Чаках те.
Часовникът бавно
отмерваше времето,
в което те няма.
Чаках те. ...

Толкова обич и красота
крие се в твойто сърце.
Тъжно ми е да гледам как тя
плаче с сълзи на дете.
Твойте очи ме гледат с умора ...

Знам, че съм виновната,
Знам, че съм глупачката...
Знам, че не заслужаваш това,
А аз не заслужавам теб сега...
Знаеш, че ме промени ...

Животът ли? Аз все не го оставях
каквото е решил - да ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Насочвах и ръката на съдбата, ...

Вървя по улиците наши, родни
и питам се къде, в коя страна,
освен във таз, на Кирил и Методи,
се пише с толкоз чужди писмена?
Къде сте, братя, Клименте, Науме, ...

Цветна магия
Експериментална поезия
по картината на Ася Толедо
„Да се влюбиш в есен”
Влюбена есен, самотна и прелестна, ...

Толкова болка са събрали тези очи,
толкова копнежи, надежда и страх.
Аз в тях виждам слънчеви лъчи...
в тези очи виждам целия свят!
Когато гледам в теб... времето спира. ...

Безличен ден по счупените селски улици,
отражение на един въздъхващ свят.
И пътен знак ръждив със нож и вилица,
напомнят за суровия мизерен глад.
И кални плочки, богато украсени, ...

Живееш в държава уютна,
излизаш на уличка пълна,
хора непознати, но добри се усмихват.
Канят те в чужда къща да преспиш.
Дават ти свобода и да чиниш. ...

Беше вечер - три и тридесет и една.
Пролетен вятър вееше от прозореца отворен,
аз пишех книгата си последна
и въздишах по един спомен.
Падащи звезди разцепват мрака, ...

In The Dark
I'm from where the magic is
I'll give you what I cannot take away with me
And the sunlit day and moon
I wanna have a silent kiss, I wanna make you mine, ...

...
Като прилив докосна брега
и си отиде,
а в мене отекна звънът
на мечти за вериги... ...

БЛАГОСЛОВ
Моя обич, в сърце те нося -
да обичам е моята роля.
Протягам ръка като просяк -
за коричка нежност те моля... ...

Изплъзва се животът
както над пропаст се изплъзват пръсти,
до болка впити в ръбовете на скала,
а всъщност вече тръпнещи и уморени,
и обречени... ...

Знам, че хората сме кофти стока,
но създадени сме тъй от Бога
и от този материал,
по-добре не би могло:
мъжът направен е от кал, ...

Не искам да съм ти последната любов,
нито ти да бъдеш моята!
Не само тъй ще имаме живот!
Живот ще имаме, ако сме хора!
А хора ли сме, ще го проумеем, ...

Предварително се извинявам на всички почитатели на Р. Бърнс и "Девойката, която ми постла легло" :)
Мацето, което ми направи супа
(виланел)
Както катеричка лешник във хралупа
ден в ума си пазя, в който срещнах аз ...

Не се прибрах нито следобеда, нито през нощта – бях открил един малък бар и прекарах там цялото време. Опитвах се да отмия раздразнението и тъгата си първо с мохито, а по-късно вечерта и с ром. Нищо не помогна. Барманът бе опитал да ме заговори, но не се получи. Исках да говоря само със себе си.
Ядо ...

Обичам влакове,
щом отпътуват
и може би
те водят към добро...
Оставяш миналото, ...

“Поплачи вместо мен - аз съм вече роднина на птиците.” - Радост Даскалова
Свърших с този живот. Пуснах котва и край.
Довърши всички глупави сделки със времето.
Вместо мен поплачи. Вместо мен се отдай
на дъжда и на хората. В тихите улици ...

Идвам от мечтите ти
за да оставя приятни спомени
Заминавам нанякъде
Вятъра гоня
чакам залеза ...

ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ПЕПЕРУДИТЕ
Моля ви, почакайте за малко.
Защо ли, искам нещо да ви кажа.
И щраквам електронната запалка,
опърлила сърцето на етажи. ...

Орис ли беше, гладна просия?!
(-Тъмничарю, ключа ми дай.)
Празна и суха е тази килия.
Няма прозорец, нито врата.
Oтчаян зов на изгубено агне ...

Дни, цветни
като есенни градини,
с цветя разцъфнали, а други прецъфтели,
в тях често забушуват люти зими,
дори авлига във гнездото си да дреме. ...

...
4.
В деня на бала Черното Момиче станало още преди Зората, откъснало от своята градина най-нежните и дъхави цветя. Украсило с тях роклята си, в косите си втъкнала най-красивата далия, която греела като слънце, обула новите си обувки и с изгрева се запътила към двореца. До там трябвало да върви ц ...

Не всяко чувство
заслужава стихове.
Не всяка мисъл –
увековечаване.
Не всеки порив ...

Когато всички птици тръгнат си от тук,
сред празни булеварди и разбити улици,
и стрехите привикнат в спомените към дъжда,
и в есента намерим някакъв логичен изход другаде,
два листа ще се спрат преди това, ...

Нощта тежеше като котва
край житото и край хорала,
лежеше във реката Лола
и къпеше там свойто тяло.
И аз я виждах там от хълма, ...

Аз тропам на вратата.
Наскитах се. Години минаха.
Изгубих светлината,
от два живота – половината.
Без име съм. Не зная ...