Не ядем ментета вече!
Горда „Стара планина” –
пържен, задушен и печен –
наш любим продукт станá.
Е, че има тук-там соя ...

Дърветата
пак онемяха
без своите думи-листа,
с които
мечтателно-нежно шептят. ...

Не мога да бъда щастлива,
все ми пречи по нещо -
ипи скука или пък ревност.
Все обвинявам по някой за нещо,
все се питам - и този път ...

Привлякоха ме стиховете ù
Изпълнени с радост и малко тъга
проглеждам отново и виждам света през очите ù
тя е стихийна но много добра
светът ù е шарен пълен с капчуци и палещи жарки лъчи ...

***
Очите ти излъчват доброта,
усмивката ти – слънчева магия,
ръцете ти даряват топлина
и в мен разпалваш огнена стихия. ...

Безпомощна съм, скъпи Татко.
Думи не намирам за разтуха.
Еделвайсът разцъфтя в скалата,
буренът треперещ съхне в скута.
Побеляха косите ти, Татко. ...

искам ТЕ
Идват влакове и всичко
Се превръща в ехо
Като сън кошмарите пристигат преоблечени
А ти не слизаш още на перона. ...

Отне живот на майка тъй любяща,
открадна я от мила дъщеря,
от син, и тя веч никога не ще да види
усмивките на двете си деца!
Отмъкна я от рожбите ù плахи, ...

Аз съм вятърът.
Пеперудена ласка
по твойто чело уморено.
Аз съм водата.
Задъхана роса ...

*На приятел. Почивай в мир.
В нощта ясно отекват стъпки на невидими духове.
И се борят да завладеят нашето „утре” зли умове.
В скръбта ясно отекват камбанени стонове.
И не питат нас дали после ще страдаме повече. ...

Мила, затвори очи
и отдай се на мечти,
повярвай в тях, за истина ги приеми
и усмивката тогава ще се появи
и лицето нежно ще ти засияе, ...

Ти с мене беше в трудните моменти,
държеше ме, за да не падна.
От тебе за всичко получавах комплименти,
обичта ти с моята съвпадна.
Момент е нямало, в който да не си до мене, ...

Събуждането ми избухва -
като бомба в магазин
и като всички бомби по света –
боли.
Сънувах ли съня си? ...

Не ме вини, че ме обичаш.
Недей да бягаш от това.
Любовта не носи болка,
щом е споделена.
Не крий как всичко даваш да съм твоя, ...

Безсънна нощ
Ненавиждам безсънната си нощ.
Копнежът тегли ме с огромна мощ.
Разумът понякога е прекалено лош -
обича да ме дразни с порязващ сърцето ми нож. ...

Настъпи нов ден на Земята.
Петелът - ранобудник стар -
високо възвести зората,
с присъщата за него жар.
Кокошка се разкудкудяка, ...

&
Ставаш. Докато разтъркваш сапунената пяна върху наболата брада и все още недоспал се мъчиш да не вземеш възкиселия вкус на лошото настроение...
Бавно започваш... леко повдигаш косата и дръпваш лъскавата дръжка на самобръсначката. Поредната закуска; унило гълташ залък, после глътка чай, мляко.
Трол ...

Стефан придоби съвсем друг вид. Вече обръснат, подстриган и с други дрехи, се чувстваше приятно… На лицето му грейна щастлива усмивка.
Иван му показа таванските стаи, които бяха обзаведени. Едната беше пригодена за кухня. От антрето се влизаше в банята и тоалетната. Имаше и тераса, на която се излиз ...

Планината... Не! – Не може
да се мери с равнини.
Планината се не мери
по дълбоки падини.
Върховете са мерило ...

Когато протегнеш към копривата ръце - още при първото докосване тя те предупреждава – болезнено, но ти казва: „Не ме пипай, ако не знаеш как да направиш от мен истинския балсам за своето тяло”.
Но при жените е различно - липсата на подобни симптоми ги прави опасни и непредсказуеми – с лекота и небре ...

Изгубих се бос в поляна от тръни
и пътя към теб бавничко търсех.
Боли да стоя, боли да вървя, къде ли
грешно постъпих?
Дали е, защото всичко ти дадох? ...

В очите ти разюздани мъгли царуват,
а истината робски е замлъкнала пред тях,
копривено зелени, безпощадно жулят
моите очи и хладнокръвно ме въвличат в грях,
с който безуспешно се опитвам да живея, ...

Огнище
Не потръпнах, когато те срещнах.
Няма болка в душата ми, не.
Ала странно, че пламъче блесна:
"Е, какво? Пак при мен ли дойде?" ...

Видя ли трептенето на звездите,
почувства ли полъха на вятъра?
Усети ли болката на сълзите,
чули отчаяните викове в театъра?
Какво са за теб тези чувства, ...

Заставам пред поредната отворена врата,
а в мен тупти свещена тишина.
Отправям се към истинната среща
с потайната, в мъгла обвита Вечност,
обяздил времето, ...

Имам покрив, храна и каишка на шията.
Всяко кътче от двора познавам...
(Докъдето допуска и стига синджирът ми.)
Любовта е
измислена тайна... ...

Люлякова луна се люлее в небето.
Лùлави петънца позлатяват полето.
Вятър восъчнобял волно препуска.
Мърка мекичко мракът и морно се спуска.
Синьо-седефени сенки събират лъчи. ...

Моят живот суче
на времето болното виме.
Куцо, бездомно куче
е моят живот. Гори ме
въгленочерната орис ...

Аз съм момиче като всички останали,
обичам живота и вярвам в съдбата си.
Аз съм момиче като всички останали,
люби и разлюбва моето сърце.
Следвам мечтите си, не подвеждам сърцето си, ...

На пейка самички, седим за ръчички,
люлеем щастливо крака.
Слънцето ярко, припича ни жарко,
а аз се червя, ей така.
Морето утихна, аз се усмихнах, ...

Имало едно време...
Не, не, така не ми харесва!
Живеели нявга... о-о-о,
няма да пиша за червената шапчица и умрелия вълк!
Ще започна така, както ...

Сам,
отново сам...
Заспиваш в тъмното,
объркан и прям.
Чудещ се кой си, ...

Омагьосан...
Омагьосан съм от теб!
Да поваляш и раняваш си способна ти,
искам пак да видя магията в твоите очи.
Размечтан, ...

Съвършени улици;
по тях съвършените хора
със съвършено празни лица:
приличат на просяци,
чиято едничка опора ...

„СЪБУЖДАМ СЕ ЧУЖДА”
Промени се денят, променям се и аз,
и в слънцето, и в луната,
срещам аз усмивката позната,
идва изгревът в очите, ...

Денят е скитащ наивник
и жалък противник.
Денят е свита ръка,
гълъб с вързани крака.
Денят е прическа без гребен, ...