Седемнайсет мига от есента
Сама съм. Прибирам се от метрото. Не е късно, малко след девет, но лятното време си отива и денят окъся. Няма хора по улиците, градът дреме вече. Светя си с фенерчето на телефона в краката. Счупени плочки, изкъртен асфалт, не знаеш на какво може да попаднеш, ако не гледаш.
Малко м ...