ЕСЕН В МАРИКОСТИНО
Очите морни си притварям...
И се оставям
да ме погали
есенното кротко и игриво слънце, ...

Имало шут. Тоя шут, като всеки шут, бил обзет от себе си, макар да опитвал да се представи за друг. Негово любимо занимание било, когато царят не е в тронната зала, да отива на царското място, да навира носа си в свивката на трона, да вирва задните си части високо и да поставя отгоре им царската кор ...

О, човечество!
Недей ме ти измъчва,
имай милост!
Аз съм - твоят Бог
в краката си ...

УРАГАНИ
Попаднах във окото на природна стихия -
ураган с нежното име Ани.
Защо ли ги зоват с нежни имена тия
бушуваши, страшни урагани. ...

Липсва ми невидимото ти докосване,
Изливащо нежната ми поезия!
Палав лъч на усмивка - надмощие,
Свличащ тегоби, изсипващ амброзия...
Вълшебства неземни, щракнати с пръсти, ...

Тази нощ ще бъда дива
пантера в образ на жена.
А нежната и мила самодива -
тя нека спи до сутринта.
Ще впивам нокти във плътта ти, ...

НАПРАЗНИ ОЧАКВАНИЯ
Напразно справедливост чака,
дорде се лута сляпо в мрака…
Надяна демократични одежди,
изтъкани с напразни надежди… ...

Безбрежна синева животът е -
морски прилив,
вечна планина,
облак подгонен от вятъра,
от небето падаща звезда. ...

Ти толкова тихо си тръгваш от мен.
Дори и звездите не смеят да дишат.
Красив беше с теб и най -мрачният ден.
Каквото да кажа - ще бъде излишно.
Остава ми миг. Любим аромат. ...

Благословия
Дъжд вали, да напои земята,
да се раждат плодовете и цветята.
И Господ от Небето благославя
всичкото добро, което става. ...

препускам бяла
ярка светлина
запалена цигара
след мен дими
а пепелта ...

любовта ми е мляко
любовта ми е шунка
любовта ми е сандвич (по възможност триъгълен)
любовта ми е телешка кайма
любовта ми е киткат ...

Мисли след един изгледан филм в киното...
"Ужасно нещастие е да нямаш възможност да останеш сам със себе си." Шарл Бодлър
Понякога ми се иска да избягам от всичко, от всички... Родители, близки, познати, приятели... Искам да живея сама в чужд, голям, непознат град, в подредено по мой вкус жилище. И, ...

Малко тъжно...
Вървя по пясък златен, ситен,
приплъзва се под мене, бягащ
назад по пътя си обратен
в живота кратък и оставащ. ...

Любов, по две бузи изваяна
на бебе, мигащо на галоши.
Любов, пo два рога засукана
на създание с нàмисли пошли.
Любов, разпенена като свирепа кокошка, ...

Художник съм, но не цветя рисувам,
рисувам аз несбъднати мечти,
по лист със четката танцувам,
показвайки любов, но без лъжи.
Художник съм, но не рисувам с цветове безбройни, ...

Страхувам се да се отдам на чувства,
които трябва да сближават,
а отблъскват те в нощта...
Страхувам се от теб сега –
човекът, който сглоби парченцата ...

Недостигнати желания, несбъднати мечти…
Дълбоки тъмни немислими цели,
кътани в дъното почти.
Но защо…?
Защото някой някога решил ...

> ... Десетки хиляди са забравените жертви -
> невинните - обесени или разстреляни преди разсъмване като
> "врагове на народа".
Преди
да се сбогувам ...

В мрака
някой чака -
тайнствен силует на мъж.
Той чака мен,
дошъл е за мен. ...

Отново сърцето ми плаче,
а очите от мъка мижат.
Отново душата ми стене, крещи,
а устните ми сякаш са занемели.
Сълзи напират от очите тъжни ...

Сутрешна молитва.
Дай ми сили, господи, да презареждам
от неорганичните неща.
Панелни блокове насреща,
със сирене от нефт юфка. ...

Хей, гурбетчии...
(вика шефката Маряна)
стягайте багажа.
Къщи нови построихме,
за Българи ги пригодихме. ...

Млада жена влезе в адвокатската кантора и с треперещи ръце притвори вратата. По бузите й изби червенина, но тя успя да се овладее и да попита:
-Мога ли да се информирам за нещо?
-Да, разбира се! – окуражително отговори адвокат Добрев.
-Преди време, когато бях на петнадесет години, родителите ми пода ...

Направих грешка,
не разбрах каква е, малка ли, голяма,
реших, че жертвам пешка,
а излезе, че ми взеха дамата...
Получи се, че е игра обречена, ...

Нощта. Ах, тази индиговосиня господарка. В нея всичко е черно и бяло, и сиво, и бледно. Всеки човек е сам, всяко действие остава скрито от зоркия поглед на деня и неговите проблеми и морали. Тази нощ бе по-тъмна от обикновено, плътни облаци закриваха луната, звездите и лишаваха града от светлина. Ел ...

Ах, как се радвам, щом напиша
аз някой стих по-сполучлив!
Усещам го как вече диша
и ми говори като жив.
И вярвам, че ще ме споходи ...

Не ме пришивай с ореолите.
Безризна съм.
И камъните във душата
беля си
преди вечерята ...

Глас кадифен от душата излиза,
лее се песенно... в моята влиза,
гали, обсебва до край сетивата,
става ми топло, замайва главата.
Там, във сърцето се тихо загнездва, ...

То се сепна, извади от пазвата си прекрасната бяла роза, обърна се и я целуна. Изродът също имаше роза - същата като неговата, листенце по листенце. Той също я целуваше със същите целувки и я притискаше до сърцето си със страхотно кривене. Когато истината проблесна в ума му, джудженцето нададе страх ...

Пропаднах в пропастта бездънна,
разпаднах се на хиляди сълзи,
изплакани в поредна нощ безсънна...
Разранената душа пълзи
и прорязват се в плътта ù ...

да не се чете от лица под 18 години и от хора с лабилна психика!
Вълните, блуждаещи около тялото на Петър Антонов преди всяко предаване, не бяха плод на сценична треска или нервно напрежение, по-скоро биха могли да се обяснят като очакване на неприятен разговор с умствено разстроен събеседник и болн ...

Приех вяра своя
и над всички застанах.
Отстрани видях
колко сте възмутени.
Гледайте с презрение ...

Радостта човешка... колко пътува,
възседнала нашите бели мечти...
Колко сълзи в живота ни струва,
докато тя при нас долети...
Надежди уморени... колко умират, ...