорният асфалт ...

А любовта може би е нещо различно -
и не се измерва в целувки и страст ежедневно
Може би дори в дните остава неосезаема и безлична
и пресича живота съвсем неусетно
Може би така незабележимо във вечери уютни се стаява - ...

Вятърът подухва тихо и тази нощ. Само хлад наоколо се носи. Мирис на една безскрупулна самота.
Усещам нечие присъствие. Иска ми се това да бъдеш ти, но стаята мълчи. Стените са пропити в тишината и няма ни звук, ни стон. Наоколо се мярка само сянката на представата ми, твоята нереална сянка, една ме ...

Аз пак се усмихвам с нацупени устни и гледам те с празни очи,
нима не е жалко, за тебе са празни, за мене са пълни с лъжи.
Аз пак те предадох във танца взаимен и дадох ти грешна насока,
но може би само така ще вървиме във нова, различна посока.
Опитваш да водиш и смело мечтаеш, но трудно е туй, разб ...

Крайно обречен
Снощи в съня ми ме навести.
Не ти стига, че си неканен гост в мисълта.
А в общуването все нещо ни тежи.
Сякаш си изплитаме двупосочна война. ...

Някак неусетно отмина твойта любов.
Подреди ме в хербария на женските образи
и се втурна в джунглата на лов
за нова тръпка, подклаждаща огъня.
Погълна те пламъкът и след сто луни ...

Отрязах всичко твое -
заших си кръпки,
некадърни, на тигел,
за да не можеш
да разнищваш с бод умел. ...

Пробягна спомен по студеното легло
и въздухът напълни се с тъга,
че онова, което с тебе е било,
превърна се в изплакана сълза.
Думите - преглътнати, неказани, ...

С това парче разпускахме, качеството си мирише на маза, защото все пак е правено там, но това е положението.

Животът такъв, какъвто е – скучен, муден, бавен и отегчаващ. Красотата винаги е скрита зад сивата забързаност, залезът винаги е скрит от облаци, а от зорницата вече няма никакъв смисъл, защото същността на пътя е отдавна изгубена, а целта и посоката не са важни. Важно е моментното, мимолетното, крат ...

БЕЗУМИЕ... ЕЛА
И днес в мечтите пак си ти,
в тез приказни щастливи дни.
И днес е както вчера и преди,
така ще бъде... запомни! ...

Двама вървим и мечтаем различно,
но пък мечтата ни е една -
всичко е спешно, ужасно критично,
тича пред нас във галоп любовта.
Тихо в реката луната сияе. ...

Знаеш ли някой път без посока,
да е малка пътека отскоро,
леко отъпкала тайни високи
и силно огряна от неумора?

ВЛЮБЕН БРЯГ
Гледам морето полюшващо се
и виждам в него сила надигаща се.
Вълните безмилостно в брега се разбиват,
а той, брегът, безмълвен очаква нажежен ...

Ако този свят е просто една мечта...
и никога не е имало Теб и Мен.
Или ако Животът ни завърши така, че...
всеки път, когато се събудиш
и спомените ни се изплъзват, ...

Безумни мисли, носещи тъга,
открили ме в самотната ми вечер...
Душата ме боли от празнота,
а думите умират неизречени.
Дори да можех просто да се спра ...

Проблесна нещо в тъмнината,
загледах се и онемях,
помислих, че е ангел, слезнал на земята,
и тогава теб видях.
Така божествено красива ...