КАТО
Ден
като
всеки ден…
Сèдмицата ...

Всички имат си кръст. По един.
Носех два и душата ми – чужда,
даже в ада не шепна: — Амин,
нито Теб споменава без нужда.
Не прекрачвах и прага на храм, ...

МИНУВАЧИ
... по Главната на Варна ми се плаче, и питам се, пред ужаса смирен,
какви са тия странни минувачи? – и как един не каза: – Добър ден! –
да се усмихна – и да го погледна, дори да го прегърна като брат,
една минута – първа и последна! – живеем – тъй сами, на този свят, ...

Стихотворение е преведено от руски от самия автор
Автор: Василий Морро
Когато небето ще се отвори,
звездите ще паднат,
Четирима конници ще дойдат при нас. ...

В строках я переплету жизнь
Пацан пошёл, путь в темноте
В нем поселилась харизма
спотыкаюсь в время последнее
он упал, покричал славное имя ...

Всяка раздяла е малко умиране,
всяка раздяла е себенамиране,
чувства и мисли, стремежи, мечти,
спомнят, осмислят по минути и дни.
Спестена усмивка, пропусната фраза, ...

Пак и идват избори и пак ще започнат чуденките, как така бедните са на страната на лошите? Все едно не сме чували за Робин Худ или за хайдутите закрилници! Лошият няма какво да вземе от бедния. За сметка на това може да го купи евтино.Ще му купи крава, та да може да го посреща със сирене и кашкавал. ...

Съдбата нахално затропа и нагло ме пита:
„Аз знам, че си бил на върха – истински крал,
макар и за малко, с предателска свита,
но с твоята истина всъщност как си живял?”
Неистово питам се в отговор – на какво да заложа? ...

НЕМИЛОСТИВ БЕЗЛИХВЕН ЗАЕМ
... додето осъзнавах, че съм никой, посече ме секундната стрелка,
между сълза и смях, които бликат в душата ми, успях да се река! –
записах се със главната си буква във паметта на своя минал век,
от стиховете, дето в мене рукват, не се видях със тежък банков чек, ...

Фотографията пред нас представлява натюрморт от различни предмети, които разкриват много за личността и интересите на собственика им. Чрез внимателен анализ на детайлите можем да разгадаем част от историята, свързана с тези обекти, и да почувстваме атмосферата на времето, в което са били актуални.
В ...

За тоалетни никой тук не пита.
Почесва въшките си слънчев крал.
На скъп парфюм фонти, сред кикот, свита -
без баня всеки дълго би живял.
На танци и на вино ще заложа, ...

Небето предвещава свобода
и дъжд на поразия.
Но не от него у дома
самичък да се скрия.
Мечтата ми е котарак ...

В съседно кралство дракон запалител
принцесата отвлякъл в пещера.
Видя се принцът наш свети спасител.
" Възможност ( рече шутът ) е добра! "
Двубой настана, гледай ти, епичен ...

Видях я! Беше здрава.
И пълна, пълна, пълна! – с топлина.
Косата и, оранжева и плавна,
над улицата с синя планина.
Видях я...В гръб. ...

Отива тя на пазар. С парите, които й дадох – да ми вземе някои глезотии, според държавата. Така – шоколадче, месо, кафе и други ненужни за оцеляване неща.
Връща се и докладва. Значи – цените хапели като добичетата в „Джурасик парк“. Каквато стока била преди дни пет лева – станала седем. Която седем ...

Мълча на себе си. От изумление,
че те предсказах с точност до
микрон.
До нотата изплакано спасение,
в която си дочула моят стон. ...

Ежедневки 52
1. Маскирах се, като диво прасе... и се влюбих в кочината на големия град...
2. Това, че имам голям нивелир... не ме прави и голям майстор...
3. Нямам голямо его... само съм уникално неподражаем...
4. Не следвам модата... тя следва мен... ...

Дърво от птици на простора:
прибира се, гълчи стогласо,
Биньо Иванов
И светят капките стоглаво,
ламя зелена е дървото, ...

Шутът веднъж реши да изпита
пред великия и всемогъщи крал
как член на неговата вярна свита
кралската му смърт би преживял?
Кралят скри се зад една завеса, ...

Сънувах човек, с очи събрали блясъка на северните ледници и топлината на тихите целувки по южните крайбрежия от влюбени. С цвят на кафе и гора...Пълни с дивост и безмерен покой...Сънувах очи, които ме гледаха и в стъклено-позлатените им зеници избухваше свобода.. Раждаше се истина, умираше страх. См ...

П Е Т Н А Д Е С Е Т М И Н У Т И
Ако Музата отвътре напъва,
обърни и галантно внимание,
но недей с Нея целия си живот,да запълваш,
ако не я усещаш като призвание. ...

КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ
... нали я карам само на консерви
и цял ден пия – варненски сархош,
понякога съседът ми се нерви,
когато се разпея посред нощ, ...

Грешим, рушим, презираме и мразим,
загърбваме покорство, доброта.
На истината спомените газим
и чакаме фалшива свобода.
Прекършваме стеблото на живота ...

Идея хитра дадох на сина си –
със майка му седим ли на балкон,
букетче елегантно да изтърси
от него управляваният дрон.
Ще пише на букета: «Вярвай, мила, ...

ЗАВРЪЩАНЕ
... защо изобщо някога съм бил детенцето на дядо – и на баба ми,
валмо от трън, бодили и осил, търкалям се във спомени ограбени –
пресъхна в двора старата чешма – и циганите къщата събориха,
обраха сетне древната асма – и брусиха с железни пръти ореха, ...

Навярно сума съм
на ветровете,
които веят всеки миг
и всеки час.
Но вятър ли съм, ...

Ял с охота чужда пита,
Лъгал, мамил, ял, пил, крал
Зад решетката с цигара свита
Помни той как е живял.
Пет стотинки ще заложа. ...

Оковите падат, добре е така
да дишаш дълбоко и друга
да бъдеш. С жигосана дясна ръка,
но вече на вятър съпруга.
Че кула от карти градеше до днес, ...

От чудните ти зелени очи
сияеше вълшебна светлина.
И топлиха ме твоите лъчи -
омая ме невинната ти красота.
Ветрец лек гали ме навън, ...

Любов на заем никога не давай,
защото любовта не е пари!
Грешките на другия прощавай!
Всеки жив понякога греши!
Благодарност никога не чакай, ...

И тази сутрин в автобуса
вдъхновението ме друса,
а до мене кака руса
усмихната е, не се муси...
А шофьорът го набута ...

Знанието
Знанието е светлина за действие,
За дела – смисълът на знанието
е в приложението. Садиш градина
грижиш се за нея, за малките ...

(В памет на Алексей Навални.)
Сибир. Затвор. Железен оков!
Нощ непрогледна над таз руска земя.
А тя, обвита в печален покров,
ридаеше тихо за свойте чеда. ...

ПРАВОПИС НА ЗАБРАВАТА
Защо ли дребните наглед неща
след време придобиват смисъл –
кафето в мелничката, захарта,
флакон с ухание на ирис, ...

СЕЛФИ НА ФИНАЛНАТА ЧЕРТА
... в сезона съм на мъдрите болежки – и кретам към финалната черта,
не искам да повтарям всички грешки, които сторих нявга в младостта,
отново да се хвърлям в низ любови, в безсмислени мъжкарски крамоли,
и – същи роб в тъмница без окови, да скачам сутрин с третите петли, ...