Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 200 резултата
  1209 
  620 
  391 
  700 
  358 
ПРЕД РОЖДЕСТВО
Закъде си забързал, от умора пиян,
всяка дума е възел от мисловен гердан,
всяка тиха въздишка – кратък миг благослов.
Любовта ти е нишка в по-голяма любов. ...
  251 
Като всяка Коледа Пешо се зае да украсява празника.
Сипа си първата чашка. Която обикновено оставаше и последна. След като я гаврътнеше, Пешо не си губеше времето с дреболии, а направо надигаше шишето. Едно, че е ергономично – пести време и усилия, второ – глътката от гърлото на бутилката е хем по-о ...
  500 
„ Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.” /Йоан 1:11/
Не Те познаха, Господи, а Ти
обичаше до дъно и палача.
И не разбраха колко Те боли,
задето грях света ни е затлачил. ...
  429 
За водач на дузина -
човек без половина.
  835 
След толкова години пости
дори идея се не хвана,
дошла бе музата на гости
и каза:,,Аз ще поостана!"
Сега Веронските сме влюбени: ...
  354 
1.
Точно стигна до мястото и тъмата, която го преследваше вече само на няколко крачки и определено го настигаше все по-уверено, изведнъж с един скок го изпревари, надала победоносния вой на победител, най-накрая докопал жертвата си, и обви тялото му от всички страни.
Ален не ѝ обърна внимание, беше ...
  1046 
  508  16 
КОГАТО БАБА ПРАВИ КОЗУНАК
... да се завърна някога по мрак
и да ми скръцне прочката позната,
когато баба прави козунак –
и задъхти на мляко в одаята, ...
  131 
Обикновена екзотика
Последните Корейски русалки: трудовото ежедневие на морските гмургачки
Мъж на борда е благоприятен знак
Оригинален текст
Олег Кирьянов ...
  960 
От дупката на коледен чорап
изскочиха от радост две пръстета
и що да видят – празничния град –
накичен, блед, предколеден и свети...
Разбира се, че помня – още как! ...
  347 
Домът бе необитаем от известно време, но толкова много живот бе оставен в него - пропит във всеки предмет, във всяка мебел... дори въздухът все още прежужаваше като картинна сянка на отминали движения. Освен насъбралия се прах всичко беше постарому... макар и непочистен той бе все така топъл, красив ...
  507 
Докато автобусът подскача по неравностите, които носят гръмкото име „магистрала“ пътниците му се опитват да се насладят на последните топли есенни пейзажи, нижещи се през надрасканите му прозорци. Сред тези пътници е и една особена двойка, едната част от която съм аз. Другата ѝ част е седнала до мен ...
  529 
Дори не каза как ще сложиш края
и как ще ми обърнеш рязко гръб.
Когато ме убиеш с хъс пред стая,
в която си била стократно с друг.
Какво ще правиш вече ти и с него, ...
  203 
„… ще познаем, че сме станали модерна европейска държава, когато от демокрацията няма да боли“
Търсенето е част от човешкия ни живот. То е същността и необходимостта да правим постоянно своите избори. А дали те са справедливи, честни или случайни се определя от това какъв ще бъде крайният резултат о ...
  751 
Мълча сега.
Изрекох я душата.
Ти за нея отдавна оглуша,
ала избра да виниш съдбата.
Нямо е сърцето ми. ...
  336 
врабчета в двора;
покривът над всичко
е страшно бял
стъпка след стъпка,
точка с усмивка ...
  1056 
Намирам себе си в думите, които премълчаваш.
Ъгли не крият вече истината в твоите очи.
И монолога, който с поведение ми преподаваш,
преглъщам Его-то си… Истински горчи.
Напуканите устни вече не проронват: “Здрасти!” ...
  948 
  797 
Нека грешки
с теб да правя,
нека яко да греша.
В мъки тежки
да се давя ...
  979 
БАЛАДА ЗА ПРОВИНЦИАЛНИЯ ПОЕТ
С ботушки шик и шапка идиотка,
със шалче, завъртяно на врата,
с боксьорска стъпка, пъргав като котка,
във София пристигнах заранта. ...
  549 
/Свидна/
Налей ми кръчмарю, налей ми да пия,
недей да ме питаш, просто налей,
отвътре изгарям-каква орисия,
сърцето ми още за нея копней. ...
  451 
– Отвори очи, шейа. – познат, настойчив глас едва успя да надвика воя на бурята. – Погледни ме.
Елизабет вдигна глава и надникна над дюшека, боейки се да не би да й се е причуло. Когато видя силуетa на Франк, почти напълно прозрачен и блед, я заля облекчение, от което поне малко от топлината се завъ ...
  562 
Ася затвори последната страница на “Да пропуснеш Коледа”, постави книгата на нощното си шкафче и се уви като пашкул в дебелия юрган. Малката таванска стаичка поне от час се осветяваше от красивия полюлей заради ранно падналия мрак навън. През прозорчето на покрива можеха да се видят първите изгрели ...
  1145 
Късметлия бил е мъдрецът Диоген,
тръгнал е в хубав, слънчев ден,
преди много, много века,
с фенер да търси сред хората Човека.
Ех, Диогене, приятелю мой, ...
  302 
Когато почука
неканено злото,
ти търсиш пролука
и път към доброто.
В едно неделимо, ...
  669  11 
Януари чак дъхът смразява,
ритуалът е за хора с буйна кръв.
Шествието към реките тръгва,
с ход тържествен попът води всички пръв.
Сутрин хванати за раменете ...
  912 
Печални мои теменуги,
израснали в запустен слог,
създадени от Господ Бог -
една разцъфнала задруга.
Подарък с обич за съпруга ...
  402 
ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО
... в огледалото ме гледа стар, противен вече, тип! –
чорлава брада в безреда, сбръчканяк по черен слип,
с кротък поглед на несвестник, сякаш ме е треснал гръм,
стар, прочетен вече, вестник! – уж, съм аз, а пък не съм, ...
  205 
Ако трябва да се върна в друго време
и храбро да убивам хора с меч.
Ще бъда само твой и много верен,
за тебе да препускам с кон далеч.
И даже, ако трябва кръв да лея – ...
  172 
Небето е синьо, ледът пък студен.
Сутрин с цигара си пия кафето.
Все още се случва да бъда смутен,
когато и както, защото, където...
Мога да паля слънца във очите, ...
  476  10  14 
Мяра ми е горното небе
и така опитвам да живея.
Иде Коледа. И с две ръце
раздавам доброта, дано успея
на всекиго надежда да раздам ...
  346 
Миражи ме притеглят сладкогласно,
фалшива красота струи от там.
Старанието ми ще е напразно
и в тях любов без смисъл ще отдам.
В мъглите на съдбата ще потъна ...
  684 
Що е по-силно от обич и омраза?
Тази неусетно покоряваща душата зараза.
Откъде се появи и няма ли жал,
че всяко кътче на ума ми е обладал?
Той е видение с дъх на шоколад, ...
  573 
Благата Темида
не е Артемида.
Краднал много мангизи
не закарва в пандизи.
  280 
Едно момченце на 4-5 годинки излизане от супера разказва нещо на баща си:
- Имаше много човеци.
- Не човеци, хора!
Детска му работа! Животът докато ги научи, че не всички хора са човеци...
(подслушано) ...
  980  27 
Предложения
: ??:??