Остави ме... Иди си...
Аз вече не плача.
Това не са сълзи в очите ми,
а прощалният танц на мечтите ми
в сребърен пясък... ...

Днес моята любима
попита ме с въпрос чудесен:
- Какво е любовта? Любовен стих
или пък песен?
А аз пък знам. ...

Разделих на две най-малкия град на света. Една половина за мен, една за него. Изпреварих случайността с крачка, уговореността - с две. В момент на дълбоко колебание не биваше да го виждам, да чувам гласа му, да докосвам ръката му, докато слушам как ме поздравява. В момент на тотална деориентация пос ...

Великденски камбани светло пеят.
В душите ни покълва топлота.
И бързаме с Доброто да се слеем,
донесено от птичите ята.
Прощаваме си грешки и заблуди, ...

Безсилна съм от щастие, от болка.
Безсилна съм и те искам, и не мога.
Безсилна съм от твоя гняв и по твоя чар съм луда.
Безсилна съм далеч от теб, така е и в ръцете ти - до теб.
Да те обичам, това е моят гнет и от безсилие така ще правя. ...

Синьо огледало
Капчица дъжд
запратена от яростен облак
плесна по лицето малкото Цвете
- Потоп ли настъпи! – уплаши се то ...

Не ме обичай. Няма как
да знаеш всъщност, че у мене
не вдига остър връх маяк,
а вият вълци и сирени.
Руши се този свят надлъж ...

Да обичаш малко не си заслужава!
Да обичаш много - има ли кого?
Да имаш връзка без лъжи,
така добре и искрено звучи.
Да няма упреци, вини, ...

Най-светлият празник!
Още като станах,
поздрави подхванах:
" - Хей, Христос воскресе!
Празник светъл днес е!" ...

- Тя се е предала! Но защо... бабо, кажи ми...
- Не губи вяра, миличката ми! Аз мисля, че все пак има надежда...
- Но... тя е вече на тъмната страна! А народът и страната ù загиват! Как ще му помогне?!
-Вярвай в любовта, скъпо дете, тя е най-силното чувство! Сигурна съм, че ще се оправи всичко!
- Да ...

Един и същи тон
Една и съща нота
Едно събуждане
Пред плачещ вече ден
Стана ли време ...

Точка.
Гълъби пасат.
Мозъкът ми е калъп
от спам
и скръб. ...

От мен не се отдалечавай
и без друго съм така сама.
Да съм покорна не настоявай,
в упорството си ще се похабя.
Погали ме с нежна топлина, ...

ВДЪХНОВЕНИЕ
Открехнах
врата непозната.
Прекрачих загадъчен праг.
Стихия ме грабна ...

Обичай ме
Обичай ме каквато съм – ту дива, пощуряла,
ту ласка в топъл майски сън на пролетни кипежи,
от който влюбен се опиваш с мисълта си бяла –
към мене вече полетяла - устремно, копнежно. ...

Бяхме Аз и Ти приятели добри,
но изведнъж нещо се промени.
Щом тя се появи,
за мен забрави ти.
Тогава осъзнах, че от дълго ...

Keyboards, arrangement, soundtracks & vocals: DANIEL AVDALA
...

„ В света на злото, глупостите
неувереността и съмненията, наричани
съществуване, има нещо, за което още
си струва да живееш и за което несъмнено
е силно като смъртта: това е любовта.” ...

ЧАША ЖИЗНИ
1
Мы пьем из чаши бытия
С закрытыми очами,
Златые омочив края ...

Fozzy - Watch Me Shine:
Like a rat on a sinking ship,
it strains to save its skin.
Trying hard to crack the whip.
My body reeks with sin. ...

The Post War Dream
[Car sound, switching on of car radio]
"...announced plans to build a nuclear fallout shelter at Peterborough
in Cambridgeshire..."
[phzzt! of returning] ...

Спомен за неделя
(посветено)
"Небесата ще се навият обратно,
и земята ще се разпростре пред очите ви.
Живият вън от Живият не вижда нито смърт, нито страх, ...

Пушекът дразнеше очите ми и стичащите се парещи сълзи замъгляваха картината пред мен. Къщите, клатушкайки се като пияница, който с последни усилия се държеше на крака си, рухваха в оргията на огъня. Човеците стояха отстрани сломени в безпокойството и безнадеждността си. Планината се сниши и се гмурн ...

Небе,
Звезда,
Луна,
Пътека,
Мисъл... ...

Обектите отново
са в състояние на безтегловност –
в океана от мисли, в сферата на духовното.
Като строшени парченца
от ронливите шисти. ...

Живял е нявга мъничък герой,
Велико се наричал той -
самичък бил, със мъничко сърце,
русичък и с детско личице.
Растял Велико малък хулиган, ...

Защо ли?...
Защо ли пука ми за тебе -
дори след толкова време,
след като знам, че ти не си за мене?...
Защо очите надничат?... ...

И тогава го видях. Стоеше под ябълковото дърво, пушейки от лулата си, чакайки стадото си. Дядо Димо бе изживял много, 98-годишен старец, борещ се с живота все още и продължаваше да печели. Нищо не можеше да го стресне. Той тръгна да се изправя, а аз минавах и го попитах за помощ, отказа, усмихвайки ...

Вижте накъде вървят нещата
при нас под синьото небе -
всичко живо вирнало краката –
тръгнало да ходи на ръце...
Двайсеттачка гони веч цената ...

За момент помислих, че чувам стъпките ù, приближаващи към вратата. Сърцето ми спря в очакване. Знаех какво ще последва - хиляди пъти ме бе посрещала на този праг. Малката надежда коварно се загнезди дълбоко в мен. Секундите бяха часове. Вратата се отвори.
-Здравей. Влизай.
-Здравей.
Бях върната в ре ...

Поглеждам часовника. Времето и днес е отлетяло. Неусетно... Дори не мога да си спомня как мина денят ми. Усещам, че съм тук, а ме няма. Говоря механично и вкуса на храната даже не помня. Гледам, а не виждам. Винаги съм се чудила защо има две думи за едно и също нещо, но сега разбрах. Гледам през про ...

ДА ДОЧАКАШ
"СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ"
ВЧЕРА с изненада констатирах,
че мъничко преди
да съм залязъл, ...

Имало едно време една принцеса, която живеела сама в огромен дворец. Той бил недостъпен, построен високо в планините. Въздухът бил чист и прозрачен, с аромат на зелена гора след дъжд. На входа на дългата каменна стена, която го обграждала, била изградена висока порта. Тя била винаги заключена. Тази ...

Ти най-добре познаваш ме от всички.
С теб съм истинската аз.
Изчезва маската, която скрива
изкуствения ми анфас.
Единствен с теб изпитвам чувства, ...

Човешкият дух
е врата
към страна
неизбродна.
Мечтите ти ...

Началото на нашата приказка не беше идеално, дори, мога да кажа, доста мъчително те накарах да заемеш ролята на моя принц, но все пак историята започна както си му е редът, с едни съвършени мигове, точно като в баналните детски приказки с щастлив край, но после, точно като в трилър, историята пое по ...