Додето тишината, край дядовата къща,
през ниската ограда във детството ме връща.
Аз яхвам свойта пръчка. И хуквам към гората
по тясната пътечка, направо при Ламята.
Която от баира – се готви да ме смачка, ...

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТЕАТЪРЪТ
Кримската война оказва силно влияние върху духовния живот на българското възрожденско общество. Досегът със съюзническите армии подпомага постепенното възприемане на редица елементи от западноевропейската култура, което има важно значение и води до осъвременяване на затво ...

Настъпило е време епохално
на тренинг и сложни разчети...
навлезли неуверено, малко по малко,
във фазата... провиждащи и слепи.
Мерят се сили... авторитарно... ...

Какво да знаех? Май бях подочул нещичко. Тя продължи:
-Адренохрома е субстанция, която се извлича от малки деца, когато те са под влияние на силен страх.
Използват я богатите, за да се подмладяват.Защо например, Елизабет Втора доживя до такава достопочтенна
възраст? И разни други представители на Дъ ...

Въведение
Фотографията пред нас улавя момент от ежедневието на един млад мъж, заснет в личното си пространство. Образът му, показан отзад, разкрива силата и потенциала на неговото тяло. Това изображение носи в себе си символика и подсказва много за личността, която изобразява.
Анализ на детайлите
Сн ...

Звездичке, защо светиш самичка на небето? Нима твоите приятелки ги няма или ги чакаш скоро да се появят? Искаш ли компания, да сме самички двете, ти там горе на небето, а аз тук долу на земята?
Звездичке, мина доста време, защо другите ги няма? Добре, ще почакам още малко с теб, но ако скоро не се п ...

Опаковките пленяват
твоята натура
ала да ме извиняваш -
дреме ми ... в пoтурa
Скъп парфюм привлича всички ...

СКИТНИКЪТ АРМЕНЕЦ 60
ЕДНА СОФИЙСКА “ГРАФИНЯ”
“Юч бунар” или “Три кладенци” е квартал в западната част на централна София. Обособен като квартал в първите години след освобождението, той приютява онази част от населението на новата Столица, която търси ниските наеми на стаичките в схлупените едноетаж ...

С бяла каска на главата
и със бяло колело,
днес, катерих планината,
пуснах пот едно кило!
Пътят бе ужасно стръмен, ...

СЪВРЕМЕННА ЛИРИКА
Докосвам
нежно
с пръсти въздуха
пред мен… ...

За всеки случай
Обичай ме за всеки случай!
Обичай ме и с мен бъди!
Обичай ме и силно вярвай,
сърцето ми любов ще ти дари. ...

Извалял се е снега,
натрупал се е до небето.
Биньо Иванов „Приказка, която не е приказка“
По снега
ще стигна до небето. ...

Не помня вече колко време мина,
откакто уж сбогувах се с тъгата.
След нея се превърнах в чудно бѝле
за болките в сърцето и душата си.
Отдавна бе. Поне, като усещане ...

Някое утро, в което те има,
ранобудна ще тръгна в полето,
ще открия четирилистна детелина
и с нея ще си закича лицето.
Ще набера букет от слънчогледи, ...

Изборът
Болката кацна на рамото ми, като черен гарван, очите му бяха червени, а в гласът му се чуваше викът на Один. Езически бяс вилнееше в изгорелите стърнища на ума и като леден вятър покосяваше всеки пролетен цвят. Мечът още стоеше дълбоко забит в онази скала. Артур отдавна го нямаше, рицарите б ...

У С М И В К А Т А
Усмивката на нашата планета
нащърбена от мегаполиси,бълващи пушеци,
шизофренично оглежда Космоса спретнат
и с надежда напрегнато се ослушва... ...

Фортуната се гордееше със сексуалните си умения. Нейният скуирт беше рядко емоционален и силно обилен. Сякаш изригваше Йелоустонски гейзер. След всеки такъв поне дузина сушилници за чаршафи бе нужна, за да ги подсуши след поредната й свенлива изява. А пипнеха ли я за пубиса, тя като мецосопран изпяв ...

Живея като в сладка приказка,
притаила се в твоето дихание.
Но е по-хубаво от всяка мечта,
и още по-хубаво от всеки сън...
И живота си мога да прекарам, ...

Хич не обичам щом се "вкисна"
но има и такива дни.
Носът до пода е увиснал,
но нещо ще се промени.
Какво ли? Още май не зная, ...

БАВНИЯТ ЗАЛЕЗ НАД ВАРНА
… как искам да потъна в бавен залез, разчорлил плащ над сетния ми скат,
да се подпиша с топъл показалец – в прекрасния под мен! – нетраен свят,
да гушна кротко в пазвата си цвете, дете да милна, Книга – и Жена! –
и Господ да въздъхне: – Е-еех, Поете! Най-сетне се превърна в С ...

"Луната спи безплатен призрачен сън"
Добрин Димитров Векилов (Дони)
"Луната спи безплатен призрачен сън". Дори не пита,
кой птици през нощта е крал.
Очи кой е рисувал? Спи, на кравайче свита. ...

Едно детенце днес ме пита
Дали някога съм крал,
А аз стискам монета златна във дланта си свита
И си мисля 'Че аз от кражби съм живял!'
И таз монета ще заложа, ...

Луна- голяма жълта пита
и бор сребрист в гората - нощен крал.
Щурчета свирят нежно, цяла свита.
Във рай такъв едва ли си живял.
Днес бих могла на карти да заложа, ...

Майонеза Никифорова се прибра от купона порядъчно вдъхновена. Отразнуваха стихосбирката й "Пеперуден трепет", в която тя бе вложила толкова много чувства. Аз наистина съм велика поетеса, разсъждаваше тя след 3-тата чашка уиски Балантайнс. А и хубавко рисувам. Нека се поразчуе името ми в поезията, пъ ...

Дали някой ще се престраши да пита
За сърдития високомерен крал,
Който със свирепата си свита
Във забравени земи живял.
Честта си мога да заложа, ...

. Макар и да си спомням някои случки почти от тригодишна - уви, не мога изобщо да си припомня, как така в детската градина умеех да чета като възрастна... Е, сигурно съм се научила, покрай двете ми по-големи братчета, с помощта на баща ни… И не рядко замествах учителките, четейки на децата приказки. ...

Този дъжд е беглец,
по оковите слиза,
ловки пръсти протяга,
сълзите краде
и чернилки отмива ...

Спокойно си течеше петнадесетият век. Спокойно – нямаше закъде да бърза. Преди него мина четиринадесетият, зад гърба му чакаше реда си шестнадесетият.
Принц Джовани седеше до прозореца на кулата. Разчорлен, раздърпан и разтревожен. Война нямаше, данъците пристигаха овреме, търговци тоя ден не бяха г ...

VERBA VOLANT, SCRIPTA MANENT
Един ден – щом ме скрият от света –
под тия тежки – двеста! – сантиметри,
сложете ми един пакет листа? –
и – по възможност, нека са А-4. ...

Изгори душата ми
Изгори душата ми,
остана пепел…
И сърцето ми
от обич се стопи! ...

БАЛАДА ЗА ВЕЧНИЯ РОБ
Навярно няма никога да свикна пред властници да гъна кръшно стан.
И да се кланям цял живот на Тиква! – в ошмуления български бостан.
Да Му се радвам всеки път – във джипа, когато тръгне да ме навести.
И рой мисирки питат го – и пипат! – там, дето няма нищичко почти. ...

Дали заслужавам любовта ти-
невинна птица в пролетта!
Отново чувствата познати
разцъфват и към теб летят.
Отново съм до лудост весел, ...

След сянката ми никнат ветрове…
Заглъхват стъпките ми в мрака…
Едно прозрачно, тръпнещо перде,
от вятъра милувка чака…
Надеждата промъква се без звук ...

Когато днес в България се пита,
кой, колко точно, от къде е крал...
Тогава политическата свита,
издига клоун – не и тук живял.
Та… С риск да се изложа ще заложа, ...